|
|
|
Тема
|
 Рилски манастир - връх Бричебор, почти
|
|
| Автор |
Maлaмa (стопанка ) |
| Публикувано | 11.09.07 23:52 |
|
|
Добрата новина е, че пътеката си я има, намира се и не е невъзможно да я уцелиш, даже от първи път. С много мерак, подготовка и късмет, разбира се.
Лошата е, че времето се скапа. Идеята беше да минем от Рибни езера по Рилецкото било и през Бричебор към манастира. Обаче якият дъжд на 7-ми ни спря още в манастира. Облаците бяха задънили целия пейзаж и лениво си почесваха коремите по манастирските кубета.
На другата сутрин като излязох на чардака, направо хлъцнах. Свежо зелена гора, ярко зелена трева и над тях по баирите сняг! Ама истински, не само понапудрено. Билата бяха потънали в тежки облаци. Аз, като най-запалена, реших да се пробвам да намеря пътеката от долу нагоре към Бричебор, пък докъдето стигна.
Зад манастира се хваща калдъръма отдясно на мекиците. Минава се по моста над реката и се стига до хотел Рилец, сега е в ремонт. От североизточния му край тръгва черен път, който веднага пресича Бричеборския поток. От другата страна пътят минава между два електрически стълба – отдляво метален, отдясно дървен. Веднага след дървения стълб се завива надясно и зад един голям камък се вижда ясно очертаната пътека. Върви се по ръба и само по ръба. В началото има сечище, заобикаля се няколко метра и пак на ръба. Има разни привлекателни пътеки наляво и надясно – те не ни интересуват, нашето място е ръбът. Гората е много гъбена. Видях манатарки, бисерки, рижики и цели хармани коралки, ама нали не бях тръгнала за гъби… След половин час пътеката завива надясно и пресича потока. Прави широк завой и пак тръгва наляво и нагоре. Общо взето е добре очертана. На две-три места има разклонения, но аз винаги хващах лявото. Предполагам, че наляво се пресичат серпентините, които тръгват по десните отклонения. Отляво, като се вгледаш, обикновено има и човешки знаци – малки пирамидки от 2-3 камъка (там почти няма камъни), надраскана в кората на дървото стрелка, простъргана леко кора, така че се очертава тъмнокафява ивица по дървото или просто клон, сложен напречно между клоните на дърво. Пресича се и един малък поток. След завоя надясно, където пътеката тръгва почти хоризонтално и отива до другия ръб, има едно лошо място. Завиваш надясно и пътеката изведнъж изчезва – наоколо всичко е еднакво – мокра кафява шума. Поглеждаш назад и запомняш мястото, където за последно си имал пътека. В случая това са две дървета и едно килнато между тях, така че образуват нещо като “И” и отдясно малка пирамидка. Продължава се направо нагоре и в другия край, зад едно паднало дърво отново се вижда пътеката. Не след дълго има рязко отклонение наляво и нагоре по ясно очертан ръб. Времето от потока до втория ръб е около 1:30 часа. Тук се появи снегът. По този ръб се върви до края на гората, общо взето в югоизточна посока. На някои места е доста стръмно и се чудех как ли ще е надолу по снега. Ами трудно е, ама как да си взема котки на 7 септември. Обаче гети си бях взела и след като си напълних едната обувка със сняг, видях че няма майтап в тая работа, спрях и си обух и вълнените чорапи, и гетите и вече не ми пукаше много от снега по земята. Не валеше, обаче трябваше да внимавам със снежните лавини от дърветата. Щото ако те уцелят по главата 5 килограма сняг от 8-9 метра височина, може и да ти се стъмни. По втория ръб имаше едно лошо място. Снегът беше плътен и доста, и никаква пътечка вече не личеше, но ръбът беше ясен, докато не излязох на една широка полянка. От тази полянка има просвет и се вижда отсрещното било. За късмет точно тогава облаците се разкараха и за момент срещу себе си видях Мальовица, Мермерите и Додов връх. Снежноблестящи и прекрасни! А полянката беше обрасла с онази отвратителна висока зелена трева, която и суха е много хлъзгава, а със сняг отгоре е направо ужас. Пресякох я по най-късия път, отляво и пак влязох в гората. След малко беше ясно, че най-късият не означава верният път, щото стана много стръмно и почти непроходимо, обаче инатливо продължих нагоре с надеждата да видя нещо по-сносно за минаване. След като за втори път се изхързулих надолу и спрях в едно дърво, ми светна, че тая работа само с инат не става, трябва и акъл. Не ми се слизаше обратно до полянката в тази стръмнотия и хванах нещо като хоризонтална пътечка вдясно, която до този момент пренебрегвах. След малко стигнах до едно двойно дърво, в което напречно беше зацепен клон. От него нагоре ръбът и пътеката бяха съвсем ясни. Значи - през хлъзгавата полянка се минава надясно, по средата има ниско отрязан дънер. Продължава се покрай гората отдясно нагоре. Там има втори, високо отрязан сух дънер. Два-три метра след него вляво през гората тръгва въпросната хоризонтална пътечка, която аз хванах от другата страна, и след няколко метра се стига до двойното дърво. От там нагоре, не след дълго се стига до края на гората. Там мнооооого внимателно разгледах точно къде и как започва пътеката. Има много характерни дървета, които е трудно да се сбъркат. Всъщност не знам дали под снега във високата трева въобще се вижда някаква пътека. Аз запомних дърветата и взаимното им разположение, и положението на ръба. За жалост не можах да вържа цялата картинка с върховете. Облаците и мъглата така и не се разкараха. Мисля си, че излязох на височина малко под 2000 метра и под безименния връх, а самият Бричебор остава по-отдясно. Това са само предположения. Надявам се в скоро време да си попълня цялата картинка.
Мисля, че ако тръгнеш отгоре надолу и не знаеш точно какво търсиш, много трудно ще уцелиш пътеката. Мисля си също, че ако по целия път беше паднал сняг, сигурно щях да се объркам.
Накрая “в своя защита” ще кажа, че четох описанията на Румен Грънчаров и на Аспарух, толкова пъти, че почти ги знаех наизуст. Много ми помогнаха. Изчетох и всичко писано по въпроса във форума. Изучавах картата на тази част на Рила, сякаш е карта на тракийско златно съкровище. Имах късмет.
Целият път, нагоре и надолу, заедно с мотаенето и чуденето е около 7 часа. В пет часа вече нагъвах от прочутите мекици. Много са добри!
Има и снимки, но по-късно.
Започва път от моя праг...
| |
|
Тема
|
 Re: Рилски манастир - връх Бричебор, почти
[re: Maлaмa]
|
|
| Автор | karamell44 (Нерегистриран) |
| Публикувано | 12.09.07 15:03 |
|
|
Прекрасно!
| |
|
Тема
|
Re: Рилски манастир - връх Бричебор, почти
[re: Maлaмa]
|
|
| Автор | иckpицa живoт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 12.09.07 16:01 |
|
|
Разочарована-а-а-а съм (съвсем малко, впрочем)
Е, може ли така, с лека ръка, да си пилееш таланта за описание на "техническите подробности"?
| |
|
Тема
|
 Re: Суперско
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | anadel (Нерегистриран) |
| Публикувано | 12.09.07 17:06 |
|
|
Талантът си е талант, а така описано ни предизвиква да подхванем маршрута, дори и гъбари може да водим
| |
|
|
|
Този път реших да се озаптя. Само полезни и "строго технически" писания без лирически отклонения и словесни излишества. Обаче като гледам, тук-там пак съм се отървала.
Започва път от моя праг...
| |
|
Тема
|
Re: Рилски манастир - връх Бричебор, почти
[re: karamell44]
|
|
| Автор |
Maлaмa (стопанка ) |
| Публикувано | 12.09.07 23:16 |
|
|
Мястото там е прекрасно. И планината и манастира!
Започва път от моя праг...
| |
|
Тема
|
Re: Сериозно
[re: Maлaмa]
|
|
| Автор | иckpицa живoт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.09.07 09:29 |
|
|
"...За късмет точно тогава облаците се разкараха и за момент срещу себе си видях Мальовица, Мермерите и Додов връх. Снежноблестящи и прекрасни! А полянката беше обрасла с онази отвратителна висока зелена трева, която и суха е много хлъзгава, а със сняг отгоре е направо ужас. Пресякох я по най-късия път, отляво и пак влязох в гората. След малко беше ясно, че най-късият не означава верният път, щото стана много стръмно и почти непроходимо, обаче инатливо продължих нагоре с надеждата да видя нещо по-сносно за минаване. След като за втори път се изхързулих надолу и спрях в едно дърво, ми светна, че тая работа само с инат не става, трябва и акъл...".
Ей това кърти, чисти и извозва!
Долу автоцензурата!:))))
| |
|
Тема
|
 Re:за искриците и Зоната
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | anadel (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.09.07 09:39 |
|
|
... феновете не винаги споделят за приятните мигове, изживени с тези хубави писания, затова сега искам да кажа в прав текст "пишете по-често", независимо, че някой път е по-така, а друг път ... иначе...
... а Искрицата ми мъждука вече "зад хоризонта", брат й не я вдъхвявал скоро... а беше страхотно
| |
|
Тема
|
Re:за искриците и Зоната
[re: anadel]
|
|
| Автор | иckpицa живoт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.09.07 10:09 |
|
|
Зад този псевдоним се "крият" ужасно много хора. ЧовечЕто с хубавите пътеписи е в Перу от известно време.
Цветан щъка насам-натам, дай мейл и ще ти пратя един негов.
Не ще да го публикува тук.
Juliana
| |
|
|
|
правя асоциация и за мерена реч, хубав пъзел се сглобява
мейлът е в профила, но го пиша за по-лесно
anadel@abv.bg
Благодаря!
| |
|
| 
|
|
