Една дълга нощ и много мисли през главата.Постепенно времето забавя хода си...забавя...и после тръгва на зад.
Някъде в шейсетте.Две момчета.Единия-ГОЛЯМ.В трети клас.Аз...запъртък.Със сополив нос и одрани колене.Правим факла от прът и стари парцали.Топим в резервоара на оставен на улицата трактор.Потегляме на ЕКСПЕДИЦИЯ.Там някъде,зад онези далечни хълмове има ПЕЩЕРА!А в нея не може да няма ОРЪДИЯ!!!
-Бате Асене,а какво са това оръдия?
-Ами т'ва са едни неща...оставени от първобитните хора в пещерите-гласи авторитетния отговор.
Е, ще ги откриеме ние тези оръдия!Само дето сме забравили да вземем кибрит за факлата.
И все пак,световната история вече си има още един откривател.
Вече е ред аз да съм третокласника.Градът е друг.Планината е друга.Но пещерата е някъде там-зад хълма!Две задигнати от килера свещи и..НАПРЕД!
Колко страшно!!!Необясними тайнствени звуци...трепкащи сенки...Лек полъх... и...пълна тъмнина...
Само секунда и сме вън.Над входа.Сгабчили по един голям камък.Нека се покаже онова...СТРАШНОТО...Ако смее!!!
Пети клас.Горд собственик на компас-"Адрианов".
Какво е нужно?Една тояга.По-здрава.Две бисквити в джоба и...КОМПАСА!
На пред!Откритията те очакват!Човечеството ще говори за теб...
-Еееей,юначеей!Дье си торнал уа!-сепва ме силен глас
Вдигам поглед.Огромен силует на здрав,мустаклия родопчанец.Манлихерата в ръцете му прилича на играчка.
-За Тешел.
-Какъв Тешел бре,юначе...Зад саа барчина е гръцко.
-Врой,я ша та зАведа!
..................................................................................................................
Обувките на татко вече ми стават.Огромни,тежки военни обувки.Гьонена подметка,подкована с налчета.Шаячен панталон.Виж,анурак си нямам.От онези зелените.Брезентовите.Дето приличаш на парашутист-десантчик с тях.Но за това пък си имам нож!Не какъв да е!Огромен каракулак.Открит на село.На тавана.Всички ми завиждат!
Още-брадва,бака за чай,одеало,фенерче...е,него още го има само по филмите.Но пък има желание!За приключения!
..................................................................................................................
...................................................................................................................
Нощ...Отблясъците на огъня...Шепота на гората...
Колко време мина,до като се науча да разговарям с нея...
...................................................................................................................
...................................................................................................................
Екипировка от Gore tex и Polar tex.Светодиоден челник...GPS...Стотици километри под вибрамовите подметки на обувките.Хиляди метри пещери и пропасти.Върхове и каньони.... Много пъти изръмжано през зъби-"не и тоя път!!!"
...................................................................................................................
А дали не загубих нещо...Дали не ми се иска от ново да съм там...някъде там...на зад във времето...

Редактирано от jari на 07.07.06 11:25.

Всичко започва някъде там...назад във времето. А началото е най-вълнуващо, когато си спомним за него от висотата на натрупания опит. Началото, когато всичко е било толкова чисто и интересно, когато и най-малкото откритие е предизвиквало неподправена гордост и хъс за нови непознати простори.

Поздрави и много нови емоции!
Като тези в началото.

------
Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша...

Около 24 май се видях с един твой приятел от онова време в Девин.Митко едикой си сещаш се, та те одумахме какво си правил точно така както го описваш.Поздрави

Добре казано.

Ееееееех!!! години,години вървят си и няма спиране,това напомня на мене как като малък ходил за севени елени из тундрата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много готино си го написал.малко в стил като "Детските очи"на Хайтов.Поздравления!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както беше писано някъде: разликата между малките момченца и мъжете, е в цената на играчките им.
Това, че си заменил брезента с Gore-Tex не променя нищо. Щом продължаваш да търсиш приключенията, значи детето в теб живее :). А ако си мислиш: "Ех, какво беше едно време...", ей това вече ще скофти нещата. "Времето е в нас и ние сме във времето", както знаеш. Но това е много философско, а съм се понапил, така че по-добре да си лягам.
На теб ти всичко хубаво.

Поздрави и от мене. Като го прочетох ми нахлуха спомени от годините когато ходех и аз по планината. Ех спомени спомени . . .

Жари, прекрасно е...


Прегръщам те.

Ели