|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 препускане
|
|
| Автор | иckpицa живoт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 12:05 |
|
|
Това не е пътепис. Това е...
25,05,2007г.
Дядо ни има рожден ден. Още сме в Сф. Плановете за Пирин отидоха по дяволите. Не заради рождения ден. Пием бира под асмата, а старите са ги обзели спомени. Брат ми не го свърта нещо. Хвърля по едно око към Витоша и въздиша. Към Витоша! Даже там е готов да иде, изправен пред възможността 4 почивни дни да гледа телевизия вкъщи.
Към 14,30 ч. се изнизваме. Суматоха. Хвърляме набързо най-необходимото в раниците. Аз хвърлям с размах. После изхвърлям и хвърлям наново. После пак... Накрая брат ми се заема и се оказвам само с чифт резервни дрехи и четката за зъби. Няма челник ("Защо ти е тая глупост?"), няма дъждобран ("Ще се преоблечеш!"), няма гети ("Сняг и тази година няма да газиш!"), вилици, лъжици, ножове, термоси, огледало ("Ха-ха"), МП3-плеъри - боклуци били.
Маршрутка, такси; в 15,40ч. сме на автогарата в "Овча купел", около 17ч. - в Дупница.
18,00ч. Сапарева баня. Гади ми се като си помисля колко има да вървим до Паничище. Валявишка река е придошла и пътеката е част от нея. Щастието ни се усмихва - от нищото изниква раздрънкана "Лада" и естествено, аз вдигам ръка. Батко е твърде горд, по-скоро ще блъска 2 часа повече.
Кретен.
Качват ни, естествено. На Паничище се оглеждам за нов транспорт, нели мързелът мори, но не би... Бързичко се изнасяме към "Зелений", като му викам, и отиваме да кажем здрасти на Даниел. Няма го. Оставил един подпийнал екземпляр да пази чайната и отпрашил нанякъде. Накъде, не става ясно, щото екземплярът едва говори. Обаче е гостоприемен. Вади бутилка гроздова и пита дали сме христиЕни, какви сме и откъде сме. Обясняваме. Ракията го е цапардосала много зле. Не спорим и това затвърждава убеждението му, че сме семейни с две деца, католици от Раковски ("Нищо, и те са христиЕни"), далечни роднини на Папата.
Хващаме пътеката за Кабул, да не би случайно да срещнем някого по нормалния път за Езерата. Какво да кажа, брат ми е социопат. Закъсало се е...
Кал до ушите. Не вали. Скоро излизаме от гората. Красота. По светло сме на върха. Седим, пушим и се наслаждаваме на спокойствието. Стъмва се вече. Възниква спор къде да отидем - на Скакавица, Езерата или Иван Вазов. Настоявам за Иван Вазов, щото към Отовишки връх има сняг, а аз умирам за малко СНЯГ. Брат ми е за Скакавица. Компромисът е старата хижа на Езерата.
Аз - през Окото, Бъбрека и надолу, той - по Кабулска река. По-пряко било... Да бе, в тая тъмница надолу по улея над Трилистника, благодаря...
Хижата е направо празна. Дъновистите още ги няма, а нашенците са на новата. Понякога се чудя как може Роже от Белгия, Павел от Чехия или Наташа от Русия да си вдигнат чукалата от майната си, да дойдат тук и спартанските условия на "7-те езера" да им се понравят, а нашего брата да кисне пред телевизора или в бара на "Рилски езера"?...
Сдушаваме се с едни швейцарци, момък с две девойки на моите години. Момъкът работи от половин година в Пловдив. Говори български много добре, по-добре от някои мои познати. Весело е.
Ставаме в 6,20ч. Егати, това почивка ли е?
Изстрелваме се към Дамга през Харамията. Сняг няма. Чак на Раздела... Пазардере е още бяло, ама това утеха ли е? Брат ми предлага през Мальовица да идем на Страшното езеро или БАК. А чувал? Взел е и двата, милия... Иде ми да го разцелувам.
По билото сняг няма. Отчайвам се. Няма.
Ако и на БАК няма, какво ще правим там? С тази наша професия, цяла зима боксуваме в офиса. Ако хванем нещо от него, от е в края на Април и началото на Май....Тази година - не би.... На Мраморците сме. Времето се скапва. Ръми, мъглата ни обгръща, мен нещо ме домързава да трамбовам в тази обстановка... Спасително телефонно обаждане. Покана за "Фенс". Тази вечер. "Там сме", казвам тихичко, за да не ме чуе Адаша (брат ми де...). То е лесно на думи, но часът е 14,00, много се мотахме след Дамга...
Заявявам, че не се чувствам добре. Кратко съвещание. Урдина сигурно е пълноводна. Категорично отказвам през Мальовица за ЦПШ (между другото, х.Мальовица нещо не може да случи на хижар, откак Масларов остана сам, обстановката е всичко друго, но не и хижарска); оттам не е сигурно дали днес ще се приберем, може да чакаме да се почувствам по-добре...
Много ме бива. Леко трябва да побутна оттук-оттам и винаги става на моето. Накрая, естествено, решаваме през Р.манастир да се приберем още тази вечер. Да, но имаме автобус да гоним... Е, тук почивката съвсем се изврати. Безкрайни часове подтичване. Раницата ме убива. Вали като из ведро. Изморявам се.
Изпускаме транспорта. Пак стоп и пак аз. Хвърлят ни до Дупница. Няма автобус за София. Причакваме рейсовете от Благоевград на пейката под моста. Изглеждаме доста зле - мокри, кални... Късметът си е късмет, спира такси. До София на цената на автобусния билет, за да не е празен курса... Ура!
Същата вечер. "Фенс". Запазили са ни столчета, щото знаят откъде идваме. Свири Пецко и е голяма навалица. Краката ме болят и походката ми не е твърде елегантна. След спокойствието горе, тук се чувствам малко странно. Брат ми пуска тъпи шеги от вида: "Планината е пълна с мъже, що трябваше да си чупиш краката за тия лигльовци тук"... и т.н. Хе-хе...
Издебвам го, когато е вън и отстъпвам стола му на някаква готик-метъл-пънк мацка. Не му прави впечатление, стои прав от 22.30 до 3,00ч. Купонът е як. Пецко свири "Момиче с име на цвете" специално за мен.
Сънувам как крача сама по пътеката...
Скоро, много скоро...
| |
|
|
|
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене
| |
|
Тема
|
 Re: препускане
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | Anadel (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 12:18 |
|
|
Направо си е пътепис, защото пробях с теб маршрута, но много емоционално, хареса ми!
| |
|
|
|
Тц, тц, тц, тц.....
...Накъде отива този свят...
Животът е такъв, какъвто си го направиш!!!
| |
|
Тема
|
Re: препускане
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | Mitaka ot VT (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 13:04 |
|
|
Носи особено настроение. Авантюра на която не много са способни.
| |
|
Тема
|
Re: Я, поне 4-ма са се прежалили...
[re: windrider]
|
|
| Автор | иckpицa живoт (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 15:22 |
|
|
...да го прочетат. Не може да бъде...
Накъде върви светът, тц-тц...
Може би защото не е версията на брат ми, нещо от вида:
"Поркам си бира на сянка, пенсиите са напреднали с алкохола; мятам по един поглед към бабуната над София, гдето облаците се сгъстяват и си викам: "Ей, добре че не тръгнахме никъде, в тая мъгла нищо няма да се види".
Онова обаче дава зор да ходим и няма накъде.
Подреждам й раницата, щото тя е малко некадърна в това отношение.
Няма ли да се научи най-после?
Жени...
Пътуването е страшно интересно, но малко бавно.
Маршруткаджията, ако го перна по врата, дали ще даде малко газ, че окъсняхме?...
Глупак, дай да хващаме такси.
Тоя автобус дали изобщо ще стигне до Дупница?
Хм, и този плаче за един по врата... Абе, защо всички са настроени така лежерно, какво като са празници... Карай бе!
Е какво се цупи сестра ми сега, малко вода имало по пътеката, дреме ти, после ще си сменим чорапите.
Като ще ходим, да ходим, какви са тези стопове, какво е това чудо... Няма да я пусна сама никъде докато не навърши 45 години, после е безопасно. Ми не се знае на какъв ще попадне...
При Даниел заварваме поредния алкохолик. Да му плясна ли един зад врата, ако спре да фъфли, може и да разбере кои сме.
Поне други хора няма, що да не изтичаме до Кабул, ей го къде е.
Ще й плясна един зад врата вече, само ломоти: сняг, сняг, сняг. Абе, с жена да не тръгнеш нанякъде...
Що не ме послуша поне веднъж, тая, мойта сестра... Къде сега ще заобикаля на майната си, ей от тука направо и сме на "7-те езера". Полазват ме съмнения дали изобщо сме роднини; Не е възможно Онова да е толкова глупаво...
Тоя с'а що не ходи да загъва шоколади с мармотите в Швейцария, а я е зяпнал така нахално. Ще му плясна един за по-сигурно. Да си гледа своите планински духове, дето ги е помъкнал".
И така нататък, до:
"Тоя Пецко е егати лигльото, свири два пъти по 20 мин. и аре чао. Стол няма, но ще издържа, тая пънкарката, ако се окаже мъж, ще трябва да се бием за мястото и после разправии с Геша и полицията. Дали все пак да не му перна един зад врата на тоя травестит...".
Ходи ли на море (пфу, море....)?
| |
|
Тема
|
Re: Я, поне 4-ма са се прежалили...
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | Xлъц oт cмяx (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 15:36 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: препускане
[re: Mitaka ot VT]
|
|
| Автор | Stoyan (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 18:30 |
|
|
Хе хе, поздравления!
Свежо четиво.
| |
|
Тема
|
Re: Я, поне 4-ма са се прежалили...
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | Mitaka ot VT (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 18:51 |
|
|
Голям джаз настана
| |
|
Тема
|
Re: Я, поне 4-ма са се прежалили...
[re: иckpицa живoт]
|
|
| Автор | Slavei (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.06.07 20:18 |
|
|
Срам не срам....
Но, поне 5-ма са се прежалили...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
