Re: Какво им е на алпинистите - статия в Капитал / Хоби, Развлечения / Туризъм

Какво им е на алпинистите

Недостигът на кислород по високите планини предизвиква трайни увреждания на мозъка

Aлпинистите са много странни хора. Двама британци катерят в Шотландия. Водачът, Тат Брайтуейт, откъртва парче скала, което за зла беда пада върху лицето на втория - Ник Есткорт, избивайки му няколко зъба. Първият се извинява, но не предлага да прекратят катеренето. Вместо това обяснява, че бензинът до Шотландия е толкова скъп, че веднъж дошъл, човек трябва да изкатери няколко маршрута, за да се оправдае пътуването. Пострадалият алпинист също не предлага да се върнат и въпреки болката продължава да катери.

По-късно, по време на друга експедиция, двамата преминават считано за невъзможно скално поле под Еверест. Скалата в този участък, намиращ се малко под върха, е толкова гладка, че почти няма място, където алпинистите да се осигурят. Всяко подхлъзване ще убие и двамата. Ник Есткорт споделя по-късно, че е бил напълно спокоен, защото, ако на света изобщо имало някой, който да може да премине този участък, това бил Тат.

Флирт със смъртта

Много спортове се зоват екстремни. Повечето от тях, ако се практикуват разумно, обаче са опасни , да речем, колкото футбола - най-много можеш да си счупиш нещо. В тази група попада и спортното катерене, при което осигуровката напълно гарантира оцеляване.

Алпинизмът е съвсем друго нещо. Колкото и човек да минимизира риска, колкото и разумно да подхожда, опасността остава и е все така огромна. Някои се шегуват мрачно, че шансът да оцелееш е точно 50% - или оживяваш, или не. Защо е така?

Първите причини са лавините, снежните цепнатини по ледените полета, резките промени във времето и вятъра. Всички те убиват, а човек не би могъл да ги предвиди и да ги контролира. Втората причина е високата надморска височина и свързаната с това промяна в човешкия организъм.

Казано на медицински език, когато не ни достига кислород, ние страдаме от хипоксия. Може да ни се случи например при гмуркане, когато дълго време, опит след опит, стоим под водата, без да дишаме. При алпинистите това състояние е перманентно, докато се намират във високите части на планините (приблизително над 3500 метра надморска височина). Причина за това не е разреденият въздух, а ниското атмосферно налягане.

Накратко: за да се формира комплексът кислород - хемоглобин, е необходимо някакво налягане в белите ни дробове. С надморската височина това налягане пада и ние сме способни " да уловим" все по-малко кислород. Над около 7500 м.н.в. налягането вече е толкова ниско, че кислородът е склонен дори да напуска белите ни дробове вместо обратното. Ето защо над тази височина се говори за "зона на смъртта". В нея човек по принцип не може да оцелее дълго. Счита се, че двама от най-успешните алпинисти на света - англичаните Джо Таскър и Питър Бордман, автори и на четири прекрасни книги, загиват под Еверест, защото пренебрегват правилото да не стоят в зоната на смъртта повече от две денонощия.

Ниското налягане и липсата на кислород предизвикват т.нар. височинна болест. При нея човек може да получи белодробен или мозъчен оток. И двете състояния се характеризират с изтичане на физиологични флуиди - било в белия дроб, било в мозъка. И в двата случая се умира, ако човек незабавно не слезе на по-ниска надморска височина.

За да се предпазят от височинната болест, алпинистите се аклиматизират. Това ще рече, че бавно и постепенно увеличават червените си кръвни тела, така че да могат да "улавят" повече кислород.

Дългото завръщане

По повод 50-годишнината от първото изкачване на върха К2 група италиански лекари извършват експеримент, който трябва да изясни дали алпинизмът, тоест продължителната хипоксия, оказват трайно влияние върху мозъка (Eur J Neurol 2008;15:1050). Изследването се основава на вид магнитен резонанс, т. нар. Voxel-based Morphometry, който измерва обема на мозъка. С тази техника може да се установи дали някой дял на мозъчното вещество е намалял или се е увеличил след експедицията.

Участници в експеримента са девет алпинисти. Всички те имат поне 10 години професионален опит и немалка част от времето си прекарват на надморска височина, по-голяма от 3500 метра. Всички са напълно здрави и не страдат от никакви психически заболявания. Изследването включва и контролна група неалпинисти, които са подбрани, така че да приличат на катерачите по възраст, пол, образование и т.н.

Седем седмици преди началото на експедицията на всички са направени мозъчни сканирания и серия психологически тестове. Обемът на мозъка на алпинистите като цяло е еднакъв с този на индивидите в контролната група. Изследователите откриват обаче по-малко бяло мозъчно вещество в два моторни дяла на катерачите. На някои психически тестове, свързани с езика и т.нар. работна памет, алпинистите се представят по-слабо от средното.

Експедицията протича успешно - един алпинист покорява и Еверест, и К2, двама други качват по един от тези върхове. Другите шестима достигат поне 7500 метра. Всички прекарват по минимум 15 дни на 6500 м. Няколко седмици след завръщането си в Италия алпинистите за втори път преминават мозъчно сканиране и психологически тестове. При тестовете промяна няма.

Сканирането обаче показва, че в същите два мозъчни дяла, които при алпинистите по принцип са по-малки, се наблюдава допълнително намаляване на обема. В дял, отговорен за двигателната активност и особено в частта му, командваща на дясната ръка, има сериозно понижение на количеството бяло мозъчно вещество. Последното е изградено от аксони, обвити в белия липид миелин. Аксоните предават електрическите сигнали между нервните клетки.

Според учените това намаление се дължи на факта, че при катеренето човек използва интензивно двигателния дял на мозъка. Липсата на кислород, която мозъкът е изпитвал, съчетана с повишената активност (метаболизъм) на този регион, е довела до по-сериозно му увреждане. Всички алпинисти са били десняци, което обяснява смаляването точно в командния център на тази ръка.

В друг мозъчен дял се наблюдава и намаляване на сивото мозъчно вещество, което е изградено предимно от клетки (оттук идва и изразът за "сивото вещество", приписван на Агата Кристи). Пострадалият участък е отговорен за съставянето на планове и за движението. Когато той е не функционира съвсем добре, човек губи координация и пространствена ориентация. Две способности, които се ползват много при алпинизма. Според изследователите и тук липсата на кислород, съчетана с повишена активност, са причина за загубата на нервни клетки.

Мамо, защо го правят?

По време на експедицията, наблюдавана от италианските медици, всички алпинисти оцеляват. Донякъде може би защото шестима от тях са посъветвани от докторите да слязат надолу, тъй като са изявили симптоми на височинна болест. След завръщането си обаче и те са имали мозъчни поражения. Според изследователите абсолютно всички хора, които се качват толкова високо, получават множество микромозъчни инсулти. С това учените обясняват донякъде по-лошите резултати на алпинистите на психологическите тестове.

Алпинизмът е много опасно занимание. Дори за онези, които оцеляват. Практикуващите го знаят това великолепно, но въпреки това в тях живее някакво буквално всепоглъщащо желание да стигнат "там горе". Ето това желание никой не може да обясни - нито легендарният Райнхолд Меснер, покорил всички осемхилядници, нито прекрасните писатели Таскър и Бордман, нито дори ветеранът сър Крис Бонингтън. Авторът на тази статия не е чул обяснение "на канче чай" и от неколцина добри и отлични български алпинисти.

Едно е сигурно - никой, който е опитал, няма да каже, че да катериш е романтично, приятно, развлекателно... Напротив, алпинистите твърдят (и с пълно право) обратното. Таскър пише, че след едно изкачване, което почти отнема живота му, се бил наситил. Вече не му се катерело. Прибрал и казал на всички, че се отказва. Вярвал си. Но няколко месеца по-късно започнал да планира новата си експедиция...