Re: 8.12 на хотел - никога вече! / Хоби, Развлечения / Туризъм

След 5 години празнуване на студентския празник по хижи и приятни спомени, реших че е време да пробвам нещо по-различно и тази година да се забия в цивилизацията. Все пак толкова много хора ми се хвалят че прекарват чудесно, така да се каже исках да видя от първо лице. Позаболя ме корема за 90-те лв. които дадох за 2 нощувки и празнична вечеря, но си казах 'хайде да видя дали наистина качеството си има цена'.
И така, в петък вечерта пристигам на уреченото място, а именно, Балювата къща, на 3 км. от Трявна. Това се води хотел *** и изглежда доста добре на пръв поглед. И на втори, отвътре също е добре. Настаняваме се в стаята, в която ми се струва леко хладно, но парното работеше и реших че ще се стопли скоро. Понеже животното в стомаха ми напомняше за себе си, реших да тествам механата и уменията на готвача по прякор 'Бацката/Batseto'. Ядох 'liver in peasant's fashion' (който познае как е на български получава една бира) и ми хареса. След вечеря се учудих, че в стаята не беше много топло, но тъй като не останах дълго там, не обърнах внимание. Ходихме до една от дискотеките в Трявна наречена 'Червения тайфун' - много оригинално целият интериор е в комунистически лозунги и образи на велики червени вождове. Имаше цитат на Кастро: 'Който не скача е капиталист'. Някой има ли представа дали наистина го е казал или е просто майтап?
След като се прибрахме отново усетих студения полъх в стаята, но тъй като бях загрял вътрешно, бързо се преселих при Морфей. На сутринта пробвах и закуската, която ни се полагаше - избрах си омлет със шунка. Омлета ставаше, но шунка не видях, може би имам проблем със зрението. Кафето още докато го бърках осъзнах че плътността му клони към 1г./куб. см. Този ден беше предвиден за разходки из Трявна. Градчето е хубаво, но какво да направя като не се впечатлявам от културни забележителности. Почти успях да заспя на една слънчева пейка, докато другите разглеждаха музея за азиатско и африканско изкуство. Започнах да се чудя, защо по дяволите не съм на някой връх в това хубаво време. Светъл лъч в настроението ми внесе, обяда - препоръчвам - Трявна, Под Лозата, Свински джолан - невероятно вкусно.
Прибрахме се в хорела и се отдадохме, на забавленията, които предлахаше - билярд с щека без връх и квадратна бяла топка, и тенис на маса, с кутийка от играчка на шоколадово яйце, тъй като топче не получихме. След като се счупи кутийката решихме да се отдадем на по интелектуални занимания, като карти и шах. В това време усетихме свежата прохлада, която цареше във фоайето. Да ходим в стая нямаше смисъл, защото положението не беше по-различно. Все пак отидох да си взема якето, защото не ми се разболяваше точно на празника. Пообсъдихме положението и след като се оказа че и в другите стаи е така, някой отиде да подсети персонала, да пуснат малко топло. Любезно отговорили 'разбира се' и наистина след малко някои от радиаторите се посъживили. Уви само за 15-ина минути както разбрах впоследствие. В 8 часа вечерта, прилично гладни и жадни за забавления се инсталирахме в ресторанта, където трябваше да има празнична програма. Определено ми направи впечатление, че има доста повече столове отколкото позволява ограниченото пространство. В крайна сметка се събрахме над 60 човека на площ, колкото столовата на средно голяма хижа. Сервитьорките (2 на брой) с мъка си пробиваха път, особено когато надуха чалгата и разни пияни екземпляри започнаха да се клатят между масите. По неприятен от музиката беше само димът в помещението, който се сгъстяваше с всеки изминал момент. На всеки 15 мин. трябваше да излизам да опреснявам съдържанието на кислород в дробовете си. Вече бях унищожил салатата, предястието и колосалното количество от 50мл. ракия което ни се полагаше и с нетърпение чаках основното ястие. Пристигна изненадата на вечерта, доайенът на българския поп-фолк, неповторимия Радо Шишарката. Тълпата изпадна в екстаз, след като той започна да изпълнява платинените мегахитове 'Тигре тигре' и 'Обичам шопската салата', както и не толкова известни парчета от репертоара си. Към 22:30, със сетни сили, успях да дочакам основното ястие, което набутах набързо, без дори да му усетя вкуса. Успях да си пробия път сред екзалтираните чалгари, който вече се прегръщаха и пееха заедно с видния гост. Не бях гледал телевизионната програма на тази дата от доста време насам. Оказа се че на огромната плазма във фоайето 'Предизвестена смърт 2' е учудващо завладяваща. По едно време се появи слух, че долу дават десерт. Спуснах се и вече напълно трезвен оцених целия ужас на ситуацията. Наистина се чудех, как може създания, които се водят като най-висшите животни на планетата да се държат по този начин. Чудех се дали да се смея или да плача. Десерт така и не дочаках и реших че е време да си лягам, защото вероятността да се смени музиката беше нулева. Преди лягане ми хрумна идеята да премеря каква е температурата в стаята. След 15 минути охлаждане на часовника ми с термометър, любопитно го погледнах. О, чудо цели 12 градуса. През нощта две полярни мечки се сбиха за едното ми родопско одеало, така и не разбрах коя победи.
На другата сутрин или по-скоро обяд решихме че е крайно време да отлетим на юг, към топлите страни, но това не беше много възможно защото един старичък черен Мерцедес ни блокираше колата. Оказа се че е собственост на господин Шишарката, който след 10-15 мин. се появи и се опита да го подкара. Да ама не. Наложи се няколко човека да побутнат за да може да запали. Смешно наистина - и на такива велики хора може да се случи.
Равносметката е: най-скъпия и най-тъпия студентски празник, който съм карал.