Тази събота поемаме по маршрут хижа Добрила - хижа Левски, но проблемът е, че никой никога не е вървял там. Някой може ли да даде кратко описание на този преход. Интересувам се дали пътеката е различима, маркирана ли е добре и става ли за ходене. По билото ли се ходи или някъде по-долу? Аз около Незабравка и Добрила го знам района, но по-нататък ми е мъгла какво е. Ще бъда благодарен на всякакво инфо.

Чавдар Ангелов

Идеален си е пътя.Има си табели-не може да се объркаш.А и то и колко ли е разстояние...Компания дирите ли?

http://www.pss.bg/forum/viewtopic.php?t=5303&postdays=0&postorder=asc&start=15 на тая страница по средата има един разказ по темата.

Здравей,

Има подсичаща пътека, ясно изразена и добре маркирана. Времетраене - 4 - 6 часа в зависимост от ходенето и помотването за снимки и почивки. Няма никаква опасност от загубване. Добре е да си носите вода за целия преход, защото е напълно възможно деретата през които минавате да са пресъхнали по това време на годината. Иначе вода има и под пътеката на някои места, но трябва да се отклонявате и ми е трудно да ги обясня къде са. Преходът е предимно през голи склонове. Преминава се само на няколко пъти за кратко през гористи петна и чак накрая на около 30 минути преди х. Левски се навлиза в хубава букова гора.

Може да се мине и по билото, но между в. Кръстците и в. Костенурката трябва да се спуснете до подсичащата пътека, а там маркировката е отдавна изличена и ако не сте добре с ориентирането по-безпроблемно ще ви е по подсичащата пътека.

Приятен преход и хубаво време!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изказвам благодарност на всички, които писаха в тази тема. Информацията беше от голяма полза защото действително направихме този преход и всичко мина много добре.

За голям мой срам мога да кажа че сбъркахме пътя въпреки добрата маркировка и GPS-a. Грешката направихме на х. Добрила, където вместо към х. Левски поехме по горната пътека към връх Амбарица. Усетихме се доста късно по средата към върха и вече нямаше връщане назад. Ето как качихме връх Амбарица без да сме го планирали. Грешката обаче си струваше защото останали без дъх, пред нас се разкри великолепен изглед към южните и северните склонове на Стара планина - нещо което не бихме видели ако бяхме тръгнали по правилния път отдолу. Времето беше мрачно, леко ръмеше, но нищо не може да се сравни с гледката на смълчаните старопланински върхове, заключени между тъмните облаци и стелещата се отдолу мъгла, която периодически се разкъсва за да открие величето на планината простиращо се от хоризонт до хоризонт. Критичният момент беше когато трябваше да напуснем билото по т.нар. подсичаща пътека и да намерим правилната пътека за х. Левски. Действително маркировка там НЯМА и само добрите математически способности на един от членовете на групата ни помогна да вземем предвид надморската височина, да преброим изо-линиите нарисувани на картата и да пресметнем височината на която се намира правилната пътека към х. Левски. Самата пътека е много тясна в едни високи треви и ако човек не внимава може лесно да я изтърве. Така или иначе оправихме се.

Екскурзията бе допълнително гарнирана от срещи с овчарски кучета около х. Добрила и преди хижа Левски, но с колективни усилия преодоляхме и това. Вече твърдо съм решил да не тръгвам в планина без газов пистолет. Нощта пък ще запомним със свежестта и тишината на гората и интензивния метеоритен дъжд, който наблюдавахме в красивото небе над х. Левски. Може би това бяха последните прояви на потока на Персеидите, за който писаха по медиите няколко дни преди това.

Препоръчвам маршрута на всеки любител на природата.

Ч.А.

Като слушам тази решимост за газовия пистолет, се сещам, че и аз бях обвзет от такива мисли миналия месец из Спано поле... Не знам, мисля си, че нещо трябва да се направи, да се санкционират овчарите ли, да се застрелят песовете ли, ама това просто не е нормално - Сапард ли е това, на Ахмед Сопола спечелилите субсидиите ли, ама не е нормално да вървиш и да очакваш да ти скочат каракачанки насреща.
Само моля сега да не се появява някой умник, който да обясни остроумно, високомерно, мъдро и с насмешка колко са добри животинките, и колко са смотани туристите, и колко мъдър опит има умникът в това отношение, и приказки за мечките и гората... Трябва ли някой да пострада , за да се вземат мерки, както се беше случило преди няколко години край Спано поле, когато псетата , нахапали една двойка младежи, бяха застреляни. За съжаление мерките както обикновено се взимат впоследствие, след като нещастието стане. И никой не отчита на какъв посттравматичен стрес са обречени през годините пострадалите тогава или при който и да е друг подобен случай.
Тези псетата, за които споменаваш около Добрила, къде по-точно са: между лифта и Добрила? Или?

Малко е газов пистолет-рицарски доспехи и базука.След кучетата ще избием биковете и жребците, че могат да ви онодят.За десерт и скалните лястовици, щото акат.

За кучетата първо прочетох в препратката по-горе (в сайта на ПСС). Така че имахме психологическа готовност за тази среща. Компанията ни се състоеше от трима души - един носеше сопа, един камъни, а аз лютив спрей!

Въпросните кучета ги чухме още наближавайки х. Добрила. Пресрещнахме двама германски туристи, които се връщаха от Добрила. Те ни обясниха че напред има hunden (кучета) и затова не могли да продължат. Първо опитали една пътека, кучетата ги наобиколили, после опитали да минат по-горе, пак така станало. Затова решили да се върнат. Но май и времето ги беше обезкуражило, защото ръмеше, не само кучетата. Ние като чухме това се постреснахме и направихме бойна формация както описах по-горе. Просто е безобразие да пускат големи кучета по туристически маршрут по този начин, не знам кой е отговорен за това. Все пак имахме късмет защото в Добрила засрещнахме една по-голяма група туристи, която се готвеше да мине по същата пътека към х. Левски. Ние побързахме да се включим към тях. Пихме чай в хижата и тръгнахме заедно. Веднага видяхме кучетата, бяха си бая големи и стряскащи, особено едното. Като видяха голяма група, те само лаяха отдалеч, но не приближиха. Това беше причината да сбъркаме пътя. Всички гледаха кучетата и никой не се сети че вървим към Амбарица а не към Левски. Хем имах GPS на кръста. Чак след час ни стана ясно.

Втората среща с кучетата беше преди хижа Левски точно преди влизането в гората. Там има голямо открито пространство и веднага щом се показахме на него кучето ни залая яростно отдалеч. Как ни видя от толкова далече не знам, на нас ни изглеждаше още като точица. Тук вече бяхме само тримата, доста уморени от път. Въоръжихме се до зъби с камъни и си ни беше бая страх. За моя изненада кучето се оказа само едно, а не две, както очаквахме, и може би затова не посмя да слезе при нас. Лая си ни отдалеч. Второто куче ни залая малко по-нататък при овчаря, който пет пари не даваше да се мръдне от лагерния си огън да види какво става. Поздравихме го. Минахме успешно покрай двете кучета и стигнахме хижата. Трябва да се признае че страховете ни бяха по-големи от това което реално ни се случи. Но от много хора научих че песовете не се колебаят да нападат единични туристи и се е стигало до реални схватки и има нахапани туристи. Човекът който беше минавал преди нас по този път преди две седмици писа че се е отбранявал със щеки от двете кучета. Явно при групово движение морала на кучетата пада и не нападат толкова смело. Та това бяха нашите преживявания с кучета.

На _dmp_ по-горе мога да отговоря, че намирам за недопустимо присъствието на такава реална заплаха по туристическите трасета. Аз лично съм нападан и хапан. И смятам това да не се повтори. Следващото куче което ме приближи на < 5м ще бъде напомпано с лютиви газови заряди PV за да не си мисли повече за туристи. Писна ми да ходя на планина и вместо да се радвам на природата да се ослушвам откъде ще изскочат безпризорните псета на местните овчари. Империята ще отвърне на удара.

Ч.А.

Редактирано от charovni на 17.08.09 18:40.

Много се преекспонира тази тема за кучетат, и не само в този форум.Тези кучета са родени, живеят, и ще умрат в балкана.Всеки овчарски сезон те срещат стотици "малоумници" като нас и са свикнали.Просто ни предупреждават, че сме в "тяхна територия"-един вид.Заради това и овчарите не реагират, защото си познават стоката и знаят, че няма да ухапят никого, а само изпускат пара.Естествено,че ако ги нападнеш с камъни, дърве, щеки, и т.н., може и да те длъбнат.
Пробвай следващият път като те нападнат и залаят кучета, запази самообладание, тръгни 3-4 крачки към тях фронтално, като споменаваш майка им с мъжествен глас, без да размахваш каквото и да е,па пиши каква е била реакцията им.
И,несериозно звучи да ходим из балкана като на циганска сватба-от всякъде гърмежи.

"...Само моля сега да не се появява някой умник, който да обясни остроумно, високомерно, мъдро и с насмешка колко са добри животинките, и колко са смотани туристите, и колко мъдър опит има умникът в това отношение, и приказки за мечките и гората..." това помолих

Ефектът беше, че се появи смелият умник веднага с просташки подмятания, вероятно от опит личен...
На бас че няма да ги говориш такива, като те нахапят веднъж...

Иначе за онождането - ти си знаеш, изглежда ти се е случвало, щото гледам друг не се е сетил за тази опасност.
Така че , споко, няма да ги избиваме биковете и кравите , да има и за теб кеф.
Това последното е само пример, щом така ще си говорим, просто ти демонстрирам колко е лесно да се държиш просташки. Ти си го знаеш де, че и го практикуваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите