|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
|
|
| Автор | Cинeвa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.04.08 02:27 |
|
|
Не полето, бригадите, реколтата... А ето този кър:
Случайно открих следната статия в любителската Уикипедия:
КЪР
Кър (наричана още в някои части на България бум, ура или шмайзер) е широко разпространена българска детска игра от края на 80-те години на 20 век.
Играта се играе върху разчертан върху асфалт или плочки чертеж (вижте картинката). В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки кър (съответно бум, ура или шмайзер). Докато минава по коридорите играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор - от тяхното поле или вече излезли извън чертежа - могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре.
В края на 80-те играта за няколко години добива масова популярност в България и на много улици и паркинги се появяват чертежи за кър, направени с блажна боя.
От дълго време не съм виждал играещи на кър деца. А играта може би имаше шанс да се превърне в организирано практикуван спорт през 1980-те. Стига тогавашните власти и общество да имаха разбирането, че спонтанно появилите и разпространилите се увлечения трябва да се поддържат и развиват. Нито един учител от онова време обаче не съм чул да изрече идеята да се вмъкне в часовете по физическо възпитание. Така и си остана - като забавлението от междучасията за поколението с тъмносини панталони, бели ризи, червени вратовръзки и маратонки "Ромика"...
| |
|
Тема
|
 Re: Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор | / (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.04.08 07:49 |
|
|
Като сме я подкарали Носталгично
| |
|
Тема
|
 О...
[re: /]
|
|
| Автор | Cинeвa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.04.08 08:37 |
|
|
Благодаря! Удоволствие е. Щом сме поели натам, да си припомним и нещо от времето, когато... са се .
| |
|
|
|
Не сме играли на такова чудо. Фунийки, топчета, жоманка... и какво ли не, но "кър" не... Явно сме били изостанали по нашия край.
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене
| |
|
Тема
|
Re: Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор | жopoтypиcт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.04.08 09:08 |
|
|
Колко сме играли на тази игра,но при нас в Пловдив се казваше шмайзер!:-)
| |
|
Тема
|
Re: Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор | нaшeнeц (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.04.08 09:14 |
|
|
Спомням си го къра, ама не се играеше много по нашенско.
Повече се играеше народна топка и "гами"(ударение на 2-рата сричка) - два отбора си харесват по една водосточна тръба на къщи от двата края на улицата. От тази водосточна тръба - "гамата", играчите се "зареждаха с енергия" и се гонеха по улицата. Целта беше да се пипне противниковата "гама" без да те хванат. Ако те хванат си пленник, докато някой от твоите не се промъкне и не те освободи.
Иначе си имаше и чисто "мъжки" игри - фунийки, скобарки, прашки.
| |
|
Тема
|
 Жестоко!
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор |
Яceн_ (като мъгла) |
| Публикувано | 15.04.08 09:29 |
|
|
Благодаря за клиповете!
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене
| |
|
Тема
|
Re: Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор |
мaлъk змeй (шматка) |
| Публикувано | 15.04.08 09:56 |
|
|
Готина игра. За разлика от любимата ни на "Стражари и апаши" не беше толкова важно да си "Герой", колкото отборът да има стратегия. Ей това докато го научим...
| |
|
Тема
|
Re: Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор |
Mиpa_M (несериозна) |
| Публикувано | 15.04.08 10:16 |
|
|
Никога не съм играла на кър, дори не съм го чувала. Заприлича ми на "стопанския двор" от кандидат-шофьорския изпит по времето, когато имаше и полигон.
И на "гами" (?) не помня да съм играла. Ние играехме на народна (естествено), на стрелки, на ръбчета, другите игри са ясни (криеница, стражари и апаши и т.н.).
Като по-малки играехме на "Царю честити". Един е цар и другите имитират някаква дейност, която царят трябва да познае каква е. Започвахме с поздрав към царя:
"Царю честити,
честит рожден ден
с дебелия корем,
оттука до Марица
с нахлупена паница".
Та винаги съм се чудела - децата, които не живеят край Марица, как са си поздравявали "царовЕте" ("царовете" - така каза едно детенце веднъж преди години, ама не по повод тази игра).
Фунийките - срещу нашия блок имаше, и още го има, едно особено растение. Особено в смисъл, че не се сещам да съм го виждала другаде. Викаха му "див лимон" и наистина плодовете му приличат на лимони, само че по-малки, жълти, имат си семки, но и мъх по кората.
Та това растение имаше едни дълги бодли, които момчетата използваха за върхове на фунийките, с които ни целеха. Прибирала съм се понякога вкъщи с целия гръб във фунийки с такива тръни (е, по-добре е от карфици...).
Редактирано от Mиpa_M на 15.04.08 10:29.
| |
|
Тема
|
Re: Странично и носталгично. Спомняте ли си къра?
[re: нaшeнeц]
|
|
| Автор | Hиkи (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.04.08 10:25 |
|
|
Като стана на въпрос за носталгия по 80-те, за фунийки, народна топка и т.н.
ето един линк:
Погледнете статията в челото на страницата. Заглавието е:
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ето и пълния текст, за който го мързи да клика:
----------
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
