|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Три дни на Олимп
|
|
| Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
| Публикувано | 29.09.09 12:47 |
|
|
През първите 3 дни на септември със семейството се разходихме до Олимп. Вместо да описвам деянията и емоциите ни, реших да направя нещо като минипътеводител за местата, които посетихме. Надявам се, че така ще е по-полезно за четящите. Добавям някоя и друга снимка за илюстрация. Гръцките ударения поне на мен ми звучат крайно противоестествено, поради което съм ги означил с получер шрифт в текста.
Планината Олимп (на гръцки - Олимбос) е малка (500 кв.км), но много стръмна и величествена. Най-високата и част с алпийските върхове се събира на шепа място, но си струва да се види – такива вертикални мащаби в България няма. Още повече, че планината ни е съвсем наблизо. Високата част може спокойно да се обходи за един ден – даже не е нужно непременно преспиване, ако сте с кола.
Олимбос е първият национален парк в Гърция (обявен през 1938 г.).
Тук слагам карта на района, за който ще става дума. Трите парчета трябва да се залепят хоризонтално едно до друго. Поднасям извинения за неугледния вид, но иначе не се чете добре. Иначе цялата карта можете да си изтеглите .
София – Литохоро
Ако пътувате с кола, можете да прескочите това описание. Понеже ние пътувахме с влака, ще напиша за него.
От София до Солун пътуват два влака, които тръгват от София в 07:01 и 17:05 часа. Вторият е неудобен, защото пристига в Солун посред нощ. Първият пристига по разписание в 12:54. Цената на билета е около 30 лева в двете посоки, ако купите билетите 20 дни преди пътуването (иначе е по-скъпо). Вагоните са гръцки, с 6 места в купе и постоянно бръмчащ климатик, от който през лятото вътре можете да пукнете от студ. Ако за планината не сте мислили да си вземете абичка, то за влака задължително вземете!
На границата се виси повече от час. Познайте, кои граничари бавят влака повече. За български граждани личната карта е достатъчна. Гърците само я поглеждат, а нашите я вземат, носят я някъде да и баят и след половин час ви я връщат.
Гърците не обичат да чуват думата „Солун”. Когато им говорите нещо, по-добре казвайте „Тесалоники”.
Влакът спира за по-дълго на гара Стримон, където обръща посоката си на движение. Отдясно има чудесни гледки към южните склонове на Беласица. От Стримон до Солун (пардон, Тесалоники ) е около час.
От Солун за Литохоро има десетина влака дневно с крайна спирка Лариса. Това са електрички на „Сименс”, същите като у нас. Билетът от Солун до Литохоро струва 8 евро. Учениците пътуват с намаление в учебно време (след 1 септември). Пътува се малко повече от час. Климатикът естествено работи. Внимание – на гръцките влакове няма табели с надпис, за къде пътуват. Много внимавайте на кой влак се качвате и за всеки случай питайте! Пероните имат едни номера, а коловозите – други и не е изключено да отпътувате не накъдето трябва, ако не внимавате.
Обявяват гарите по високоговорителя във влака, но има голям шанс нищо да не разберете. На гарите обаче има големи и добре видими надписи. Литохоро е след Катерини, който е по-голям град – това се вижда, а и повече пътници се качват и слизат.
На много места отляво се вижда морето. От Катерини се вижда прекрасно (при хубаво време) и Олимбос.
Гара Литохоро се намира почти на брега, но е далеч от едноименното селище – 6-7 км по шосето. Ние взехме такси, което чакаше пред гарата, за 7 евро. Друг обществен транспорт няма: автобусите от/за Катерини заобикалят гарата (разклонът е на север от нея) и не зная, дали биха ви спрели. Може да се иде и пеш по пътя (с малко късмет можете да хванете стоп) или пък по разни черни пътища на юг от гарата. Последните не съм ги пробвал – има ги на картата, но имайте предвид, че преди Литохоро има голямо поделение на шапките и може да се натъкнете на някоя ограда.
На автобусната спирка в Литохоро видяхме разписание, от което заключих, че освен влака дневно има и десетина автобуса от/за Солун, но не научих повече за тях.
В Литохоро има много хотели, има и частни квартири – една бабка ни нападна да ни кани, само дето не си беше закачила картон на врата като нашите по морето. Ние спахме в хотел „Парк”, входът за който е в една пресечка на главното стъргало. Тройна стая ни излезе 40 евро.
1. Изглед на Литохоро от терасата на хотела
Литохоро изглежда много нагъчкано, къщите са наблизо и нямат дворове, но иначе е спретнато, чисто и има приветлив вид.
2. Стъргалото на Литохоро
3, 4. Из Литохоро
На плажа до гарата има друг хотел и разни къмпинги. Най-близкият на юг от гарата е „Силвия”, там спахме след няколко дни за 5 евро на човек в малка каравана (не си направихме труда да носим палатки и чували). Не ни дадоха чаршафи и одеяла, но не ни и трябваха – беше много топло. Имаше ток, хладилник, тоалетни, душове (но само студена, т.е. хладка) вода, магазин.
(Следва продължение)
| |
|
|
|
Литохоро – Приония (5 часа)
Приония е последното място, до което може да се стигне с кола от Литохоро (22 км). Има асфалт почти до паркинга в края на пътя (без последния километър). Повечето хора, тръгнали да досаждат на боговете, пътуват именно така. Аз обаче препоръчвам да тръгнете пеш още от Литохоро (което е на 300 м н.в.), защото пътеката минава през красив и величествен каньон, който напълно си заслужава петте часа път до Приония.
По улиците стигате до горния край на Литохоро и тук почват да се срещат указателни табели с надписи „Е4” и „Каньон на Енипеас” на гръцки и английски. Енипеас се нарича реката, течаща в каньона. Следвайки табелите, минавате край хубава чешма и стигате до гробището.
5. Въпросната чешма
То се заобикаля отдолу по тясна уличка и скоро сте в края на селището. Тук има друга чешма и постройка на националния парк, където първата вечер ни разпитваха и записваха в някакви тефтери (май се бояха, да не би да атакуваме каньона на месечина). Някъде откъм ливадите над реката се появява и маркировката по маршрута Е4, която е много неугледна – мацнати с боя червени точки, линии или стрелки. Не може да се сравнява по естетика с българската маркировка, но е достатъчно гъста и се вижда навсякъде, където е нужно.
6. Началото на пътеката следи канала
Пътеката навлиза в каньона по настилката на канал за вода, идващ откъм реката.
Трябва обаче да следите маркировката, защото скоро пътеката се отбива от канала вляво и нагоре. Оттук нататък няма много разклонения, а където има, са маркирани. През първите два часа пътеката се вие високо над реката по десния долинен склон (отляво на реката, гледано отдолу) и няма достъп до водата, затова не е зле да си носите. Освен неминуемите 800 метра, които трябва да изкачите от Литохоро до Приония (1100 м н.в.), има и доста слизане, което добавя значително допълнително изкачване. Гледките обаче си струват! Каньонът е издълбан от р. Енипеас във варовика и изобилства с големи и красиви стени, надвесени над двата бряга.
7, 8, 9. Гледки от каньона на Енипеас
Реката е кристално бистра. Използва се за водоснабдяване и къпането в реката е забранено под угрозата на глоба от 1000 евро.
10, 11, 12. Река Енипеас
На повечето места пътеката е камениста, но широка и много добре поддържана. По нея е хвърлен огромен труд за изграждане на хиляди стъпала, подпрени с дървета, с камъни или пък бетонирани. По-голямата част от пътя е на сянка, в гора, което е хубаво, като се има предвид жегата на тая малка надморска височина. Има бук (който тук расте изненадващо ниско), много чимшири и разни иглолистни видове, каквито май у нас няма. На места са изградени пейки от камък и цимент, явно с цел да се затруднят вандалите да ги счупят, и тази мярка изглежда жъне успех.
13. Пейка
На около два часа от Литохоро се пресича десен приток на Енипеас по хубаво дървено мостче, след което има чешма и каменна пейка. Оттук нататък не е нужно да се носи вода, защото реката се пресича доста често. До Приония има още 7-8 живописни дървени мостчета над Енипеас и десните и притоци.
14. Първото мостче
15. Още мостчета
На около два часа след първото мостче се достига до плитка пещера в скалите високо на десния бряг на реката. Наричат я Агио Спилео, т.е. „свещената пещера”, защото някога вътре живял отшелникът св. Дионисиос. Входът е преграден и е построен параклис и малка пристройка, в която са натрупани ръбати камъни, покрити с чаршаф. Може би вярващите спят там и като се наръбят достатъчно, стават много свети.
16. Пещерата Агио Спилео
Малко по-нагоре се минава отляво под стария манастир на св. Дионисиос над левия бряг на реката, който е бил полуразрушен от немците през Втората световна война. Пътеката продължава през вече по-широки и просторни места. Има поляни, където бяха заседнали, явно за дълго, палаткуващи (въпреки забраните). Маркировката ни връща мъничко надясно по странен път, свършващ в нищото (в дерето), завива пак нагоре по долината и след километър достига шосето и постройките в м. Приония. Тук има чешма и това е последната вода до хижата. Има също тоалетна, паркинг и някакво кръчме.
17. Паркингът в м. Приония
Часовете, които пиша, са „по книга” и предполагат много бавно ходене. Ако човек се разбърза (и не е много натоварен), може и да ги преполови.
(Следва продължение)
| |
|
Тема
|
Част 2: Приония - хижа "Спилиос Агапитос"
[re: Orнeдишaщ]
|
|
| Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
| Публикувано | 29.09.09 13:02 |
|
|
Приония – х. „Спилиос Агапитос” (3 часа)
Пътеката се изкачва стръмно нагоре през хубава иглолистна гора с много завои и стъпала. Маркирана е добре с червени точки и е (почти) невъзможно да се загуби. Доста е камениста и в началото – малко еднообразна.
18, 19. Пътеката от Приония за хижата
За разлика от каньона, тук върволицата е голяма. Минават и кервани с мулета (товарния добитък на хижата), както и големи стада с витороги кози (интересна работа – а в нашите паркове козите са persona non grata). Намират се малини и къпини. По пътя има няколко пейки от камъни и цимент. Хижата е кацнала върху висок скален отвес и се вижда отдалеч. Точно под нея местността става по-стръмна и скалиста.
20. Скалите под хижата
Пресича се наляво голям скалист улей, по който очевидно зиме падат големи лавини. Изкачва се последният наклон в посока наляво, с много завои, и се стига хижата, построена на 2100 м н.в. Точно преди да се влезе в двора и се минава вдясно от чешма, която не тече винаги (може би тече само когато резервоарите са пълни).
21. Пътеката от Приония, гледана от хижата
Хижата е голяма, събира стотина души. Мястото и е живописно и предлага хубави гледки и към върховете отгоре, и към Литохоро и морето отдолу. Хижата е, така да се каже, образцова. Царят идеална чистота и абсолютен ред. Редът обаче е ненатрапващ се, няма формата на някакви безсмислени ограничения. Влиза се по чехли – собствени или на хижата (има един кашон). Вътре се яде само хижна храна (готвят разни работи; манджите са по 6-8 евро, салатите по 3-4). Собствената храна се яде на масите отвън пред хижата. Има ток от агрегат вечер от мръкване до 22:00 и сутрин от 06:15. Ние не бяхме правили резервация, но това не беше никакъв проблем. Има вода (снабдява се с дълги маркучи от две съседни дерета и има призиви да се пести), вътрешни тоалетни и безплатен душ със студена вода, вечно спящо куче и огромен риж котарак, който понякога е благоразположен и снизходително позволява да го галят. Пиянстване, вдигане на шум и др. под. „мили” родни картинки не се срещат и са просто немислими. Нощувката е 12 евро на човек. Има отстъпка за членове на европейски алпийски клубове. Отворена е само през лятото (до края на октомври). Зимата се заключва здраво и влизането е невъзможно. Освен под името „Спилиос Агапитос” хижата е позната и просто като „хижа А”.
22. Хижата отвън
Хижарката се казва Мария Золота. Нейното семейство стопанисва хижата вече 55 години. В хижата има нейни снимки на връх Митикас в компанията на Христос Какалос, човекът, изкачил пръв върха. Тогава тя е била на 8 години, а той – на 93.
23. Хижата отвътре. Жената на снимката е хижарката Мария Золота
(Следва продължение)
| |
|
|
|
Върховете
Мога да напиша само за тези, на които ходих. Това са петте, наредени от север на юг по билото в този ред, върха: Стефани (2909 м), първенецът на Гърция Митикас (2918 м), Скала (2866 м), Сколио (2912 м) и Агиос Антониос (2817 м). Пред хижа „Спилиос Агапитос” има табела с надпис „Към върховете”, която сочи началото на пътеката. Донякъде тя е обща и за петте върха.
Тръгва се право нагоре по билцето, на което е построена хижата. Пътеката постепенно се отклонява от него наляво, пресича един улей и се изкачва на следващото било вляво, наречено Хондро Месорахи, по което с много завои продължава стръмното изкачване. Този улей, както и улеят под хижата, са очевидно силно лавиноопасни зимно време и изобщо подходът през „Спилиос Агапитос” не е най-добрата идея. По пътеката има червена маркировка и тук-там знаци „Е4”. След около час бавно ходене се излиза над гората и се стига до разклон, маркиран със стълб с табели, стрелки и надписи по камъните. Разклонът е на каменист склон, издигащ се надясно към реброто, водещо до все още далечния вр. Скала (който не се вижда оттук).
Най-утъпканата пътека продължава право напред. По нея се отива по обичайния път за Митикас или Сколио през Скала. Надясно по склона се изкачва пътеката през местността Зонария за Оропедио тон Мусон (Платото на музите), където има две хижи: „Гиосос Апостолидис” (на 2700 м) и „Христос Какалос” (на 2650 м). От тази пътека в м. Зонария има три отклонения наляво, по които могат да се изкача върховете Скала, Митикас и Стефани. Наляво от разклона пък започва едва забележима в началото пътечка, почти успоредна на тази за Скала и само на няколко метра под нея, която постепенно се оформя, отбива се наляво и достига до вр. Агиос Антониос.
Вр. Скала (2866 м)
Върхът е съвсем лесен технически и до него води широка и добре утъпкана, макар и много камениста пътека, която на места има по два паралелни варианта. От разклона над хижа „Спилиос Агапитос” се продължава направо. Скоро пътеката завива надясно и в посока север-северозапад се отправя към върха по скалист хребет (има вариант по-ниско и вляво от хребета, който е по-защитен от ветровете).
24, 25, 26. Пътеката за вр. Скала
За по-малко от час от разклона се стига до върха. Горе има ниска каменна стена, изградена като заслон срещу вятъра, и информационно табло.
27, 28. На връх Скала
На върха билото, по което се качва пътеката от хижата, се съединява с главното било на планината, което тук завива под прав ъгъл. Съседните върхове по това главно било са: на север – първенецът Митикас и на запад – вр. Сколио.
29. Поглед от Скала към Митикас
30. Поглед от Скала към Сколио
От върха при хубаво време се открива величествена гледка към лежащия под него на северозапад огромен циркус Мегала Казания.
През вр. Скала минава обичайният (най-лесният) път за Митикас. Пътеката между Скала и Митикас се нарича Какоскала. В самото начало на Какоскала (от страната на Скала) има разклон, от който пътека се спуска стръмно по скалист кулоар до хоризонталната пътека през Зонария. По тази пътека не съм минавал.
31. Поглед от Скала към пътеката през Зонария. По този склон има пътека, водеща до хоризонталната пътека за Платото на музите, ясно видима по-долу.
(Следва продължение)
| |
|
|
|
Вр. Митикас (2918 м)
Митикас е най-високият връх на Олимп и в цяла Гърция и втори на Балканския полуостров след Мусала. Изкачен е за пръв път на 2 август 1913 г. от Христос Какалос, ловец на диви кози от Литохоро, и двама швейцарци, водени от него. Думата „Митикас” означава „нос”.
До първенеца на Гърция има два пътя, по които е разумно изкачването без въже и на два крака.
Класическият (и най-лесен) път е през вр. Скала по пътеката, наречена Какоскала. От Скала започва маркировка с боя – елипси с червен център и жълта периферия. Отначало се слиза малко надолу по много стръмен кулоар на също така стръмния скалист склон.
32, 33. Началото на пътеката Какоскала (от страната на вр. Скала)
Следва подсичане надясно към седловината между двата върха. Оттук започва много стръмно изкачване по вдлъбнатата част на склона (или по-скоро, на стената) на Митикас.
34. Склонът на Митикас над седловината между него и Скала
В горната му част отново се подсича надясно, достига се билото при една цепнатина, зейнала надолу към Мегала Казания, и вече близо до него (но все малко отдясно) се изкачва връхната точка. Маркировката е поставена толкова нагъсто (през 1-2 метра), че буквално показва всяка стъпка.
35. Билният ръб преди Митикас
36. Крайната част на изкачването
Често се обсъжда трудността на изкачването. Наистина, наклоните са много големи. Изкачването е опасно, защото евентуално падане почти сигурно би било смъртоносно. За щастие обаче структурата на скалата е такава, че се върви по нещо като стръмни стъпала; отвсякъде има равни площадки за стъпки и при хубаво време човек може да изкачи върха (и да слезе от него) дори и без да използва ръцете си. Понеже скалата е такава навсякъде, разминаването с други хора по маршрута е лесно. Скалата е накована с много клинове, които се забелязват отдалеч, тъй като са заградени с квадратни (вместо елипсовидни) марки.
37. Маркировка около клин
Осигуровката може да е необходима (или поне желателна) при мокра скала, когато опасността от подхлъзване ще е значителна. За чест на гърците, те са се въздържали от това да опъват метални парапети по върха. Желаещите да се осигуряват сами си носят въжетата. В сухо време трудността е повече психологическа, отколкото техническа, но съм длъжен пак да повторя – маршрутът е опасен. Трябва да се върви внимателно и в никакъв случай да не се пада. Продължителността му (според таблото на вр. Скала) е 40 минути между двата върха, но става и по-бързо (аз например го взех за 17, защото жена ми и синът ми останаха да ме чакат на ветрилника на вр. Скала).
Друга сериозна опасност са големите тумби хора, които се движат по този маршрут. Скалата е доста здрава и почти няма лабилни камъни, но... само почти. Срещат се. Никак не е препоръчително да тръгвате, ако над вас пъпли върволица от 50 души, дърпащи влачещи се по скалата въжета. Опасността от каменопад е сериозна. Каската не е никак излишна, а най-добре е да подберете по-безлюдно време. По мои наблюдения най-голямата навалица тръгва от хижата около зазоряване и трафикът намалява около обяд, а следобяд горе не ходи почти никой. (Това е странно, защото от хижата до върха са само 2 1/2 часа. Може би сутрин времето е по-хубаво.)
На върха има висок триангулачен знак, кутия с тетрадка (бързах и нямах време да я отварям) и тенекиено гръцко знаме. Какво се вижда отгоре не зная, защо улучих гъста мъгла и наоколо не се виждаше нищо. Връхната точка е скалиста и не е много широко – има място за двадесетина души.
38. Връхната точка на Митикас
Другият път до върха започва от пътеката през Зонария и минава през кулоара Луки по източната стена на върха. По него не съм минавал. Казват, че бил по-труден и по-опасен заради многото лабилни камъни, но нямам лични впечатления.
Изкачването на Митикас през зимата откъдето и да е изглежда голямо предизвикателство и в никакъв случай не е туризъм, ами си е чист алпинизъм.
(Следва продължение)
| |
|
|
|
Вр. Стефани, или Тронос Диос (2909 м)
Това е най-митичният връх на митичния Олимбос, защото според древните гърци там бил тронът на боговете (Тронос Диос). Дългият върхов гребен с отвесни стени от двете страни придава на върха вид на огромна облегалка на диван или широко кресло – достойно място за почивка на някой морен божествен гръб.
39. Върховете Стефани (вляво) и Митикас (вдясно), гледани от вр. Сколио. Над Стефани е надвиснала сянката на Зевс, замахнал да цапардоса Хера
Изкачването на Стефани е по-трудно от това на Митикас и включва малко катерене – върхът не може да бъде изкачен с ръце в джобовете, което определя изкачването като алпийско. Макар участъците, които се катерят да не са нито дълги, нито много трудни, човек трябва или да е свикнал да катери, или поне да носи средства за осигуровка. При всички случаи не забравяйте на всеки по-труден участък да си задавате въпроса: „А това ще мога ли да го сляза?” Все пак, най-трудната част е слизането.
Лабилните камъни са твърде много и представляват голяма опасност. На места се катери буквално по сипеи. Не тръгвайте в голяма група и ако има други хора, изчаквайте ги да се махнат от опасните зони над (откъдето могат да ви убият) и под вас (където можете вие да ги убиете).
Подходът към Стефани е през м. Зонария. От разклона над хижа „Спилиос Агапитос” се тръгва надясно. Пътеката отначало се изкачва стръмно по склона, но после наклонът намалява и пътеката става почти хоризонтална. В северна посока се навлиза в местността Зонария – поредица от ясно очертани, много красиви и впечатляващи хоризонтални слоеве на скалата. Пътеката следва един такъв слой.
40. Пътеката през Зонария, гледана откъм „Спилиос Агапитос”...
41. ... и откъм Оропедио тон Мусон
От пътеката се откриват впечатляващи гледки към скалните кули, съставляващи източната стена на вр. Митикас.
42. Поглед от пътеката през Зонария към Митикас
Минават се три разклона. На първия има стрелка с надпис „Какоскала” - оттук може да се изкачите до пътеката между Скала и Митикас (почти на Скала). Вторият разклон е маркиран със стрелка и надпис „Митикас” - оттук тръгва пътеката за върха през кулоара Луки. Само на двадесетина метра по-нататък е разклонът за Стефани със съответната стрелка и надпис.
43. Първият разклон: за вр. Скала
44. Вторият разклон: за вр. Митикас
45. Третият разклон: за вр. Стефани
Ако продължите по хоризонталната пътека, тя обхожда със завой наляво южния ръб на Стефани, минава под внушителната му североизточна стена и извежда до двете хижи на Платото на музите. От тях към върха се идва по същата пътека, но в обратна посока.
От третия (най-северния) разклон на Зонария се тръгва наляво (ако идвате от „Спилиос Агапитос”) по маркировката за Стефани. В началото на маршрута тя е подновена, прясна и гъста е и се вижда отлично. След изкачване по скалистия склон, което става все по-стръмно, се навлиза в стръмен кулоар.
46. Началото на изкачването към Стефани: поглед нагоре...
47. ... и надолу
В горната му част е първият участък за катерене – няколко метра, в които се изнасяте вдясно от кулоара.
48. Трудното излизане от кулоара е първият участък, който се катери
Нагоре маркировката е стара и доста заличена, но има много марки и при вглеждане се виждат. Следва по-лесен участък, който обаче е постлан с нестабилни камъни, готови да паднат надолу.
49. Пътят над кулоара
Изкатереният праг закрива видимостта към кулоара отдолу и трябва много да се внимава, защото може там да има хора, които не се виждат.
50. Пътят над кулоара – поглед надолу
Постепенно се излиза на върха на божествената облегалка и наклонът намалява. Минава се през връхче и оттатък се слиза на скална седловинка в подножието на главната кота.
51. Излизането на връхчето преди главната кота
52. Поглед от това връхче към главната кота
53. Предвръхчето, гледано от главната кота. Вдясно е Мегала Казания
Ръбът напред е отвесен и много труден. Трябва да се траверсира по площадка наляво над бездната на Мегала Казания, където се минава край клин в скалата и след няколко метра се достига до винкел, изкачващ се нагоре и надясно. Това е вторият участък за катерене и ще направите много добре, ако си оставите раницата на седловинката преди котата, ако вече не сте я оставили на Зонария, което е още по-мъдро – аз не го направих и мога да кажа, че раницата пречи в тези винкелчета, особено на слизане. Следва още едно подсичане наляво и още едно катерене на винкелче нагоре, и сте на върха при дванадесетте олимпийци. Двете винкелчета току под върха, всяко от които е дълго 2-3 метра, са ключовото място на изкачването, а и най-страшното, защото току под краката ви са 700-те метра въздух до дъното на Мегала Казания. И не забравяйте, че ще трябва и да слезете оттам!
На връх Стефани има пирамида от камъни и кутия в тетрадка, в която записите не са много и май липсват такива от зимните месеци. Котата на Митикас е много близо, на една ръка разстояние, но гребенът между двата върха е много труден. Отдолу на югозапад е чудовищният циркус Мегала Казания, а в обратната посока се простира Платото на музите с двете хижи и агрегатът им – между и по-ниско от тях.
54. Връхната точка на Стефани
От върха при хубаво време се откриват великолепни гледки във всички посоки. Наистина е божествено!
55. Поглед от Стефани към Митикас
56. Поглед от Стефани към Сколио
57. Поглед от Стефани към Платото на музите с двете хижи
58. Поглед от Стефани към пътеката от Зонария за Платото на музите под североизточната стена на върха
59. Поглед от Стефани към част от Мегала Казания (под Сколио)
Слизането става много внимателно по пътя на изкачването.
60, 61. Североизточната стена на Стефани от завоя на пътеката малко след разклона за върха
(Следва продължение)
| |
|
Тема
|
Re: Три дни на Олимп
[re: Orнeдишaщ]
|
|
| Автор |
KGM (Разбиращ) |
| Публикувано | 29.09.09 22:31 |
|
|
Е тва е информация....
When the going get tough, the tough get going !
| |
|
|
|
Вр. Сколио (2912 м)
Вр. Сколио определено е върхът, предлагащ най-величествената олимпийска панорама. Гледка, достойна за боговете! В никакъв случай не пропускайте да го изкачите. При това върхът е съвсем лесен за изкачване (е, стига да не се появите откъм северната му стена, която си я бива!). Югоизточният му склон е гладък, тревист и леснопроходим, а от север се спуска висока отвесна стена към дъното на Мегала Казания. Главното било прави при върха завой под прав ъгъл. До върха може да се стигне от много места:
- По билото от изток откъм вр. Скала по добре очертана пътека, по която са поставени знаци, бележещи маршрута Е4 (виж снимка 30 по-горе);
- По билото от юг откъм вр. Агиос Антониос през един безименен връх близо до Сколио. Билото е маркирано с някакви отпадъчни на вид железа, бучнати в каменни купчинки. Изненадващо, но всички те стоят прави – явно не се намират достатъчно бабаити (като у нас) да покажат, какви са мъжье, като ги гътнат...
62. Билото между вр. Агиос Антониос (на заден план) и вр. Сколио
- От завоя на пътеката малко над разклона на Хондро Месорахи по дъното на сухата долина се изкачва пътека право към върха – това е най-краткият път от хижа „Спилиос Агапитос”;
- В ясно време: по всякакви други пътища по югоизточния склон, на който са поникнали две доста масивни заоблени връхчета. Уговорката за ясно време е важна, тъй като склоновете тук са дълги, широки и гладки и ориентацията е много трудна, ако няма дабра видимост.
63. Връхчетата югоизточно под Сколио
На върха има две коти, като източната е по-висока. Връхната точка е камениста.
От хижа „Спилиос Агапитос” може да се направи полудневно кръгче по съвсем лесен терен: хижата – разклона – вр. Агиос Антониос – вр. Сколио – вр. Скала – разклона - хижата. Препоръчвам именно тази посока на обикаляне (по часовата стрелка), тъй като тогава най-хубавите гледки ще са пред очите ви, а не зад гърба ви.
64. Сколио, Стефани (в мъгла) и Митикас (над тъмната сянка на облака), гледани от Агиос Антониос
Както вече писах, най-ценното в изкачването на Сколио е гледката оттам, която е просто разбиваща. Под вас е грамадният и дълбок циркус Мегала Казания (т.е., Големия Казан – също като под Вихрен, но нещото е доста по-внушително) с преспи сняг в усойните сенки на дъното. Отвъд тази гигантска дупка се изправят западните стени на Стефани и Митикас. Разбира се, Мегала Казания се вижда добре от всички обграждащи го върхове, но от Сколио гледката е най-внушителна. Не съм толкова добър в писането, та да дам с думи представа за тази гледка – тя трябва да се види! Известна идея за нея (макар и непълна) могат да дадат снимките по-долу.
65. Стефани, Митикас и връхната точка на Сколио (с човека)
66. Мегала Казания и западните стени на Стефани и Митикас – поглед от Сколио
67. Митикас и Скала – поглед от Сколио
68. Западните стени на Стефани и Митикас
69, 70, 71. Мегала Казания
(Следва продължение)
| |
|
Тема
|
Част 7: вр. Агиос Антониос (свети Антоний)
[re: Orнeдишaщ]
|
|
| Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
| Публикувано | 29.09.09 22:53 |
|
|
Вр. Агиос Антониос (2817 м)
Този съвсем лесен от всички страни връх доста напомня за рилските чалове. Докато описаните дотук върхове са съвсем близко един до друг, то разстоянието от Агиос Антониос до северния му съсед Сколио е „цели” 2 километра.
Изкачването от хижа „Спилиос Агапитос” следва пътя до разклона над хижата, откъдето се тръгва по пътечка, отбиваща се леко вляво от утъпканата пътека за Скала. В началото пътечката не е много ясна и върви успоредно и малко по-ниско и вляво от пътя за Скала и Митикас, но скоро се очертава добре и е отлично видима (стига да няма мъгла) по отсрещния склон. Този склон е стръмен и каменист. След като бъде изкачен, се минава край характерна голяма дупка в карста, в сянката на дъното на която има пряспа сняг.
79. Връхчето преди Сколио
(Край)Редактирано от Orнeдишaщ на 29.09.09 22:57.
| |
|
|
|
Браво и благодаря за страхотното описание!!! Преди седмица бях и аз на върха и пишех собствен пътепис, но това което си направил надминава всичко. Отново Браво.
Ще добавя само малко информация за пътя с кола:
Пътуването с кола (скорост малко над ограниченията) от София отнема около 6 часа. София - Владая - Магистралата за Дупница/Благоевград/Сандански.
Минавах границата два пъти в края на август и средата на септември и нямаше никакви опашки. На Българската граница се чекират само личните карти а на Гръцката граница само се поглеждат. Първият път даже бях си забравил талона за колата, но никои и не ми го иска.
Почти няма оказателна табела, която да не е преведена на англииски, така че ориентацията не би трябвало да е проблем.
След границата с Гърция, се следват табелите за Serres / Thessaloniki, като постоянно ще се качвате и слизате от магистрален път, а първокласният им е с оширение от по половин лента от двете страни, като много хора просто карат възможно най в дясно, за да може по средата да се изпреварва без проблем. Преди да се влезе в Серес има светофар и в дясно се продължава за Солун.
Да се внимава с когато се навлиза в Солун, тъй като се кара по широк 4-5 лентов път с висока скорост, много коли и може да се пропусне знака. Табелата е голяма и сочи отклонение в дясно за Athens и Katerini. Излиза се на магистрален път и малко след завоя се минава през пункт на които се плаща входна такса (2 Евро).
От Солун до Литохоро е около 85км, като се следват табелите за Катерини и Атина. След катерини табелите са за Larissa, но пътя е все направо по магистралата, като на около 10-15 км след Катерини се отбива на разклон с надпис Litochoro. Селцето е на около 2 км от магистралата.
Редакция: Когато ние бяхме в хижата, тя беше абсолютно запълнена от две големи Български групи от по 50 и 30 човека. За нас легла нямаше, но ни настани на масите в столовата, срещу скромната сума от 4 евро и 20 цента!!! Освен това ни даде шалтета и спални чували.
Хижата още през март месец е абсолютно запълнена за всички уикенди до края на сезона!!!
Редакция 2: Пътеката за Митикас по кулоара Луки е много стръмна и психическа за несвикналите с височината. Почти през цялото време се катери по наклонени пасажи с помоща на ръце (около втора категория по Френската). Много лабилни камъни!!! Падане означава сериозни наранявания. Има маркировка буквално на всяка стъпка, така че скалата на половин метър около нея е изчистена, но все пак да се внимава, да не се бутне нещо. Каска е много препоръчително. Докато бях там покрай мен минаха две павета с големината на юмрука ми. Денивилацията е около 150-200 метра. Възможно е да се слезе от нея, но от върха не е очевидна, ако няма хора по нея. Има мноко места за осигуровка, ако се носи въже.
Качването не е трудно за свикналите и се излиза _точно_ на върха!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Ивaн Димитpoв на 29.09.09 23:44.</EM></FONT></P>Редактирано от Ивaн Димитpoв на 29.09.09 23:49.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
