|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: СтаРа Планина 100х24/2009
[re: kibik]
|
|
| Автор |
N_i_k_s_i (скитник) |
| Публикувано | 23.07.09 18:21 |
|
|
И аз да кажа едно благодарско за приятната компания и хижарското посрещо-изпращане .
Дори завършилите бяхме и освидетелствувани - всеки получи от хижарите на Ехо свидетелство за завършването на прехода, което бе една приятна изненада.
По груби сметки броят на събралите си и стартирали от хижа Мазалат тази година бе рекорден - 48 души. Завършилите бяхме някъде около 50 % - т.е около половината.
Време - добро, съмишленици - налице, пришки и болежки - в изобилие...
Абе всичко както си му е реда...
Станислав все пак ще даде по-точни данни за участниците /рано или късно/..
По-здрави...и до-скитане..
| |
|
|
|
Eдин месец след поредния рецидив на Лаймската ми болес(при мене протича със забавяне и блокиране на сърдечната проводимост)риших да проверя как ще се разположа във времето и пространството по билотона Стара планина.През 2007 -ма ми трябваха 15 часа и за да гледам залеза на х.Ехо.За мое учудване графика и тази година беше спазен въпреки ,че нямах предварителна възможност да бъхтя по чукарите.До х.Тъжа вървяхме с Велин от Габрово и пристигнахме в 8.00 Ударих един чай(китайски бъркоч)и в 8.10 потеглихме към Ботев.По голямата част от разтоянието към върха се наложи да го вървя сам и точно в 10.00 стъпих на върха .За моя радост веднага след мене се появи Веселин от София и за мене беше удоволствие да измина останалата част от разстоянието с него.В 12.37 бяхме на Купена.Потеглихме в 12.50 и точно в 14.00 бяхме на х.Добрила.Подкрепихме се с таратор и леща и потеглихме в 14.15.На х.Дерменка бяхме точно в 16.00 часа.в 16.10 потеглихме и точно в18.00 пресякохме асфалта на Троянския проход.На х.Козя стена пристигнахме в 19.40 (За съжаление при паметника на летците се отклонихми по зимната пътека и така загубихме 10-15 мин. и това беше първото отклонение от графика).На х. Ехо пристигнахме в 21.12 и хронометъра показа 15 часа и 12 минути.Така още по светло се насладихме на една от най-красивите гледки в Балкана-тази която се открива от х.ЕХО.Благодаря на Веско за компанията и много адреналин за всички непоправими мазохисти!
| |
|
|
|
Моля, някой да ми прати една обща снимка от хижа Мазалат :) на stamen777@abv.bg
| |
|
Тема
|
Re: СтаРа Планина 100х24/2009
[re: Cтaниcлaв]
|
|
| Автор |
MBlRA () |
| Публикувано | 31.07.09 03:11 |
|
|
Поздрави на всички, които имаха волята да стигнат до х. Ехо!
Аз, като водач на първата дезертьорска група,
мога да дам следния кратък отчет:
Изостанах от групата още на първия баир.
9:00 ч. – втората река по пътя към х. Тъжа
Тук група момичета тръгна нагоре към гората,
а на мен ми се зави свят и седнах да изям
скъпоценната слива, която ми беше дал Цветан.
Изглежда не беше добра идея да не закуся...
13:38 ч. – връх Ботев
Запознах се с Дончо и Христо от Калофер, които си почиваха.
Установих че съм едновременно гладна, жадна и ми се гади.
Изядох половин домат и се тръшнах да спя. След около час
се събудих и с изненада съгледах физиономията на Цветомир,
беше тръгнал с добро темпо и очаквах да е някъде напред.
Разбрах, че и той е спал някъде по пътя. След малко дойде
Ива от София, беше й прилошало още на баира след Тъжа
и се чувстваше много зле... След кратко умуване решихме
да слезем към х. Рай. Направихме едно велико пет часово
слизане до хижата, понеже изчаквахме Ивка...
Аз вече се бях поосвестила и берях билки с момчетата,
правех си равнометка... И друг път ми се е случвало
да не стигна до Ехо, за втори път не изминах 100-те,
може би не трябваше да водя битки, които не са
мои и да искам да вкуся от всички победи...
Времето ще покаже.
П.П.
Малко снимки и от мен:
| |
|
Тема
|
Re: СтаРа Планина 100х24/2009
[re: MBlRA]
|
|
| Автор |
Джeнraлa (планинар) |
| Публикувано | 31.07.09 03:28 |
|
|
Хубав отчет си спретнала. Искам да ти кажа едно благодаря на вашата група, че сте изчаквали Ива.
Аз щях да дойда на мероприятието заедно с нея, Пламен/dareal/ и Бистра. Отказах се да участвам тази година в последния момент, тъй като бях в много слаба форма - само няколко дни преди стоте км станах инженер във виас, а покрай дипломната ми работа много бях се обездвижил. Нищо, догодина, живот и здраве!
Поздравления на участниците в похода - завършили и незавършили и на организатора Станислав, който вече 7-ма поредна година прави това чудесно мероприятие!
Поздрави,
Жоро
| |
|
Тема
|
Re: СтаРа Планина 100х24/2009
[re: MBlRA]
|
|
| Автор |
_dmp_ () |
| Публикувано | 01.08.09 14:42 |
|
|
Здравей MBIRA!Имаш ли информация дали Цветан стигна на х.Ехо?Последно го видях на х.Дерменкая.
| |
|
|
|
Като чета тези приказки за прилошавания и почвам да се чудя дали не е имало тежка /алкохолна/ вечер на Мазалат?!!
Или пък това се дължи само на гладното тръгване, или може би на прекомерното натоварване и на старанието за поддържане на темпо на придвижване, което не е твърде здравословно?
| |
|
Тема
|
Отг: СтаРа Планина 100х24/2009
[re: _dmp_]
|
|
| Автор |
тok (инж.) |
| Публикувано | 05.08.09 21:05 |
|
|
Видях, че питат за мен, та ето го и моят отчет:
Както моята традиция повелява, станах в 03:00 и отпердаших в 04:00 сутринта. В началото се движех много бавно, защото за първи път минах от южната страна на Вълчата глава. Както обикновено, пълният мрак - в гората, а и после по голите склонове - държеше сетивата ми в очакване за потенциална среща с обитателите на парка, в т.ч. и немските овчарки на онзи човек, който си беше опънал палатката на 100-тина метра от х.Мазалат. Вечерта той каза, че ще бъдат вързани, но все пак. След първия половин час срещнах някакво голямо животно, което стоеше на пътеката. Виждах само очите му, които отразяваха светлината от челника. Не знам какво беше, но имаше голямо разстояние между очите, та от там съдя и за размера. Спрях и почнах да му говоря разни врели-некипели, докато то се отегчи и бавно тръгна нагоре по склона. Изчаках малко и продължих.
Много бързо изкачих вр.Росоватец и започна спускането към х.Тъжа. При последното пресичане на поточето, точно преди да тръгна към вр.Ботев се подхлъзнах и паднах във водата. Часът беше 06:50. Предишни години не ми се беше случвало.. Нямах резервни обувки и продължих джвакайки. В 09:40 бях на пейката пред сградата на метеоролозите, където закусих хубаво, а после дори полегнах на пейката. След общо 40 мин. почивка на вр.Ботев продължих надолу към з.Ботев. Някъде на средата на пътя ме застигнаха първите двама от тръгналите в 06:00 сутринта. За кратко забързах с тях и за миг невнимание направих една непремерена крачка, при която усетих, че нещо стана в лявото ми коляно. Двамата се отбиха да заредят с вода на з.Ботев, а аз директно продължих напред. Разминаха ме отново на вр.Жълтец.
От Жълтец слязох по поляните от южната страна и последно видях фигурките на двамата, когато крачеха към Костенурката. Коляното започна да ме боли много силно някъде по средата на Кръстците и от там се започна големия мазохизъм. Гледах да не си сгъвам коляното, а това беше много трудно - точно по ония ми ти върхове и връхчета. Големият Купен го качих много бавно и с набиране по въжетата. Часът беше 14:00. Въобще не спрях горе да се любувам на гледката, а слязох надолу с група туристи, чиито водач, беше жена с опит в травмите. Тя прегледа коляното ми и направи лек масаж, от който за кратко ме поотпусна. Бавно качих вр.Амбарица, а на слизане ме застигина 3-тия човек от тръгналите в 06:00.
Поседнах на склона на Амбарица, точно както преди 2 години. Не знам колко време е минало - може би час, докато отново събера сили да продължа. Много участници минаха покрай мен, пожелавах им успех. Малко преди х.Добрила ме застигна участник, когото познавам по физиономия, но не и по име и ми предложи някакво обезболяващо, което веднага приех с благодарност. Не се отбих на х.Добрила, а направо продължих към х.Дерменкая. Поддържах добро темпо по равното, а по склоновете се придвижвах като мравка. Забелязах, че много участници сякаш не знаеха летните пътеки в района. Точно преди самата х.Дерменкая избрах да мина по пътя за да си спестя по-стръмното слизане и качване.
На х.Дерменкая бях в около 18:40. Макар, че все още бях добре с времето, това беше краят на моето участие за тази година. Хапнах обилно, платих си леглото и се качих в стаята. Малко по-късно при мен се качи участник от Габрово, който имаше същата контузия, но на дясното коляно. Болките бяха достатъчно силни, за да се откажем доброволно от ползването на банята, което по непотвърдена информация изискваше слизане от 3-ти до 1-ви етаж. Обсъдиме си контузиите, направихме си разбор на участието и заспахме.
Около 08:20 сутринта на другия ден тръгнахме с Рада и малкия Тити към Беклемето. Достигнахме паметника около 12:00 и там се разделихме.
Последва приключение на автостоп, което в началото тръгна добре, но на изхода на гр.Севлиево, на главния път София-Варна едва не припаднах след като повече от час и половина стоях в най-голяма жега на слънце и махах на всяко превозно средство, а нагрятия асфалт изгаряше краката ми дори през дебелите подметки. За толкова много махане видях какво ли не. Някои ми показваха и среден пръст. Като усетих, че вече съм на път да слънчасам окончателно се обадих на моите хора в Русе и им казах къде точно се намирам и да идват.
Тъкмо щях да отида и да си легна под една слива, когато махнах като за последно на някаква Ладичка. Човекът спря колата си, видя, че накуцвам и даде назад да ме вземе. Беше млад мъж на около 35-40г. от Г.Оряховица. Разказа ми, че винаги спирал на хора в беда, дори и без да му махат. В Ладичката винаги носел инструменти, въжета, вода. Невероятен добряга. Като разбра накъде пътувам дори си промени маршрута и ме остави в с.Самоводене. Исках да му дам пари и да го почерпя, но той упорито ми отказа и прие само едно кафе. Благодарих му много и му признах, че буквално ми спаси живота в тази жега, та съм му длъжник. Разделихме се. След малко моите хора пристигнаха в Самоводене и ме взеха. Бях много щастлив, че ги виждам.
Благодаря ви, Сашо и Вени! Извинявайте за притеснението! Благодаря и на Човекът от Г.Оряховица, който единствен спря в тази ужасна жега, както и на учасникът от Габрово (чието име, за съжаление, също забравих) за приятната компания! Благодаря на участникът, който ми даде обезболяващо, на жената, която ме масажира и въобще на всички мили и добри хора, които срещнах в тазгодишното приключение.. разбира се и на Станислав, че отново ни събра!
Коляното ми се възставновява. Моля, ако някой има информация за това как е участникът от Габрово, да пише.
Живот и здраве - от сърце желая всички отново да се срещнем на х.Мазалат догодина за следващото незабравимо приключение!
Цветан Тиханов
| |
|
|
|
Мога да ти спестя чуденето.
Що се отнася до мен, измежду всичките причини за неуспех
в подобно начинание, алкохолът не би могъл да бъде причислен.
Може би бъркаш МБИРАта (африкански музикален инструмент) с БИРАта.
В един друг момент от живота ми тръгнах на поход след 25-дневно гладуване
и макар темпото на групата на моменти също да ми идваше бързичко, подобни
симптоми не съм имала...
Колкото и да са желани определени следствия, когато няма достатъчно добра мотивация
и други вътрешни причини, както и подкрепящи външни условия, те просто не се случват.
Някои го наричат „лош късмет”, за мен това са едни комплексни причинно-следствени връзки...
| |
|
|
|
Как се очертава - ще го има ли меропреятието тази година? Някакви идеи за дати (знам че е далеч, но все пак...)?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
