Ком - Емине през лето господне 2006-то / Хоби, Развлечения / Туризъм

Походът от връх Ком до нос Емине! Каквото и да кажа за този поход, вероятно ще повторя думите на някой преди мен. Дълъг, тежък ..... за някои хора безумен, за други - "каляване в боя", за трети - тренировка .....

За мене тази година трябваше да направя опит номер две за изминаването на около 720км по пътя към морето! "Целта не е в края на пътя, целта е в самия път", както е казал Конфуций. Моите цели бяха няколко - някои ясни и чисти като утринна роса, други - мъгляви и разсеяни, неясни цели. Каквато и мъглява и неясна беше самата подготовка. Уж вече зад гърба ми беше опита от миналата година, уж грешките бяха ясни, но такова лудо и шантаво тръгване за голям преход досега не бях правил.

Първо, началото трябваше да е на първи юли. Но заради належащи проекти в службата, отпуската ми първоначално се поотложи, а по едно време усетих как до началото на септември аз няма да почивам. По тази причина първоначалния план пропадна (извинявай, Ники, вината е моя). В крайна сметка аз получих така жадуваните две седмици и на 14 юли тръгнахме за Петроханския проход.

Второ, самата подготовка. Никакви походи заедно с групата, никакво сработване. Осланяхме се само на приятелството и мъжката дума. Това е. Два написани мейла: кой какво да вземе в раницата си и примерен план за 10-13 дни, за които трябваше да изминем прехода, т.е. 13 дни, но в главата ми зрееше мислъта за намаляване времетраенето на похода. Нека остане и повече време за море де ....

Групата: аз и Васко. Човекът, който не успя миналата година да се включи с мен и Ира в злощастния опит за Ком - Емине. Човекът, когото с чиста съвест мога да нарека един от най-добрите ми, стари и верни приятели. С две думи - пич и половина!

Голямо БЛАГОДАРЯ на Милена за помощта, която оказа при самото тръгване, а и по време на похода винаги беше приятно да се чуем и да научим неща за светския живот в София