Интересува ме, ако някой от по-опитните клубари знае, как се нагласят ремъците на старите раници тип самар за оптимално положение на раницата спрямо тялото? Има ли някакви правила за разпределение на различни по тежест предмети в раницата?

Четох доста, но всичко което намерих беше за модерните раници с вътрешна арматура. Нищо не намерих за старите раници с външен самар. За сега използвам метода за грешката и опитай пак. Мисля, обаче че има някакви правила. Ще се радвам ако някой ги знае и ги сподели.

Редактирано от Xoбo на 19.05.09 11:50.

Здравей. Смятам че методът с проби и грешки, който си избрал е най-добрият. Всеки си носи раницата по различен начин и сма ще намериш правилният път най-добре. Само имай предвид, че с тоя самар никога няма да постигнеш удобството на стандартна "модерна" раница. Най-малкото, защото липсва кръстен колан. Това го казвам не за да те разубеждавам, аз самия карам със самара на баща ми (в който съм бил носен като малък) и не смятам да го сменям скоро.
Та сега по темата. Моят начин на подреждане е следният. Най-отдолу е чувалът и почти всички дрехи. Някъде по средата са всички тежки неща като ядене и пиене. Гледам да няма разни ръбати неща от към страната на презрамките или слагам някоя дрешка там за по-меко, защото като се послегне и все се намира нещо да убива ако не внимаваш. Най-отгоре са якето и разни дершки дето може да се наложи да ги сменям по време на прехода. Най отгоре в капака са дъждобранът, разни вафлички за бърза консумация и всички глупости дето се чудя де да ги сложа. По принцип самарчето побира доста нещо така че шалте и тарп/палатка са си някъде вътре така че гледам нищо да не стърчи да не се закача по клоните.
Сега за презрамките. Аз личнно предпочитам да са максимално прибрани, така че раницата да е вдигната вискоко, но все пак да не ми спират кръвообръщението по ръцете. По този начин всички тежки неща са ми горе долу на нивото на раменете и по-ниско, а капакът стръчи до към педя над мен. При много отпусната раница тежестта пада на кръста и се изморявам повече. Не знам дали при теб има такава възможнот, но на моята рамка има два чифта дупки за презрамките отгоре и аз използвам по-външните. Принципно това закачане е най-неудобната част на стандартната раница самар Младост (синя) и класическото решение е кърпа отзад на врата (тип тираджия). При моята раница (мисля че марката е Еделвайс) тоя проблем не се получава защото рамката е по-изгъната там и освен това има два напречни широки платнени колана на под раменете и на кръста, които ако са добре изпънати понасят тежестта. Освен това презрамките са с доста дебело праче дунапрен вътре по цялата дължина, а не само парче плат и това направо прави чудеса. Ако тази далавера ти липсва винаги можеш да приложиш методиката "направи си сам".
Уфф стига толкоз че взех да обяснявам като за индианци. Надявам се все пак нещо да ти е полезно. Хайде със здраве и приятно скитане по баирите.

_Igor_

I walk in shadows

Джо таскър пише в Свирепа арена че си купили един микробус за да ходят до Индия. Закарали го на сервиз и на въпроса може ли да ги откара до Индия тая таратайка монтьорът отговорил "може, натоварвате се с багажа на микробуса, отивате на летище Хийтроу, и от там със самолета непременно ще стигнете до Индия".
с твоя самар случая е аналогичен. Моят както и да го преправях накрая го хвърлих и продължавам да съм убеден, че съм постъпил правилно.

Igor, благодаря ти за изчерпателната информация. Самара ми е Рила със закривени напречни рейки, ергономична форма на рамката, подплатени с дунапрен презрамки и два здрави колана. Произведена е в Момчилград. Струвала е 67.30 лв, значителна сума за времето си. До срещи! Ще се пзнаем по самарите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

vladofff, поколебах се дали да обърна внимание на подмятането. Реших да използвам случая и да те запитам. Защо, когато някой като мен с ниско бюджетна или стара екипировка зададе въпрос в клуба, веднага се намира някой да го напъти в правилната посока към летище Хийтроу? Разбирай към магазин Стената, Екипировка, Макалу и други знайни и незнайни продавачи на китайски артикули.

Мъчно ми е за тези момчета и момичета изминали маршрута Ком - Емине с точно такива самари като моя. Жалко, че не са имали възможността да получат безценния съвет да си оставят самарите и да ходят към Хийтроу.

Ком-Емине Част I

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се засягай. и моите снимки от ком емине са точно със същия самар. просто си казвам мнението, че не стават, каквото и да го правих моя, когато и аз бях нискобюджетен, все не ставаше- че колани, че дебели презрамки ли бяха, но просто е куца самата рамка - обърната е в неправилната посока и това е.

OK, извинявай! Реагирах остро защото се появиха твърде много търговски агенти напоследък в клуба. Явно не съм те разбрал. Ще се радвам ако пуснеш малко снимки от Ком - Емине. Също и ако имаш нещо написано за прехода. Бъди здрав!

...тоя пътепис! Още бил актуален. Добре, че Speedy тогава го качи в сайта си, че запази снимките... И да съм му благодарил, и да не съм му благодарил, сега го правя с най-голямо удоволствие!

А за Хобо: Навремето други раници нямаше в България. Май през 1995-та, (тогава правихме прехода) Ташев беше започнал да шие, но ние бяхме бедни студенти... Някои бяха с раници, взети от остатъците в складовете на учебните ни заведения. Преди да тръгнат хората бая ги позакърпиха. Но че сме ходили с тях не означава, че са били удобни. Един от нас дори беше правил някакви опити да сложи удължения на рамката, че да стои по-високо чувала на раницата и да може да слага допълнително багаж. Но му беше още по-неудобно заради нарушения център на тежестта.
Аз тогава ходех с един полски самар, друг такъв в България не бях виждал. Но още тогава беше на 15 години раница, баша ми я беше купил на старо от някакъв поляк през 1980 година. Носил съм и български самари, носил съм и съвременни раници на Ташев, по-удобна раница от нея не съм носил. Не знам как беше направена, но тежестта се разпределяше идеално на рамената и гърба. Колкото и да товариш, не се усещаше. Всичко друго което съм носил ми откъсва рамената. Сега ми хвалят раниците на Дойтер, но все не ми остават пари да се обзаведа с такава. Когато понатрупам опит с Дойтер, ще направя сравнителна характеристика между другите раници и полския самар. А за българските това беше характерно - колкото и да ги настройваш, прогонваш, облепяс с бинтове и лейкопласт, слагаш допълнително дунапрен и какво ли още не, все убиваха.

Моята раница не се вижда на показаната снимка, защото аз снимах, а тя си беше на гърба ми.

Поздрави и успех с раниците родно производство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам и аз малко да се намеся. Пътеписът е писан от Ясен. Синият висок самар е на Моис. Двата самара са абсолютно различни. На Ясен самара е полски или чешки, закупен от баща му от някакъв поляк/чех преди около 20 години - втора употреба. Баща му го е носил около 15-18 години като планински спасител, след което Яско го доизносва като студент, та и след като завърши около поне 5 години. Самарът е уникално удобен. Рамката му е от заварени една към друга тръби, а не сглобени с болтове. Платът е някакъв лек, полиамиден или полиестерен - не знам какво точно, но доста здрав и износоустойчив. За всичките тези години си имаше тук - там протрито, дупчици някакви, но си беше много по-добър самар от българските съединени с винтове рамки. Бях му обещал, а и то все още си важи обещанието, ако си закупи плат, да му зашия същия, за да си подмени скъсания чувал. В случая обаче, явно е от значение не самия чувал, а рамката.
Няма да забравя, когато за пръв път го видях с "модерна" раница - Ташев около 80 литра как ходеше като ударен самолет - два дни с раница поне половин метър над главата му, която вечно беше килната в едната посока. Ясен може да носи громни тежести за дълго време в самара си, без особено затруднение и без да му проличи, но с раницата просто го съжалих.
Сега сигурно е свикнал с този вид раници, още повече, че има и 60 литрова спасителска ташевка и по-малки. И най-вече сигурно му е увряла главата, както и на мен, че няма нужда от толкова багаж.

Малко май се повторихме с историята за тоя твой прословут самар, но той наистина си беше уникален. Здрав ли е още?