|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 А сняг да ядем ли?
|
|
| Автор |
мaлъk змeй (шматка) |
| Публикувано | 26.12.07 16:36 |
|
|
Ами предполагам, че някои хора ще ме критикуват доста, но реших, че ще е по-добре въпросът да се дискутира. Ако някой допусне подобна грешка за в бъдеще може да се окаже полезно...
Това и най-новата ми простотия http://www.moiteplanini.com/story/belmekenska_bezvodica.html
Само не започвайте с "Не ходи сама в планината!". Слушам го от 13 години, сега съм на 25.
| |
|
Тема
|
 Re: А сняг да ядем ли?
[re: мaлъk змeй]
|
|
| Автор | Typиcт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 26.12.07 17:48 |
|
|
Ако искаш да бъдеш полезна на другите, които не бива да повтарят твоите "грешки", постарай се да дадеш по-точно описание на нещата, които си вършила. Струва ми се, че не си била наясно със себе си нито по време на прехода, нито когато си писала след това. Недей да предизвикваш планината до безкрайност - тя също може...
| |
|
|
|
Хубав пътепис. И много поучителен.
Какво да ти кажа за снега... Много е студен, пустият! И с огромна топлина на фазовия преход Не можеш по никакъв начин да изядеш толкова, че да те засити. Аз съм си бъркал нещо като сладолед или мелба в "отчаяно жадни ситуации", със сухо мляко и сладко, но това си е чиста залъгалка. За гърлото не е хич благотворно да гълташ такива студени работи в големи количества. А за емайла на зъбите да не говорим, направо му разказваш играта, пък той не е за един ден!
Голямата жажда обикновено говори за голяма загуба на вода. Модерният напоследък навик човек да не се преоблича по пътя, а да носи разни дишащи и не знам какви си чудотворни материи всъщност поощряват обилното потене през целия ден, което естествено води до жажда. Аз лично не одобрявам подобна техника, а и мразя да се потя, затова никога не се обличам до границата на сериозно изпотяване. Дори ако това значи 20 пъти да се обличам и събличам.
Ако искаш да се потиш, да ядеш солено и изобщо да правиш други подобни неща, които предполагат пиене на много вода, то трябва да си я носиш. Или да носиш примус. Иначе, както сама си се убедила, става лошо.
Аз лично рядко нося вода лете и почти никога - зиме. Не нося и примус. Мързи ме и не искам да ми тежи Спокойно изкарвам от нощувка до нощувка без вода и без да съм кой знае колко жаден. Това може и да е въпрос на индивидуални особености на физиологията, виждал съм много хора, които не могат да преживеят деня без 2 литра вода по пътя. Във всеки случай, правя следното:
1. Никога не нося и не ям солена храна в планината;
2. Сутрин, преди да тръгна, пия като камила;
3. Правя всичко възможно да не се потя;
4. Старая се да ползвам естествените водоизточници. Полезно е човек да умее да ги намира - и лете, и зиме. Ти си паднала случайно в реката, а вероятно е можело да си изкопаеш вода още на Чалтъка и да не страдаш часове след това. По нашите планини вода обикновено се намира. Поне на повечето места. И зиме реките си текат под снега, трябва само да ги изкопаеш.
По-тревожно е, че от разказа ти изглежда, че си преминала доста отвъд разумната граница на нормалната умора, доближавайки се до критичната линия на пълното изтощение, което в описаните условия завършва знайно как. Моето впечатление е, че нямаш трезва преценка за възможностите си. Никой не е безкрайно издръжлив, всеки може да издаяни различно и ако искаш да ходиш в планината дълго и с радост, абсолютно необходимо е да се научиш да се вслушваш внимателно в тялото си и да оценяваш правилно възможностите си - без подценяване и без надценяване. Ако имаш слабост към самотното ходене (която аз самият между другото напълно споделям), тази самопреценка е жизненоважна в най-буквалния и пряк смисъл на думата.
Друго какво да кажа: не си си направила труда да се информираш за маршрута и аварийните изходи от него (коловете вдясно между другото водят право в спортната база, където си слязла), не си била самодостатъчна (разчитала си на телефони, приятели и ПСС)... е, това са грешки, които сигурно не е нужно да ти се казват. Нямам намерение да размахвам назидателно пръст като някой песесар, но грешките са си грешки и е редно да се кажат, защото планината си е опасно място.
Но най-важното е оценката на силите и гъвкавото реагиране според ситуацията. Не е никак умно да се върви, докато паднеш от умора. Трябва да умееш да оценяваш състоянието си и резервите си поне няколко часа напред и никога, ама никога, ама никога! - да не оставаш без резерви, да блъскаш до последно, от инат, мерак, спортна злоба или кой знае какво друго. Никой маршрут, тур, състезание и пр. не са толкова важни, че да заслужават човешко жертвоприношение. "Преодоляването на себе си", "вдигането на летвата" и т.н. са хубави и достойни цели, но трябва да се преследват с много разум.
Извинявай за бъбривостта, желая ти много хубави и безаварийни разходки!
| |
|
|
|
Благодаря за пожеланието и съветите, адаш
Е, учим се...
| |
|
|
|
Кефиш моме, як пътепис...колкто до еденето на сняг, вервай..водичка в раницата или на презрамката закачена в стандартна манерка....ммммм леко подсолена /съвсем леко/ и изразходвана целесъобразно, върши повече работа/ за тва не ми се привеждат ся физиологически аргументи/.
И умната
| |
|
|
|
Какво не ти стана ясно? Бих се радвала да съм полезна
| |
|
Тема
|
 Браво
[re: мaлъk змeй]
|
|
| Автор | Aндoн (Нерегистриран) |
| Публикувано | 26.12.07 19:50 |
|
|
Браво, моме... Само аплодисменти за теб, че си успяла да се добереш до компютър, за да опишеш разходката. За друго аплодисменти няма. Няма и критика - просто няма нужда и полза от такава. Човек, като не го слуша главата... не го слуша и това е.
Иначе описаното по-горе звучи трагично на моменти, а не както си се опитала да го преиронизираш. Ти даже не си знаела (а сигурно и още не знаеш) имената на местностите и Върховете, пък какво остава за реалността и ориентацията.
Не разбирам от химия и медицина, ама това всичкото според мен едва ли се дължи само на неводопиене... За това обаче могат да се изкажат специалистите.
Следващият път можеш да помъкнеш в раницата и котето. Така поне ще има кой да те топли в Чувала при -5 градуса.
С Пиро някъде сме се разминали в неделя. Или е минал през Чакър войвода транзит още преди обяд, или е минал през х. Марица, или...
| |
|
|
|
Яко!!! Много се изкефих на пътеписа.
| |
|
|
|
Привет, връщам се от село и веднага попадам на тема, която, ако имаше модератор, би трябвало да я закове за известно време най-отгоре. За щастие, модератор няма
Та, първо, поздрави за куража и духа. Браво! Ама в мирно време героизмът е нещо, до което е по-добре да не стигаме. Змеят вече е казал най-важното, и аз ни най-малко не искам да звуча назидателно, щото горе всички се учим. Лесно всеки от спасяващ може да стане спасяван. И веднага бих изнесъл няколко трагични случая, при които някой е загинал, защото НЕ е бил сам. И те май са повечето.
А сега - виж, грубо казано, човек е най-силен на 20 и най-издръжлив на 30. В по-късна възраст това се компенсира от повечето опит. Но ти сега си в най-върховите години за ходене; по-добре няма да стане. Ти не казваш как сте минали предишния ден от Боровец през Мусала до Заврачица. Този път е повече и по-тежък в сравнение със Заврачица - Белмекен. Дали не си била вече преуморена? Особено участъкът от Заврачица до разклона за хижата и спортната база не е чак толкова дълъг, особено със снегоходки, нито е толкова тежък и не е добре това, че още там се е стъмнило. Повръщането говори повече за преумора, отколкото за обезводняване. И понякога явно се случва и на хора в отлична форма в резултат, например, на системно недоспиване, ядене на нещо лошо и т. н. И то неочаквано и внезапно. И аз имам такъв спомен. И сигурно ти е било толкова сухо в устата, че и ацетонът не би се усетил...
В случая явно си избрала да научиш границите на възможностите си в стил vulnera docet. То е ясно, че като се е стъмнило посред планината и при тези обстоятелства, не ти остава нищо, освен да се мъчиш да продължаваш. Малко ме смути слизането край въжето. През нощта, по непознат очевидно много стръмен склон (щом има въже), в това състояние - и бегом надолу със снегоходките слепешката? Аз лично там бих го дал по-внимателно! После, подсичането на Равни връх. Уцелила си най-подходящото място за това - малко по-нагоре има един склон - само за екстремно спускане по разни части на тялото с неизвестен изход. Освен това, надясно на картата край язовира има къщички. Има и наляво (в Чавча), по права линия не много по-далече, добре, че не си опитала оттам, че са едни безкрайни улеи...
Та така, мойта малка критика е само другарска, пък и ти вече си го знаеш всичко това... Важното е на човек да му е хубаво горе и дълги години във форума да се учат на наш гръб... Това го пожелавам на целия клуб!
| |
|
|
|
Пътеводителят ти е страхотен. Щях да си спестя много ако не бях пропуснала да разпечатам въпросната страница.
Хубаво е, че има хора, които наистина правят нещо за другите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
