Не мога да пиша спокойно тази тема, но въпреки всичко се налага.
Тези които ме познават тук знаят, че от няколко години аз ходя в планината неизменно с Рита - куче известно с не една и две весели и истории, куче което не се двууми да минава терени по които някой от нас се замислят.
Куче което поддържа 10км/час в продължение на 40км в лятна жега и също се окопава в снега при силен вятър и -10 на билото на стара планина. Не се покрива облайва и бди цяла нощ около палатката когато на около 200м вият 5-6 чакала. Нощно време във вятър и без светлина през зимата може да мине "по въжето" към Мусала и много други...


Съжалявам ако с това четиво ставам досаден на мнозина, но за мен то е като боен другар.

Сега много неща ме принуждават да се разделя с него.
с този пост се надявам да намеря достоен стопанин, който би му осигурявал малко повече преживявания на открито било то планина или лов.
Снимки можете да видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво налага раздялата? Ако не е супер лично, разбира се. Кучето ще го преживее много тежко. А винаги има повече от един вариант за действие.

Не се разделяй с този незаменим приятел, най-малкото направи всичко възможно това да не стане. Иначе после ще съжаляваш и много ще страдаш, както и тя.

------
Всички искат да се върнат към природата, но малко - пеша...

И аз абсолютно се присъединявам към горните мнения, кучето е разкошно и не се разделяйте, просто никога няма да е толкова щастливо колкото с теб!

Ауе, вие немате ли си друга работа. На човека му е трудно да се раздели с кучето, та чак му се реве, а вие му обяснявате как кучето щяло да страда. Като нямате възможност да го вземете - мълчете си. Т.е. не пишете.

Ауе, а ти като нямаш какво смислено да кажеш, що не си мълчиш, т.е. да не пишеш.
Има много други места, където можеш да си изкараш агресията на воля.

------
Всички искат да се върнат към природата, но малко - пеша...

Съжалявам, че се намесвам, но забележката на Da Luz ( макар и по-остро изказана ) е напълно резонна.

Авторът на темата търси нов стопанин за кучето си, а не общи съвети от типа на: "Винаги има повече от един вариант на действие." и "Иначе после ще съжаляваш и много ще страдаш, както и тя." Не подценявайте всеки човек.
Най-вероятно той вече е направил всичко възможно. Представете си, че отива за дълго в чужбина или че трябва да избира между кучето и друг човек. Пет пари не струват напътствията ви в някой от тези случаи. За това по-добре се придържайте към зададената тема. Ако не можете да вземете кучето или да го свържете с човек, който се интересува по този въпрос, няма нужда да му сипвате сол в раната. Колко ще страдат той и кучето му, авторът на темата знае по-добре от вас.

1. Много ми става тъжно, когато едно истинско приятелство и силна връзка трябва да се прекратят. И в такива случаи винаги се питам "А наистина ли трябва? Няма ли начин това да не става?". Точно това продиктува и първото ми изказване - просто си ги представих двамата заедно, а по отделно не можах да си ги представя.

2. Явно не си схванал акцента на втория ми пост, а той беше, че можем да си говорим и човешки, без да се нападаме БЕЗПРИЧИННО.
А това "Най-вероятно..." и "Представете си..." е в сферата на предположенията. Нали не смяташ, че е задължително моите предположения да съвпадат с твоите?

------
Всички искат да се върнат към природата, но малко - пеша...

По т. 1.

Да. Тъжно е. Но реалният живот не е приказка без край и такива неща се случват ежедневно по белия свят. Тъгата и радостта са една от многото двойки противоположности, които за да бъдат в баланс, което е нормалното състояние на нещата, трябва да се случват непрекъснато и двете. Не може да има само много радост и малко или никаква тъга. Всяко истинско приятелство рано или късно е белязано от раздялата. И това в общия случай укрепва характера и волята на двете страни и ги прави по-силни.

По т. 2.

Да. Съгласен съм. "...можем да си говорим и човешки, без да се нападаме БЕЗПРИЧИННО." Но някои са по-емоционални в изказа, а други са по-чувствителни.

А това, че предположенията не съвпадат е видно от разменените между нас постове. Но ако се замисляме преди да пишем каквото и да е, ще спестим някои допълнителни страдания на други хора, които страдания биха причинили нашите писания, които са били продиктувани от иначи добри намерения.

Но хайде да не разводняваме повече темата на човека с нашите философствания.

Радвам се, че все още има хора, с които можеш да се разбереш без особени трудности. И не се изненадвам, че именно в клуб "Туризъм" тези хора преобладават

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите