Някой може ли да ми каже къде точно е Тъмръш? Има ли някакви останки от селото? Може ли да се отиде там? А да се снима нещо интересно?

Здрасти. Предполагам си прочел това, но все пак:

"Едноименното село Тъмръш, център на областта, е изгорено през 1877 г. от българи-християни за отмъщение на местните помаци, част от които участват в потушаването на Априлското въстание, като подпалват и разграбват селата Бойково, Дедово, Перущица и Сотир (днес Храбрино).[1] Селото е подпалено отново от перущенлии по време на Балканската война през 1912 г., а оцелялата част от помашкото му население се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища."

Преди 10-на години имаше остатъци от къщи, а в горите наоколо - стари надгробни камъни. Тъмраш е мохамеданският вариант на Батак, но за това почти не се говори.

Започва път от моя праг...

Според картата има път от село Храбрино по река Тъмръшка.

написал го е Васкоо, позволявам си да направя едно copy - paste:

До Тъмръш има много пътища - от шосето за Ситово и Лилково, от Върховръх, от Чурен и почти всички пътища слизащи наляво от билният участък Върховръх - Бейбунар.
Най-красиво е през село Чурен (ок. 2,30 ч) - пътят продължение на асфалта и пресичащ селото в югоизточна посока към гористият склон. Пътят е равен докато пресича поляните след бившето ТКЗС, пресича поток със завой наляво - следите главният черен път.

Пътят е много хубав макадан, но може да имаш неприятности с лесничеите - въпрос на късмет. Препоръчвам да ститнете до Лилково и после да прехвърлите посока изток билото без път- extreme. И се пазете от мечки - без майтап.

По това време на годината най-подходящо е откъм Чурен. Откъм Лилково след тези обилни дъждове буквално ще газиш в блата до колената докато прехвърлиш един така наречен Вълчи връх, а после влизаш в едно дере наречено Рибен дол, където калта е до ушите.
Тамръш е на мястото на съединяването на 2 рекички - тазиидваща от Рибен дол и друга идваща от Бейбунар. Има няколко изоставени лесничейски постройки, едната дори двуетажна.
Там е вододайната зона на Пловдив и е залесявано преди доста години, но между дърветата се виждат останки от зидове.
Най си заслужава да се видят надгробните камъни, някои са направо изкуство. малко трудно се намира гробището обаче. Всъщност има 3 гробища.
Винаги съм се чудел как тъмрашлии уж господари са си постриили селото в това усойно дере, пък "глупавите" лилковци горе на баира на най-слънчевото и просторно място.

За събитията от 1912 ми е разказвала една сладкодумна 80+ годишна баба в Лилково преди има-няма 16-17 години. Ако на някой му е интересно мога да напиша каквото си спомням.

Колкото по-автентично, толкова по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно. Знаете, че за мен място, което е на повече от километър от колата е практически недостъпно. Но като се има предвид, че по-интересна ми е историята, отколкото екстремалното преживяване през гори и блата с опасност да срещна мечки, то ще ви помоля да постнете някакви снимки и разкази за събитията, които имате и евентуално координатите за да хвърля един поглед в гугъл

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите