Re: Рожденият ден на 20 април / Хоби, Развлечения / Туризъм

Е, състоя се успешно, даже с международно участие. Събрахме се на автогара Юг 13 души и дори успяхме да се натъпчем в едно автобусче заедно с останалите пътници. А се качиха и от Горубляне, Панчарево, Кокаляне... Колата от Самоков беше дори по-малка и предизвикахме възмущението на местните бичкиджии от дъскорезницата над града (на работа не можем да отидем от тях...).
Към девет слязохме на разклона за Вада. Там трима иностранци с микробусче от хипарските времена (само липсваше изрисувано мериджейнско листенце на вратите) разучаваха карта на Рила. Накрая се метнаха на колата и отпрашиха, а ние си хванахме ваденския асфалт. По него имаше тук-там нарядко сняг, но като цяло до Вада стигнахме без газене. Хижарят стоеше самотен на хижата, ние се поприведохме във форма, наляхме вода и хванахме Зелени рид. В долната му част сняг практически нямаше, появи се в горния край на гората. Заснегоходихме се, а през това време силният вятър докара облаци и заваля дъждец с температура, несъвместима с възможността да премине в сняг. Затова къщето на Кире Чугуно се оказа добре дошло, приюти ни на сушинка, опреснихме си спомените за надписите, похапнахме и се приготвехме да тръгваме.
А навън вятърът изгони дъжда и ентусиазмът се върна. Разделихме се на предна и задна група и настъпахме мокрия дебел сняг със снегоходите.
Минахме разклона за езерата, на тесния участък на Зелени рид вятърът ту намаляваше за миг, ту зафучаваше пак и си беше обичайна гледка как някой отвреме-навреме пада, подпирайки се на каквото носи... е, не беше чак толкова зле, хлопнахме камбаните и към 4 и половина се смъкнахме към хижата. Там качили се от предния ден делегати ни чакаха в компанията на хижаря Люлин и котарака Дзен.
На повечето хора май не им се излизаше повече, и с право, щото навън мокротията стана пълна от силния топъл вятър. Аз все пак не се стърпях, качих се на снегоходите и се отправих към обвития в мъгла Калин. Горният половин метър сняг беше твърдо около тройната точка, реших да не ходя на върха, пошарих малко под него и отидох до Черното езеро. Нямаше следа от лавината, която понякога пада в него, понасладих се малко на пустотата и се върнах. Беше още рано, пресякох следите на юнака, качвал се сутринта на Калин и направих една обиколчица през Малкото Пазардере, та пак излязох на хижата откъм Раздела.
Беше пристигнала и втората подгрупа, а също и хората откъм Пионерска. Тръгналите още двама от Седемте езера все не идваха (били видяни за последно на Паниците) и се поразтревожихме, но след няколко телефонни разговора стана ясно, че са се върнали и се успокоихме. Хапнахме, пийнахме, духнахме още една свещичка от живота ми (затова беше една), тортата май трябваше да е по-голяма, получих хубави подаръци (ама най-хубаво беше, дето всички се събраха) и лека-полека се пренесохме в топлата първа стая.
Яки батерии правят, нечий телефон явно беше притиснат и цяла нощ църкаше. На сутринта вятърът все още носеше облаците от запад, но с тенденция да отслабва и да се изяснява. Така се и оказа, хубав и слънчев, че даже прекалено, ден. Разделихме се на четири подгрупи: към ЦПШ, двама през Черни връх към Бистрица, втора и първа подгрупа по Баучер към манастира, с мен в нея.
Качихме се първо близо до котата на Мокришкото връхче и за да си повишим алпийската слава, минахме през самия чутовен Врловрх. На Врловрх най-отгоре вятърът беше стопил снега и подсилени с шоколадец уякчихме и надстроихме пирамидата с още мокри камъни.
Надолу по Баучер беше много приятно. Минахме мястото, където Никола Миронски с още трима туристи (и една жена) установили, че лавините имат почва и у нас. Една Кума Лиса мина напред по свои си работи. Малко след останките на овчарника смъкнахме най-после снегоходите. По-надолу - минзухари, непривично зелена трева и всичко това немилостиво напечено. Затуй не беше неочаквана и сценката „русалки край извора” на водопада на една от реките по-надолу. Към един и половина се промъкнахме между два автобуса, изчакахме некъв дзвер с лъскави ламарини и се появихме в цивилизацията. Там – ясно, малко шматкане в двора на обителта (в прилично облекло) и към къщи.
Какво направиха другите групи?