Из зимна Рила за 5 дни:20-24.02.08 - Пети ден / Хоби, Развлечения / Туризъм

Из зимна Рила за 5 дни: 20-24.02.2008

Около две-три седмици преди тръгването с Виктор /хор Хормония/ нахвърляхме един примерен маршрут за 3-4 дни из Рила. Без да е определен нито точния маршрут, нито точната дата. Така идеята остана да виси във въздуха. През това време аз направих още 2-3 скитания,последното от които към Лисец, Осогово и вр.Руен. Така седмицата преди тръгването Виктор се обади да ми припомни за уговорката. Ок, викам аз, щом се говорили, да го направим. Казвай точната дата, и да потегляме - ха сега де. Точно бяхме решили да тръгнем в петък /15.02/, и прогнозите за идващия уикенд се скапаха. Даваха го много лошо време, с големи студове и ветрове. Падна едно чудене - ту би, ор нот ту би. Най-накрая разума надделя, и се разбрахме при първите признаци за подобряване на времето да хващаме гората. Следващите няколко дни от вторник - 19.02, ги даваха много добри за туризъм, и така решението бе взето: тръгваме сряда сутринта. Така за сефте от дълго време уикенда бях заложник вкъщи, очаквайки следващите дни. В понделник се чухме отново с Виктор, и той предложи да тръгнем във вторник някъде следобяд вместо сряда сутринта. Първоначало искахме за един ден да стигнем от София до х.Грънчар - наистина доста смело решение. Не че нямаше да го направим, ама голям зор щяхме да видим още от първия ден. Още повече, че никой от нас не бе минавал маршрута. Пък и Виктор току си бе купил нови снегоходки и за първи път щеше да ги използва. Та кандисах за предложението му да тръгнем във вторник в късния следобяд и да направим едно вечерно ходене до х.Мусала, там да спим и да следващия ден към Грънчар.
Тук е мястото да кажа, че в последния момент към нашата маломерна група се присъедини и трети спътник - Данчо. Голям мераклия е за ходене този човек, и понеже бе малко "прекаран" /друга история/ и бе заложник през уикенда, взе си отпуск ден преди това, и хвана гората с нас. Стига толкова предисловие

19.02.2008: Предстартов ден /или вечер/:
Някъде в късния следобед хванахме буса от автогара юг в посока Самоков. От там след половин час другия бус ни хвърли до Боровец. Последваха малко приготовления за ходенето и някъде към 17.40 с големия багаж започнахме мъките - защото да мъкнеш из баира около 20 кила багаж /всичко за 4-5 дни в зимни условия/ не е лесна работа. :-)
Но ние с Виктор като едни добре тренирани добичета все някак се справихме. На Данчо раницата му бе по-лека, ама айде, на него му е простено - все пак неговите ходения са по-редки и кратки, та да не го измъчим човека от началото още :-).
Целия път до хижата го изминахме за около 3 часа. За около час и половина стигнахме до Велчовото мостче. До там, макар че вече се бе стъмнило, не ползвахме челници, оттам нагоре обаче времето много се развали - падна гъста мъгла и задуха студен вятър. Така се наложи да се пооблечем и да сложим челниците. Колкото по-нагоре към Маркуджиците се изкачвахме, толкова по-гъста ставаше мъглата. Някъде след третия Маркуджик вече нищо не се виждаше, дори и челниците ни не можеха да пробият мъглата. Вървяхме малко напосоки и много трудно уцелвахме коловете. Бре, викам си аз, ако и следващите дни е така, много критика ще отнесат Минчо Празников и компания. А бе започнала фазата на пълнолуние, луната бе почти пълна, за жалост обаче цялата бе закрита от гъстата облачна пелена. Така малко като слепци, и очаквайки всеки момент да изникне хижата, вървяхме сякаш цяла вечност. Знаехме, че след последната голяма стръмнина /наречена някога от някои туристи Голгота/ трябва да видим хижата, ама не би - не се виждаше пущината. Този период от време и път от Маркуджиците до хижата ни се стори цяла вечност. И както обикновено става при гъста мъгла, хижата изведнъж изкочи пред нас /или ние пред нея/. Ееее - разгеле, пристигнахме, въздъхнахме всички с облекчение. Така за около 3 часа, към 20.50 бяхме на х.Мусала.
За наша изненада бяхме сами в хижата. Очаквахме да има хижар, ама него го нямаше. Явно зимата през седмицата си слиза надолу. Последва редовната процедура - преобличане, паление на печка, хапване и лягане /за някой рано, да други късно/. Виктор бе доста изморен, дори не му се ядеше и си легна рано. Трябва да отбележа, че неговата раница тежеше адски много - дори и за мен, който обикновено нося тежка раница, както и сега. В комбинация с качването за първи път на снегоходки, както и лошото време, веднага го разбирам и му влизам в положение. Ние с Данчо открахме покрай печката до 01 след полунощ, след което айде по чувалите и леглата.
Аз лично така и не можах да спя. Наместих се на едно легло-лодка до печката и цяла нощ се кривих като глист. Както и да е, предремех около 3 часа, ококорих се още по тъмно, и чаках да се съмне и спътниците ми да се събудят. През нощта вятъра бе издухал облачната пелена, луната бе светнала с цялата си сила и се очертаваше един хубав, ясен слънчев ден.

Ден Първи: /20.02.08/ - х.Мусала-вр.Мусала-х.Грънчар
Още с първите слънчеви лъчи разбрахме, че ни очаква един прекрасен ден. По предварителни сведения знаех, че лятното време за изминаване на маршрута от х.Мусала до х.Грънчар през вр.Мусала е някъде около 6 часа среден темп на ходене. Така че, имахме цял ден на разположение, с моткането и без прекалено бързане, за да стигнем до вечерта на х.Грънчар.

Първите слънчеви лъчи галят стръмните северни склонове на вр.Мусала /снимка на Данчо/.