Кончето по-майски / Хоби, Развлечения / Туризъм

Ходенето до вр.Кутело и спускане със ски по Палашица запланувахме със Стефан още преди 2 седмици.
Прогнози за времето за 9-10 май бяха добри.
Павка също тръгна със нас. По време на пътуване разгледахме склона на Палашица. Долу в улея нямаше сняг, това означаваше че там трябваше да носим ски на гръб, затова се замислихме за друг маршрут. Минаха ни мяколко невъзможни варианта в крайна сметка решихме да ходим към Кончето, а там нещо да измислим интересно.
Към 10 часа стоварихме се на Бъндерица. Павка тръгна към Синаница. Ние със Стефан започнахме да филтрираме багаж. С голяма мъка напъхах в 30 литрова раница зимния чувал, котки, газов котлон, тенджери, хляб и храна, зимни дрехи, колани, ски-котки и закачих ските и пикела. Няколко неща като къси гащи оствих, нямаше никакво място.
И така към 10.15 поехме от Бъндерица нагоре. Скоро започна сняг и закачихме панти. Лека-полека стигнахме Малък казан, Голям Казан. След заслона поехме направо към вр. Кутело. Закачихме ските на раница и тръгнахме направо към върха. През цялото време падаха лавинки и камъни с шум и трясък по стената на Вихрен. Като се показа Кутело, забързах се към него за да направя малко спускане. Стефан остана да направи снимки. Стигнах върха изсипах цялото съдържание на раница за да не мъкна пак нагоре. Закачих ските и спуснах надолу по източния склон към ръба където ме чакаше Стефан с фотоапарата. Повторното изкачване на Кутело съвсем ми изяде силите и се наложи да почивам 10 минутки. Продължихме към Кончето, имаше много сняг по билото. Сняг имаше и от двете страни на ръба. Малко след Кутело пропаднах до кръста в цепката между скалата и козирката, подобна ситуация имаше когато ходихме на Кончето с Слави и Павка преди 4 години.
Стефан вървеше отпред, внимателно правеше стъпки и сондираше снега с щеки. Снегът беше много размекнал и хлъзгав. 20 метра преди въжето на Кончето се отказахме да продължаваме и решихме да ходим обратно. За малко да ни се размина Кончето. Една невнимателна стъпка може да смени триумфа с трагедия. Случва се, Победа в екстремна ситуация да води към неприятности и поражения в нормален битов живот. Но ние сме готови да изтърпиме тези трудности заради този невероятен миг, тържеството на Победа. Това ни кара да ходим на планина отново и отново.
Продължихме отново към Кончето. След като стигнахме въжето нямаше проблеми. На места въжето се затрупа напълно със сняг. Вървейки по Кончето се кефихме на лавини, предизвикани от нас. По чистия, гладък склон към Влахина долина се изипаха двайсетина лавини, 3 -4 от които са големи, а едната беще направо огромна за мен, като не съм виждал лавина на живо дотогава. С голям трясък се изсипа надолу водопад от снежна маса. След Бански Суходол се наложи малко да пояздя билото като на кон. Към 20ч. стигнахме заслона. Като няма горната врата, доста сняг се натрупа в предверието Стефан изчисти с пикел. Не бързахме да влизаме в заслона. Наслаждавхме се на красиви гледки.. В заслона похапнахме, пийнахме чай, после зорнахме луната навън и си полегнахме.

Неделната сутрин се оказа невероятно ясна. Слънчева, тиха, топла сутрин!
......

Очаквайте продължение и снимков материал!

Никога не говоря без акцент...