Ето статия от директора на музей в Петрич, неясно кой:

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=58566

Гръцката версия не я знаех, мерси ...

-----------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Немам доказ, ала твърдим..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рядко надзъртам във форума и гледам - нова тема. Аз знам така - българската гранична застава до 1912 по билният път за Бяла черква е на седловината Кулата. От сградата още стоят стените - в ляво от пътя посока Бяла черква - след това е ползвана от горското стопанство. В тази точка - Кулата, границата е правила ъгъл 90 градуса. Ако застане човек с лице на юг - дясната му ръка сочи на запад и по права линия на Върховръшкото било преминава между Тъмръш и Чурен - Тъмръш в Турско, Чурен в българско на 200-300 метра от границата. Другото рамо на ъгъла продължава на юг по билото, после през Модър и по цялото било Чернатица, като долината на Чая е в България, а на Въча в Турция. До 1885 г. Тъмръш е в Румелия, а след Съединението с долината на Въча минава към Турция.

Браво,много точна памет имаш.Кучето се казвало Барон,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях обещал да разкажа за лилковската баба и Тъмръш - много сладка приказка - пред огнище на картофи и домашно кисело мляко. / Същата зима в града нямаше и хляб по магазините/. Тогава била много малка, повечето знае от майка си. Тъмръшлии тръгнали всички заедно на голям керван водени от агата си - много ги било страх от него. Тръгнали с отварянето на войната. Минали през Ситово и Лилково / тогава в Турско /, събрали всички турци и им казали да събират багажа и да тръгват с тях. Тогава, каза бабата, двете села били наполовина турци и наши. Даже къщата в която стоим е била турска, а ей на този стар бук / над асфалтовия път в началото на селото / туркините са си връзвали люлки да се люлеят. "Защо ага" - го попитали? "За да се не покръстите" - им казал. И всички тръгнали. Защо бабо им казваш турци, те какъв език говореха? Ами като нас. Говорил съм и с други старци / селата около Смолян - едвам се разбирахме - чистият диалект вече е загубен / навремето и съм забелязал, че те много рядко се определяха българи - казваха наши или християни и никога не използваха термина помаци - казваха турци. Не съм историк, не се наемам да го коментирам. Има и още, но имам работа. Когато мога ще продължа...

Един неискан съвет от мене. Не се доверявайте сляпо на така наречената краеведческа литература дори когато авторите са от Лилково.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обещавам като напишеш книга по темата, да си я купя и да я прочета с интерес.

Опасявам се, че краеведческата литература няма да промени незадоволителното си равнище ако ти връча моя собствена книга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересна ситуация описваш. Съвсем достоверно звучаща, впрочем. Продължи ако имаш възможност!

... въпреки, че на тази тема беше много трудно да ги накарам да говорим. Това е отклонение. След някъкъв ден каза бабата, баща ми взе две мулета и с други мъже отидоха в Тъмръш. Там имало много хора преди тях и от други села наоколо. Всеки взел каквото може да носи на гръб и с добитъка - в плевнята имам още бакъри от Тъмръш - много големи. Тъмръшлии толкова бързали, че в реката имало купчини изсипана захар и брашно, че чувалите им трябвали повече. Нямало никой останал от тях и бой не е имало. После се прибрали в Лилково.