Малко след обяд оставихме колата в една крайпътна снежна ниша в Рибарица и хванахме пътя край река Заводна. Цел: празнуване на рожден ден на х. Вежен. Личен състав: 5 души (от които две двойке баща и син), 0 жени. Екипировка: снегоходи, нито за миг не влезли в употреба поради яко затъване.
По пътя край реката се газеше някъде до коляно и малко нагоре, но снегът беше съвсем нов и мек и общо взето само забавяше, без да уморява. След час и половина газене отгоре се зададоха... групата русенци, престояли няколко дена на х. Вежен и качили се преди снеговалежа. Ух ты, сега имаме и пъртинка нагоре и ще спестим два-три часа! Разделихме се на две подгрупи и първата по стръмнината над Двата моста бързо възлезе над долините. Към пет и половина се показа и пушещото коминче на хижата. Мен още не ме свърташе, та взех (п)челника и с кучето хванах нагоре през заснежената борова гора. Русенците бяха излизали предишния ден нагоре, та имаше пъртина, в която се беше насипал нов сняг само до коляно, ама толкова мек, че все едно си плуваш. След пет минути, до водохващането, кучето се върна и останах сам в смрачаващата гора. Нямаше каквито и да е следи от диви животинки. Следата от старата пъртина водеше уверено нагоре и ми спестяваше търсене на пътеката. Ето разклона за х. Бенковски, ето и лятната пътека за Ехо и Клисура. Склонът стана по-стръмен, гората се разреди и изчезна, отгоре се подадоха долните камъни на склона към Вежен. Снегът стана до кръста и понеже беше вече седем без нещо, не можеше да се прецени как е нагоре. Ако щеше да е в същия дух, щеше да има силна лавинна опасност.
Пуснах челника и спокойно през абсолютно притихналата в мъгла и слаб снеговалеж гора се прибрах в хижата. Отдолу се показаха светлините на втората подгрупа и се отдадохме на рожденоденопразнуване. За х. Вежен, Иван и Дида мога да кажа само - хубава хижа, хубави хора!
Рано сутринта (към десет, десет и нещо) двамата с М. не ни свъртя, казахме, че скоро се връщаме и хванахме снощния път нагоре с мисълта да стигнем края на гората. Да, ама на светло нещата изглеждаха по-обнадеждаващо: над гората, до въжето наистина прокопахме окоп до кръста. Обаче по въжето и склоновете наоколо да имаше средно десетина сантиметра нов сняг. За миг отгоре се мярна и върхът и веднага се скри. Е, решението беше ясно - малко ще почакат на хижата. Горе на платото беше идеално издухано, рядка мъглица с процеждащо се слънце и никакъв вятър. Разходихме се до върха и на обяд слязохме в хижата.
Сега оставаше да слизаме пак в Рибарица. Да се връщаме пак по същата пътека - скучно; затова хванахме царичинската пътека. По-точно - трасето й - в гората последва булдозерно ровене на сняг със средна дебелина до средата на бедрото, а на места и до кръста. През цялото време не спря да вали слабо, колкото да ни мокри. Ама трима снеготъпкатели това едва ли може да ги спре, само леееко забавя и след три часа изровихме окоп до еконаблюдателната ековишка на вр. Цаля. Похапнахме, събрахме се, проучихме заледените екоуказателни екоинформационни екотабла и - право надолу. Снегът не намаля, само дето леко беше почнал да се затяга, ама спускането в гората не прави впечатление, та скоро слязохме на разклона на екопътеката с вчерашния път (до екотоалетната). Някакво животинче дълго си беше проправяло пъртина по пътеката, на места копаейки тунели под снега. Навсякъде личаха и следи от живите плугове.
Още половин час и се озовахме при чакащата ни кола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ее, супер! Газенето в дълбок сняг си е наистина голямо удоволствие. А заглавието на пътеписа е трепач ;)

Поздрави,
Калоян

Ех, здраво газене е било. Аз също газих в неделя, ама по-малко и над Ботевград.

От скоро си имам снегоходки, всъщност, в какви условия са най-полезни? На какъв сняг? Тука казваш на дълбок не, а на какъв?
Поздрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че си разбрал погрешно. Не става дума за дълбок сняг, а за прясно навалял. В пресен сняг, дори и дълбок, почти няма полза от тях. Независимо дали е сух и в него се ходи леко като в пух или е мокър, лепкав, какъвто беше в четвъртък и петък. И със снегоходки и без снегоходки пак си е газене, защото се пропада. Мисля, че няма нужда да питаш. Като походиш една зима със снегоходки сам ще си отговориш на всички въпроси. Доста индивидуално е. Жена ми например предпочита да е със снегоходки дори и при пресен сняг, а също и при малка дълбочина на снега - например до коляно. Тя твърди, че макар и да е минимално все пак и е по-леко да ходи със снегоходки отколкото без. Други хора предпочитат в пресен сняг, особено ако е сух да карат без снегоходки. Също така ако снегът е до коляно нямат нужда от снегоходки. Разни хора - разни идеали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления!

Братле би ли ми обяснил подробно маршрута, по който сте минали понеже мисля да прескоча до там тази седмица...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят разказ далеч няма претенции да бъде пътеводител, а и аз самата съм кашкавал - турист, но пътеките по които минахме бяха действително "неутъпкани", поради което си позволявам да го напиша тук.
Вчера се върнах от поход в Средна гора. Така съм се "разкършила", че макар и взела всички познати мерки, мускулната треска не ме подмина. Близо 50 км пеш в снежна планина! Не си е за вярване даже! / от моята камбанария, естествено /
Тръгнахме на 28.02.09 за гр.Хисар. Добро пътуване с автобусчето, което често ползуваме и наричаме "папагалчето" заради необичайно шарения му външен вид. Не може да се сбърка с никое друго !
Там ни очакваше екскурзоводка от хотел "Аугуста", която ни разведе из града и ни показа забележителностите му - крепостни стени, извори, почивни бази.... Обядвахме в малко кокетно ресторантче "При бай Ганчо", което нашега наричахме "При бай ТиГанчо" . Последваха 1-2 часа разпускане в СПА центъра на същия хотел, след което се отправихме към хижа "Воден камък " / бивша "Петима партизани "/ за настаняване, вечеря и преспиване. Хижата е една от малкото останали хубавички хижи. Топличко, чистичко, приятно! С хубава столова, телевизор, музика. Прекарахме чудесно!
На следващия ден, 1 март, след като си разменихме мартенички и се поздравихме с празника, в 8,50 часа потеглихме за връх "Фенера" и хижата под него. 13 човека, от които 4 мъже.По предварителни данни - разстояние 20 км. Водач ни изведе на 4-5 км извън хисарския кв.Веригово. Каза ни, че от там до хижата са 20-22 км. Както и да е. Продължихме в хубаво време , без сняг и кал. Пътят се оказа маркиран горе-долу добре, следвахме коларския път, в началото без проблеми. Не след дълго се появи снегът. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-дълбок ставаше. В един момент пътят свърши: тракторът, който се е опитвал да стигне до хижата не е успял и се върнал назад. Продължихме по нечии стъпки. Както после се оказа , преди нас са минали младежи, взели разстоянието без указана пътека за 12 часа. Когато вече се надявахме че наближаваме, след 13 часа, намерихме единствената маркираща време табела - Хисаря 2,30 часа, хижа Фенера - 2,50 часа. На мен лично ми се стори като нелепа шега. След всеки завой очаквах да се появят полянки, за да започне след тях стръмен участък към хижата, както беше предварителната ни информация. И така - до 17 часа. Някои пристигнаха даже в 18, имаше готовност да тръгват вече да ги търсят. Най-критично стана положението, когато преспи направиха пътя непроходим. Наложи се да заобикаляме през една горичка / добре, че младежите бяха оставили следи !/. Преди нас мина един друг мъж, който уведомил хижаря за нас, зазвъня камбаната на хижата, ориентира ни.... пристигнахме.
Хубавото беше, че в хижата ни очакваше горещ чай и топла трапезария. Разположихме се, сушихме си дрехите, вечеряхме.
Оказа се, че няма да можем да продължим набелязания път - връх Козя грамада, почивна станция "Бяло камене" , село Старосел - поради непроходими пътища. Налагаше се да преминем обратно тези 24 км, както последно се разбра, засечени с джи пи ес. / Хижарят беше казал 25-30 км. /
На 02.03.09 тръгнахме рано, в 7,25 часа, за да успеем да стигнем в 14 часа в Хисаря и с автобусчето да отидем в Старосел. Така и направихме. Близо 50 км изминахме пеш за тези два дни! И то в заснежена планина! Не беше най-трудният ми поход, но беше най-дългият зимен за мен. 8 часа снежен преход за един ден! И още 6,30 часа на следващия .
Не допуснахме друга промяна на предварително набелязаната програма. Разгледахме тракийския култов храм, следващия по пътя ни друг храм , известен като единствен с колоните пред него, не пропуснахме и винарната в Старосел. /откъдето се снабдихме с хубави вино и пелин/ .
Доста изморени се прибрахме в София след 20 часа.
Не съжалявам за дългия и труден преход!

Редактирано от diana1OO на 03.03.09 20:26.

Това не е клуб "Литература". Участниците в този форум споделят ходенията си без да имат претенцията описанията им да са литературно издържани. В тази връзка забележката Ви е крайно неуместна. Никой не ви е насилвал да четете тук. Като искате стойностна литература четете нашите и световните класици.

niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а