Re: Пиши ве / Хоби, Развлечения / Туризъм

Всъщност се познаваме. Засякохме се на Мальовица на 07-08.09.07. Ние бяхме една групичка от 6 човека, които дойдохме от Мечит. Аз бях онзи дето тръгна на разходка до върха, докато вие се чудихте ще я бъде ли "лятната" алпиниада и кой да се навие да бие партина до туровете. Вечерта на една маса с теб и Николай Петков заедно гледахме филмчета и слушахме разкази на ветерани.
Участието ти в 300км. и начина ти на мислене много ме впечатлиха и от тогава чета всичко в нета което ми попадне от теб. Искрено се надява, скоро да си изясниш, какво искаш от тоя живот и така да поусмириш ветровете дето веят в главата ти. Има наркотици от които може да се откачиш и такива, от които няма спасение. Нуждата от адреналин май е от вторите. Дано Дан Осман, Меснер и др. като тях да не са ти идеал за начин на живот, защото искам да чета неща писани от теб, а не за теб. Ще ми се от висването на темляка да не си си направила извода, че някои горе е безумно влюбен в теб и никога няма да те изостави. Човек трябва да е отговорен не само пред себе си, но и пред близки, хижари, спасители.
А за това как съм минал без оборудване. Причината е, че аз съм турист, а не алпинист. На никой турист няма да му мине през акъла да подсича от север /нито пък от юг/. Аз кротко и полека си махах по ръба, защото дори и на подсъзнателно ниво си знам, че не мога да си позволя подхлъзване - намам шанс да се задържа /дори и да имах пикел, който да обърна с лопатката, а не с клюна, зщото снега не бил твърд/. Давят се тези, които могат да плуват. Второ: снега беше много по-добър от "твоя". Трето: имал съм повече късмет.

Никога не съм си позволявал такъв назидателен тон на старец към малко дете/каквото ти не си/, но сега не се стърпях. Това е зщото те харесвам