Не знам защо се получава така, но около мен винаги е имало хора, които вършат глупост след дивотия. Лепят ми се като мухи на л..но, тъй да се каже.
Е, признавам си без бой- тези хора са ми любимите и точно от тях съм научила най-много "за живота, вселената и всичко останало".
Та напоследък съм се вдъхновила от идеята да събера най- смешните и поучителни планинарски грешки, с мое участие или научени на чашка чай и да пробвам да издам една книга. Може би няколко тома...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми например, често забравям да си направя сандвичи от предната вечер, и на другия ден се оказва че трябва да вадя нож, за да си разрежа луканката или кашкавала, и да отвързвам разни пликчета с голи ръце в студа и вятъра.

Един приятел (не аз обаче) беше взел сухи вестници за разпалки ама си ги беше сложил най-долу в раницата, и те станали супер мокри после.

Ами да ти кажа- избягвам да си приготвям храната от предната вечер. В 70% от случаите си я забравям в хладилника.
А за вестниците- напълно безполезни са ми, откакто свикнах да си нося пътеводители... Най- долу в раницата, разбира се. Там се намират нещата по принцип.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Криси, зарежи тая работа с поучителни и смешни планинарски грешки. По-добре седни събери в книга весели планинарски истории, не е задължително да са грешки. Примерно снощи на роденния ден на Безкосигин, се разказаха такива истории за поне 3-4 тома ... Но не мога да разказвам тука, че за повечето случки трябва да се сложи знак за четене само от пълнолетни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е да, не е задължително хората да са допуснали някаква грешка. Може и да са си грешни по принцип.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога да споделя една моя грешка :)Един път като бях на палатка в Осогово се загубихме в една мъгла и се оказа че сме минали граничната бразда с няколко километра :)може и да сме били малко пияни...

А аз еди път бях на ЩПШ на курс. В групата бяхме с една приятелка, много близка. Имах си гадже, но то не беше на курс. В студено спим заедно в повечето случаи. След ходенето из горите и в снега, беше естествено да запонем да стане дума "ела насам, че ми е студено", "ох" "простак ;)" и други такива.
И вместо да забравим света извън одеялата, ние не го забравихме и решихме да не си "цапаме ръцете с мръсни дела". И си оцапахме само ръцете ;( ;(. И винаги съжаляваме и двамата, особено аз, защото се дърпах повече ... ох, натъжих се ужасно.
НЕ повтаряйте нашата грешка, моля ви! Както са казали - правете любов, не война.

Те това е история, която не можеш да чуеш на Мальовица...

Мой познат отива на миналата Нова година да спи на палатка на билото при в. Мальовица. Сутринта почва да си тъпче спалния чувал в тясната торбичка и както го налага с юмрук, за да влезе, така изпуска целия чувал и той се понася по склона в посока Рилския манастир. Извод: внимавайте как бъхтате чувалите си! Особено когато сте на билен ръб на планината.
Още една случка този път с моя милост. Не толкова мелодраматична (поне за мен не беше.) В петък вечерта почвам да събирам раниците да ходим на Комините с мъжа ми. Той си е купил две бири в кутийки и ми казва да ги прибера. Е аз ги прибрах в хладилника-най-естественото място за две бири. Та отиваме в събота на Комините и след цял ден лазене по камънака в жегата ми казва да му дам бирата. Да ама тя си седеше прибрана в хладилника , а не в раниците, което той бе имал предвид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какви ли работи не са се търкаляли към този Рилски манастир. Но най-странното, което съм виждала, не ще и дума са няколко банкноти от някогашните 20 000. Странна работа беше. Един приятел си изпусна портомонето, от него се разхвърчаха всякакви неща и точно парите паднаха в реката и заминаха под леда. Нищо друго не липсваше. Аз пък тогава кашлях кръв и пиех антибиотици през 6 часа, а след това слизане ми мина напълно. А на Рилски манастир всички плакахме като малки деца, защото Преслав реши да си изсипе всичкото люто в супата, а ние нали сме отворени все пак успяхме да му вземем една част.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите