Има ли някой от форума да е присъствал на курсове по оцеляване в планина ? Може ли да сподели подробности относно дейността на курсовете ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето ти два най-главни за мен съвета, който току що си го споделихме с адаша по телефона:

1. Като направиш едно нещо, трябва да можеш да кажеш "Това го направих защото:...". И да има какво да сложиш след двете точки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Плaнинapчo на 17.01.07 18:52.

Не съм се заглеждал в курсовете, изглеждат ми смешни.
Не са безмислени... Представи си как биха изглеждали на печен моторист едни курсове за моторджийско каране на мотор. Не става само с добър инструктор, трябва сам да го правиш, правиш..

Еми ако си прочел внимателно - точно това казах, че няма смисъл ако сам не го пробваш. Курсове, книги и всичко, но само с проба. Иначе се навираш в шамарите доброволно. А че има какво да се научи - има. Само да не са курсистите видни "теоритици" без практически опит...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги ме е стряскала думата "оцеляване". Тя намеква за някакви ексцесии, за отчаяни ситуации, борба с нокти и зъби и героизъм. Все неща, дето може би изглеждат привлекателни за младежта, но които, по моето скромно мнение, трябва да се избягват старателно с всички сили, защото в реалността са не само крайно неприятни и далеч от въображаемата романтика, но и доста животоскъсяващи.

В духа на казаното, едно заглавие като "прекарване в планината", даже ако щете подсилено - "приятно прекарване в планината", ми звучи много по-адекватно от изцепката в дух сървайвър=оцеляване. Вчера в полския център гледах един хубав филм, дето един от баш майсторите го каза много добре в прав текст. "Приятно прекарване" не значи непременно скитане по равни пътечки, осеяни с теменужки. За някои хора то може да представлява преодоляване на препятствия и рискове, изглеждащи невъзможни и безумни за простосмъртния. Важното е нивото на подготовка и възможностите на човека. Щом те позволяват това прекарване да е под контрол, без героизъм и изстъпления, значи нещата се правят правилно. Присъединявам се към вече казаното, че ключ към повишаване на "оцеляемостта" и приятното прекарване е практиката. Не вреди да чуеш някой и друг съвет от по-опитните, разбира се, но от тези съвети няма да има абсолютно никаква полза, ако не ги отработиш чрез личния си опит. Само планинарската практика и личният опит увеличават наистина безопасността и позволяват справянето с все по-широк кръг от ситуации.

Малко измествам темата на разговора във форума, но последните нещастни случай в планините ме подтикват да споделя с Вас следното: жертви в планината стават и най-подготвените планинари и дори спасители, защото рискът тук от злополуки и нещасти случай е много голям.
Въпросът за оцеляване в планината / било и в морето/ не се решава с дипломи от завършени курсове и сключени застраховки. Свидетели сме и на комерсиализацията на обучението в подобри курсове. Въпросът на оцеляването на човека в планината, дори и при летни маршрути в планините е въпрос на подценяването на опасностите и надценяване на човешките възможности и състоянието на Планинските спасителни служби по места

Така си е. Но от какво зависи правилната преценка? Фактор номер 1: опитът.

Подценяването на опасностите води до нещастия. Надценяването им обикновено не е опасно, но също носи вреда - обедняване на удоволствието от общуването с планината.

Винаги присъства и факторът "обективни опасности", случват се непридвидими и непредотвратими (освен ако не излизаш от къщи, естествено) неща. Статистиката обаче твърди, че те са отговорни за малък дял от общия брой произшествия.

Като говорите за опит,априори изключвате новаците,а въпроса на Африканчо беше именно за тях.Естествено е че планинари с дълъг опит нямат нужда от книги,курсове и специализирана помощ.Но млади запалянковци лесно могат да загубят илюзиите си в планината,ако попаднат там в неподходящ момент(могат да изгубят и живота си,нали!).Те,ветераните са и за това - да дадат акъл,да подскажат,да научат,ако трябва да водят за ръчичка...Я,Планинарчо и ти Огнедишащ,спомнете си как сте тръгнали вие по баира,как сте научавали важните неща,дето сега смятате,че сте се родили с тях.
В този ред на мисли се сещам за един приятел,който сега е на доста годинки и не живее в България.Страшно организиран и пунктоален,чел човека дебелите книги,чесал се по главата и напълнил раницата,потегляйки на зимен преход в Рила заедно със старите кучета.Времето се развалило и се наложило да останат да спят в Говедарци.Някой се опитал да помести раницата му и след като не успял,започнал да вади...Вярвате или не,но нашия човек носел освен всички други излишни неща и специална горелка за рязане на фирнован сняг,демек ако ги настигне буря - да си направят иглу...Е,имам спомена и за една друга случка - на Тевно в една яка зима от една раница излезе заедно с бутилката уиски и един термос с лед.В този сюблимен момент доброволеца,който носеше въпросната раница,която от своя страна беше на една мила девойка,имаше твърде лоши помисли относно девойката,гледайки през прозореца дългите ледени сталагмити,висящи от покрива.
Но това са веселите моменти,заради които май ходиме ТАМ и правиме ТОВА!А новаците слушат "героичните" ни разкази и решават и те да си сътворят спомени и да шашкат с тях бъдещите поколения.Нашата работа е да сме до тях докато не се научат да се справят сами,да си запалят огъня,да се сещат да ни подадат чаша чай,като се изсипеме в хижата,от благодарност за подадената по пътя натам ръка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боя се, че ми приписваш грехове, които не са мои. Може би вината си е моя, че не съм се изразил правилно.

На въпроса ти: аз тръгнах по планините 13-годишен и в началото ходех с групи, естествено, с водачи - опитни стари кучета и пр. Така беше, докато добих някаква що-годе представа що е това планина и има ли почва тя у нас. На 16-17 тръгнах и сам или с приятели на моята възраст, като разходките ни бяха къде по Витоша, къде по други по-лесни и добре маркирани маршрути. Така полека-лека се научихме, какви неща могат да ти изскочат изневиделица, за какво трябва да мислиш, какво да предвиждаш и какво да избягваш. На 17 с двама съученици тръгнахме по билото на Средна Стара планина. Стигнахме само до средата, наистина, случиха ни се много и незабравими неща, приятни и неприятни, но като цяло си изкарахме велико и научихме много неща. На 19 правех първите си зимни преходи в Рила - един от тях, макар по привидно съвсем балъшки маршрут, едва завършихме с колегата-фазан от поделението в Костенец, бяхме полумъртви от умора от газенето в снега. И т.н., и т.н. За какво разправям толкова подробно? И новаците имат своето място в планината, то се знае, повечето хора не се раждат непалци или тибетци и отначало са новаци. Не съм никак даже забравил, че и аз съм бил такъв, а и определено още съм в определени разновидности на планинарството. Важно е човек да напредва постепенно и да използва главата си, за да не загази. И най-зеленият новак има достатъчно сиво вещество, за да прецени, какви неща като начало са 100% безопасни и поучителни за него. С натрупването на опит и преценката става по-точна и обоснована, и летвата на възможното и разумното се вдига. Воденето за ръка има своето място в началото, но аз подкрепям тезата, че самостоятелното ходене - не за ръка, без водач, пък ако ще да е на Витоша - е много по-ценно за изграждането на планинаря. Когато има кой друг да мисли за теб, обикновено не си правиш труда да му помагаш в мисленето. А иначе, както точно е казал народът, неволята учи.

С водач е добре, но то си е според човека .Има хора които като тръгнат с водач се движат така сякаш са в равнината и не прилагат ни най- малко усилие на сивото си в-во.На курсовете по алпинизъм пещернячество или оцеляване които се провеждат с книга в ръка м/у четири стени тури им пепел.