Re: Трънското ждрело / Хоби, Развлечения / Туризъм

До Трънското ждрело и още нещо
Автор: Стоянчо Милошев

Текст Беше отдавна, когато започвах трудовата си кариера. Като млад специалист попаднах на един зевзек. Беше общувал по строителните обекти с трънските майстори и успял да понаучи някои неща от трънските "гяволии". "Ти знаеш ли, че трънчани са известни с две неща" - запита ме той. Направих се на ни чул, ни видял. "Първо, - философски започна симпатягата, - трънчани работят най-малко. Докато изгрее Слънцето в Трън, хората на черноморския бряг вече са преполовили работния ден. И докато трънчани се усетят, Слънцето се скрило. Второ, по броя на гущери на глава от населението трънчани са на първо място. На един камък се срещат средно по пет гущера, а по трънско камъни дал Господ". Направих се на изненадан от тези открития и на свой ред, като всеки трънчанин, реших да атакувам. "А ти знаеш ли, че има още нещо, - запитах, - в Трън e измерена най-ниската температура през зимата на 1947 г. - впечатляващите -38,3оС".
Ето за този край искам да Ви разкажа. А ако искате - тръгвайте с мен. Ще Ви заведа до красивия каньон, дълъг около 200 м, изваян при сблъсъка на водите на р. Ерма с меката, карстова скала. А ако Ви е интересно, докато пътуваме, ще Ви запозная с една от легендите, свързана с този каньон, който е известен на любителите на природата като Трънското ждрело. И така, много отдавна по тези дивни места живеела една красавица, Мара. Залюбила се тя с левента Рангел. Беден бил той, а тя богата. Майка ù не го харесвала. Решили младите да бягат. Но майчините клетви ги настигнали, разцепила се планината и останали двамата млади разделени на двата бряга - гледат се сега и не могат да се целунат, камо ли сватба да правят. А долу, в ниското, реката плаче и разказва тази тъжна история.
Но аз много избързах. Ако тръгваме от София, насочваме се към прохода Владая, преминаваме през Перник, с. Мещица, Брезник, селата Недялково и Филиповци. Следват острите завои на Секирица и спускането към гр. Трън. Според мен това е най-подходящият маршрут за към Трънското ждрело и екопътеката, изградена по инициатива на БАСЕТ, (Българска асоциация за селски и екотуризъм). Изкушавам се да Ви разкажа една от историите за произхода на това име - Трън. Този район е бил много оживен. "Къде можем да наквасим изпръхналите си устни" - питали уморените пътници една старица, заселила се по тези места незнайно от кога. "Ето там, под този трън, (храст) има студен извор" - отговаряла им тя. Някои от тези пътници не само опитвали от студената вода на извора под тръна, но останали и завинаги тук. Така възникнало селището с чудноватото име - Трън.
Малко след центалният площад, наречен Пиац, (досещате се, че това е италианска дума. А от къде е дошла, може би по друг повод да Ви разкажа.), трябва да завиеме на дясно, да преминеме покрай старата гимназия, после покрай строителния техникум и след около 4 км сме пред първата махала на с. Ломница, а зад нея са островърхите скали на Мара и Рангел. От дясно е Жилав камък, с височина около 150 м, а от ляво - по-ниското Църквище, (а някои му викат Манастирището). По почти отвесните стени на Жилав камък са изградени алпийски маршрути и се провеждат алпиниади.
Приближаваме се към скалите. Ето го и първият тунел - зеещ в основата на Жилав камък. Прокопан е в началото на ХХ век като част от проект за ж.п. линия между София и близките сръбски градове Пирот и Ниш. Но поради различни причини проектът не се осъществява до край. Голяма табела показва началото на екопътеката. Тя се спуска стръмно към пролома и достига до мостче над реката. Под мостчето водата се хвърля в първия си четириметров водопад. А напред се открива величествена гледка към пролома, ширината на който някъде и не надхвърля и 5 м, а дължината му е около 100 м, (няма грешка - целият каньон в горната, достъпната част, е около 200 м, но долу намалява). Трудно се чуваме, защото реката реве със страшна сила. Но все пак става ясно, че продължавате напред по мостчето към отсрещната скала - Църквището. След около 30 - 40 мин стръмно изкачване , някъде и по специално изградени стъпала, се озоваваме на върха. Пред Вас се открива чудна панорама към Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала и Погановското ждрело, което е в територията на днешна Република Сърбия и Черна гора. Преди много, много години, посещавайки това ждрело, Алеко Константинов въкликва: "Какво, Швейцария ли?" Тук е мястото да отбележим следния факт. Познавачите на А. Константинов твърдят, че той не е посетил Трънското ждрело, а минавйки през Пирот и с. Звонци, (от т.нар. Западни покрайнини) се е спрял до Погановското ждрело. Иначе, ако беше видял Трънското ждрело, несъмнено възхищението му щеше да бъде много по-силно. Аз имах възможността да видя и двете забележителности и смело мога да твърдя, че Алеко Константинов е пропуснал много. Но да не се отклонявам, защото за върха имам да Ви съобщя нещо много важно - тук са намерени монети от III век. Малко след скалистия участък ще намериме една хубава поляна, а е време за ободряваща закуска.
Ако не сте любители на големите изкачвания, да преминем през първия тунел, после през по-малкия и след около половин час ще достигнеме до едно малко, но китно селце - това е с. Петачинци. Ако имаме късмет да е там, ще се отбием при Пецата Бойчев, мой съученик, един сладкодумен разказвач на различни истории. Преходът до тук е лек и приятен и следва успокоената след пролома р. Ерма. Може да срещнеме и рибари; да поспрем за малка почивка и да се заслушаме в техните разкази. Може и да чуеме следната история: "Па кига га вати мачъкът, па кига га запуца от дирекът, та мунье му излетеше". Разбрахте ли нещо? Това е трънският език, нуждаете се от преводач, нали.
След около 2,5 км черен път стигаме до т.нар. Трънска Банкя, малко селце под застрашително отвесни скали. Тук може да се потопиме в 18-градусовите води на басейна, построен в далечната 1928 г. Интересното е, че градусите на водата не се променят през цялата година. Като деца се къпехме тук редовно на връх Нова година. Е, веднага се затопляхме в една къщичка на приятеля ни Митко, (друг мой съученик), непосредствено до басейна. А знаете ли какво не трябва да пропуснем да видим в това гранично селце - разделената от границата на две къща, едната част в българска, а другата - в сръбска територия. Парадокси. Ще я намериме близо до басейна.
Нека за сега да спрем до тук, (или по-точно да се върнем по същия маршрут). Защото Трънската екопътека е дълга около 13,2 км. Ако с нас има и деца ще е трудно да я минем за един ден. Разположена е във височинен пояс от 600 до 1000 м надморска височина, нископланински терени и ландшафти.
А какво още можем да видите с едно отклонение от първата част на прехода. На около 30 мин по една стръмна пътека, започваща от първия мост на р. Ерма, който е по средата на пътя между гр. Трън и Ждрелото, стигаме до манастира "Св. Арахангел Михаил". Основите му са положени през 14 век, а през 1413 г. е бил опожарен от турците. С дарения от местното население възкръсва през 1580, и следва ново разграбване - през 1796, този път от кърджалии и през 1861 от черкези. Тук е отсядъл дякон Левски. А виновникът за сегашното състояние на манастира не е известен, може би след време манастирската летопис ще го назове.
Останалата част от екопътеката, през Ябланишкото ждрело и Синия вир ще видим следващия път, дано сме живи и здлави.