Ето че тия дни се отвори път към Македония и с моите хора тръгнахме по местата на българската бойна слава.На Кала тепе-главната командна височина над Стари Дойран поставихме кръст с надпис посвещение на дедите ни.Също така и на Каймакчалан.Дано оцелеят и сърбите не ги унищожат(по специално този на Каймакчалан).Надявам се които от четящите тези редове посетят тези места да кажат (напишат тук)стои ли направеното от нас.Макар и малко е все пак нещо-предвид,че българската държава си остана длъжник на дедите ни след като толкова години не се направи нищо по тези места.Затова ние дадохме своя скромен принос.

Българските държава и неправителствени структури правят разни неща по тези въпроси. Проблемът е другаде. Македонската държава не желае български паметници на своя територия и бави с години възстановяването на разрушените, а какво остава за построяване на нови. Така че, съветвам те, не бързай със самоочернянията. Некрасиво е.

Аз не мисля,че всичко опира до непременно фанфари и официални разрешителни.Когато някой иска да направи нещо има много начини-един от тях е като се плати на частно лице или лица и те го свършат.Важен е крайният резултат.А тъжното е,че сме длъжници на дедите си...

Драги Жоро, в Македония има доста ограничителен закон за паметниците. Според него всеки мемориал бива предварително одобряван от съответната македонска държавна администрация. Частната инициатива без официална санкция се третира като престъпление. Това се отнася и до възстановяването на гробовете. Естествено, законът масово се нарушава, например от страна на албанците, които в последните години построиха доста паметници на техни сънародници. Такива нарушения обаче се толерират, докато спрямо българите подходът е обратен, възможно най-строг. Знаеш за случая с премахнатия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И сега какво предлагаш- жоротуриста сам да демонтира това, което е сложил на върха и да се предаде на македонските власти като престъпник, който е нарушил законите им, така ли?! Или трябва да се правим на толерантни, търпеливи добри съседи докато македонските власти ни плюят в лицето? Защото за албанците може, а за нас неможе? Айде, няма нужда!!! Ако един народ сам не уважава себе си, никой няма да го уважава!!!

Аз мисля,че живота е борба и като така трябва да се борим с всички средства -както се прави с паметника на Мара Бунева в Скопие.Те ще рушат,ние пак ще възстановяваме и така докато разберат,че българският дух е жив,жилав и е непобедим!Както и че на глава с нас не се излиза!

Първо, хайде да не се палим, емоционалният подход не е продуктивен. Второ, целта не е Република Македония да се покрие с незаконни български паметници, които всеки може да троши и осквернява с правни и патриотични аргументи (както стана с плочата на Мара Бунева на кея в Скопие и в двора на Драги Каров във Велес), а българските паметници да станат законни и то с такъв статут, че антибългарите да не смеят да ги рушат и да се въздържат да изразяват публично крайно негативно или ругателно отношение към тях. Трето, не съм забелязал в предишните ми мнения да отправям критика към Жоро заради поставянето на паметни знаци. Намирам обаче за неприемливо самоочернянето, то беше и поводът ми за реагиране.

Може ли да те попитам ти колко пъти си участвал в боеве при паметника на Мара Бунева? Колко антибългарски глави си строшил там?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето нещо свързано с темата, в което вероятно си струва човек да се включи:


В българското посолство в Скопие се обсъждат подробностите около похода за 90-та годишнина от края на Първата световна война

24 юни 2008 | 16:48 | Агенция "Фокус"

Скопие. В българското посолство в Скопие се проведе инициативна среща, на която се обсъдиха подробностите около маршрута на похода по повод 90-та годишнина от края на Първата световна война на македонски фронт, предаде кореспондентът на Агенция “Фокус” в Скопие.
На срещата присъстваха представители на посолството, генералният консул в Консулството в Битоля Наум Кайчев, председателят на Сдружението за приятелство и сътрудничеството на младежи “Хоризонти” от Охрид Люпчо Куртелов, както и председателят на Дружеството за приятелство между Македония и България от Кавадарци, Никола Соколов. Идеята за похода е на сдружението “Хоризонти”, а посолството на България е съорганизатор.
Присъстващите се споразумяха походът да започне на 10 юли от Билянините извори в Охрид и да продължи през следващите 7-8 дни по планините Каймачкалан, Нидже и Галичица. Предвидени са посещения на местата, където може да се отдаде почит на загиналите във войната войници.
Сунчица СТОЯНОВСКА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какъв е надписа посвещение на поставените кръстове?