Смятаме да ходим към Белмекен през уикенда. Не сме сигурни дали хижата случйно вече не е ремонтирана, поне частично. Ако някой е ходил скоро натам, нека даде съвет за най-добро място за ношувка и евентуално за оптимален 2-дневен преход. Смятаме да тръгнем от Костенец / х. Гургулица най-вероятно.

извинявам се, това го четох, но... А идея за спортна база над Гургулица, за която чух че предлага малко по- не"спартански" възможности за нощувка? И доколко е възможно за 1 ден да стигнем до хижата, а на следващия през язовира да стигнем до транспорт към цивилизацията?

Преходът между хижите Гургулица и Белмекен изглежда през лятото така:
Х. Гургулица - заслон Помочена поляна /2.30 часа/ - билото край връх Плевнята /1.30 ч., клек/ - вр.Белмекен /1.30 ч., първата половина-клек/ - седловината Премката /0.45 ч./ - х. Белмекен/0.45ч/. При сегашните снежни условия това е доста тежък преход, изискващ добра физическа и техническа подготовка и познаване на маршрута. Стълбова маркировка до вр. Белмекен няма. Последната отсечка се минава с алпийски котки, щеки и т.н. При повече сняг склоновете на Плевнята са лавиноопасни . Всичко най-добро!

Благодаря много - явно не е най-разумното начинание. Ще опитаме нещо по-реалистично.

Нямам информация за тази спортна база над Гургулица. Но смятам, че в рамките на един ден не е проблем да се стигне до хижа Белмекен. Лично аз съм слизал от Белмекен до курортното селище Костенец / да не се бърка със село Костенец или с гара Костенец / за 4 часа при летни условия. Така че съм склонен да вярвам на твърдението в този сайт:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През лятото дълго се мотахме с компания около Гургулица и всички пътища и пътечки свършваха до никъде (водохващане, сечища и т.н.). Казаха ни, че трябва да минем през Сестимо.
Прибрах се и препрочетох от "Приказки по телефона" на Джани Рудари - "Пътят, който не води до никъде", много ми пасна. Пак ще го търся, но лятото. На вас успех!

За пълнота на разглеждането има червено маркирана пътека от Гургулица за хижа Белмекен. Тя отначало тръгва заедно с жълтата нагоре, но на едно място се отделя в дясно, слиза в дере и през едно било се прехвърля в долината на река Крайна. По нея нагоре излиза в циркуса Кутлините, прехвърля билото между Червени връх и Жълтата скала и слиза в началото на клека под хижата Белмекен.

Пътеката е рядко използвана; на Коледа вървях по Крайна река, но така и не можах да видя къде излиза. Минавал съм я много отдавна. Сега долината над водохващането "Портите" (1200м) е силно обрасла. Не е препоръчително разузнаването й в зимни условия, според мене. От друга страна тя е алтернатива на жълтата пътека през връх Белмекен в случай на лошо време. Известен е случай на починал от измръзване водач на група, преминала през върха.

Колко малко хора знаят
за тоя чуден горе кът
и колко много долу пъплят,
невиждащи нагоре път.

Сега е опасно, че може и лавиноопасно! От летовището до Гургулица е 1час и 30 мин по автопът. Хижата я бива. Хижарят е разбран. Той държи и Белмекен, но не му стигат парите за ремонта. Пътят нагоре е лесен до разклона, където червената маркировка свива, по-скоро продължава по коларския път надясно, а жълтата катери нагоре. По червената - към Крайна не може да се върви, т.к. пътят не е поддържан и всичко е обрасло и се е загорило, сиреч гора си е. По жълтата се стига до Помочена поляна и заслона, който може да приюти хора в беда - има 2 стайчета, но преспиването там си е предизвикателство. Оттам нагоре почва трудното - клека, в който може да се изгубите като игли в сено. От клека нататък уж се виждат пътеки насам и натам, но такива в действителност няма - цепиш направо към връх Белмекен. А на Белмекен ветъро е отвяващ всичко що му се изперчи. Оттам до хижата мъчно няма. И тамън се израдваш, че си стигнал хижата и ... неподозираш кой е сайбият на изстрадалото здание - плъх чревоугодник; вътре в стаичката е студ голям, макар и че има печка, нарите са пропити от влага. Като в средновековна тъмница е. А наоколо, наоколо е красота...

плъхът не подбира, яде всичко. То на тая оскъдица друго и не може да бъде. На един другар му отиде хлябът. Че и налонови опаковки не те спасяват.