Много крайно си го написал това за боба... / Хоби, Развлечения / Туризъм

Явно си много запален по темата, щом правиш такива крайни изказвания и то по тема, която не е типична за клуба.

Според мен от това, че не е "избран" романът, за когото може би си гласувал, не е критерий, от който да правим извода, че Канал 1 не става за телевизия. В момента там има желание да се прави нещо свежо, актуално, нестандартно - самата идея за "Голямото четене" е интересна и приятна (в ушите ми още дълго ще звучи музиката от клипчето, а и гледайки как автобусът обикала страната ни, човек вижда, че все още има хора, които обичат да четат). Не вярвам резултатът да е манипулиран, ако се замисля, може би наистина, това е романът, който най-много българи са прочели. За голямата част това е било по задължение – от училищната програма, и това се е случило във възраст, в която може би човек не е най-съзрял, а и задължителността, както и в много други случай в живота ни, ни кара да не оценяваме някои истински стойностни неща...

За мен „Под игото” е гениален роман, както и неговият автор – безсмъртният Иван Вазов. Освен проза той е оставил след себе си и вечни и незабравими стихове, които знае наизуст всеки българин. А в „Под игото” има така живо описани сцени – дори ако започнем само с първата – вечерята на чорбаджи Марко с челядта си, че са се запечатали в съзнанието ми още от ученическите ми години. Не че аз ще отворя романа да го препрочета сега, но може би, ако доживея пенсия и имам възможност да се наслаждавам на свободно време сигурно ще го направя. Сега само като минаваме през Сопот с децата, се отбиваме да им покажем историческата лоза в женския метох.

Иначе и аз съм запален почитател като теб на творчеството на Йордан Радичков и на „Време разделно” на Анон Дончев.

Беше в моя 11 клас (малко след 10 ноември 1989 год.) когато имахме възможността да се освободим от матура по литература, ако се справим добре с разработването на тема, в която можеше да се избере автора измежду класиците от учебника – Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков и другите. Точно как беше формулирано, вече съм забравил - беше нещо като „Вечното и общочовечкото в творчеството на...” и ние сами можехме да изберем някой от изучаваните автори. Аз точно тогава бях много запален като теб по Радичков – бях изчел много от неговите разкази и новели и избрах да пиша за него. Имах двойка, разбира се, защото формално темата не беше правилно избрана, и ще трябваше да се явявам на матура, но малко преди матурата преподавателката ни по литература ме извика и ми каза, че много е мислила и ще направи изключение да признае темата – много била впечатлена и затова няма да хода на матура. Веднага искам да вметна, че аз съвсем не съм силен по литература, но явно Радичковите произведения и мен са ме били вдъхновили да пиша интересно.

Радичковото творчество е уникално, аз го чувствах много близко до детството си – как върху тавана на стаята играят проблясъците от печката, как педята земя се смалява като започне да вали първия сняг през късната есен. Но си мисля, че радичковите разкази определено не са най-четеното нещо от българина, макар че много наши сънародници като теб и мен са му запалени почитатели. За съжаление с времето и то се отдалечава от нашето съвремие – верблюдът наистина ще остане винаги да ни гледа от луната и иззад облаците и сърцето трябва да остане да бие за хората, но шипковите храсти и теренните пътеки вече ги няма – на тяхно място днес буквално вече ги има построени огромни луксозни палати на първенците на нашето време...

А за „Време разделно” – това е романът, за който и аз гласувах в класацията „Голямото четене на” БНТ. Това е любимият роман на мен и на съпругата ми. От там избрахме името на нашата първа дъщеря Елица, която през това лято ще навърши 6 години. Може би 2/3 от Елиците в България са кръстени на героинята от романа на Антон Дончев. Първия рожден ден на дъшеря ни празнувахме на поляна в гората върху черги и покривки като е в онази грандиозна сцена на сватбата на Манол и Елица. Бяхме щастливи и горди, че 400 години след онези драматични събития, Елица пак я има и е била по-силна от Караибрахим, защото той вече беше в останал в историята. На семейния екземпляр на романа имаме собственоръчно подписано посвещение от автора: „На Елица да порасте здрава и красива и да пази името си”, което Антон Дончев ни написа една седмица след като се роди дъщеря ни.

Изписах всичко това за да покажа, че и на мен „Време разделно” ми е много мил на сърцето (макар че със сигурност и този роман като всяко произведение има за какво да бъде критикуван в литературно отношение), но свалям шапка и пред дядо Вазов и изказвам съгласие, че „Под игото” е едно от най-големите и вечни български произведения, писано още в зората на българската литература, което намира още едно свое заслужено място в тази интересна и явно разбудила духовете класация на БНТ.

С много поздрави

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.