За миналият уикенд, беше решено да се вкуси и от това приключение. Рано в съботната сутрин потеглихме през Своге и още първите гледки предоставени от панорамния път към изваяното с времето живописно Искърско дефиле, незабавно овлажняват погледа, а стомаха без да знаеш защо се свива на топка, сякаш си притеснен, да не нарушиш с нещо тази красота. Силно наляното в зелено пролетното настроение, съчетано със синята водна свежест, пръскаща от буйната река, мигновено връхлитат връз теб, за да те сграбчат и запратят далеч, а ма много далеч ... На където и да обърнеш взор, тази зелена боичка, нежно и плътно е докоснала всичко живо, а вече усещаш че и ти си мацнат от нея. Заразени с такива чувства и с голяма доза приповдигнато настроение, завихме на ляво от с. Елисейна към манастира Седемте престола по поречието на пенливо препускащата р. Габровница. Наскоро асфалтираният път “лапаше” километрите, а на самия храм бяхме едни от първите запалили свещичките за здраве в този слънчев ден.
На центъра на с. Осеновлаг ни чакаха леля Ваня – домакиня, отговаряща за настаняването и нощувката и Бате Димо – симпатичен инструктор по езда, отговарящ за същинското приключение на деня... Хвърлихме багажа пред строгия поглед на черния Вълчак и хукнахме към ранчото с двата щрауса. Без да губи ценно време, Бате Димо започна инструктажа. Тук ще забавя темпото, щото ако някой си мисли, че просто се мяташ на коня и направо хващаш гората - просто се лъже. Не може да се скрие вълнението при първата среща с това невероятно красиво животно. Преди да го възседнеш, трябва да се запознаете и опознаете лично, при което ти сам подаваш парче хляб /не инструктора/, а той трябва да те подуши, усети и определи, за да свикне с твоята миризма... Галиш го и го тупаш по шията, а спокойния тон и ласкавите думи “Браво - Бравооо”, са неизменни изисквания от началото до раздялата на това приятелство. Тук е мястото да разочаровам всички онези, които смятат, че коня принадлежи към животните, които излъчват силна и неприятна миризма. Искам да наблегна на факта, че тези коне /порода Каракачанска/ преди да бъдат опитомени, са били диви коне на свобода. Дори и сега, когато нямат езда /без да се връзват/ конете пасат на воля през деня и нощта. Не съм този, който може да опише така добре, това изключително грациозно и благородно животно и даже хич не се наемам с подобно начинание, но това което мога да изразя е силното ми впечатление от индивидуалния характер на коня. За първи път четирима души се учихме да яздим на четири отделни коня. Сменяхме се всички с всички, докато се подбере човек с животно, доближаващи се възможно най-силно по физика, характер и темперамент. Това, че си харесал един кон външно и по име, не означава, че си най-подходящия за него – трябва да се съобразяват повечко неща, а кой и кое са водещи, не мога веднага да преценя. След двата дни, прекарани в компанията на конете, това което разбрах е, че язденето на кон е напълно огледален образ на процеса на менажиране на бизнес и в частност – управление на хора. Тук работата в екип е абсолютно задължителна. Аз ще говоря за коня, а вие си мислете за управлението и поръсвайте с кавички на “вкус”... Именно тук и сега, на практика разбираш, какво представляват думите, да паднеш от коня или да яздиш с разхлабено седло. Друго важно нещо: трябва здраво да държиш юздите с две ръце, изпуснеш ли ги – изпускаш и коня, а може и да го загубиш. Ако искаш да тръгне по-бързо, просто го потупваш леко с крака, ако това не действа – използваш малка пръчка. Отнасяш ли се грубо, биеш ли го - не става: просто те изхвърля. Прекалено добър ли си, мекушав и нерешителен – взима инициативата и двамата правите това, което на него му се иска. Пример: След задължителната първоначална фаза на обучение, по обедно време, поехме по широк коларски път водещ към гората и от там за билото. Още не бяхме минали и пет минути от селото и Чери /така се казваше кобилата/ реши да мине под една надвесена над пътя шипка. Не виждам нищо не логично, кон да мине под бодлив храст, на височина толкова , колкото само с леко и едва доловимо навеждане на главата, да обърше закачливо с двете си уши, най-долните шумчици на трънливо клонче. Това, че на гърба му небрежно е прикрепено, сковано набърже чучело, излишно стърчащо метър и половина на горе, едва ли представлява някаква сериозна причина, а камо ли пречка за да не опита... По щастлива случайност не увиснах изцяло на дражето. Безвъзвратно се разделих с капата и надеждата за спокойна и романтична разходка в гората. Това си беше чист тест на коня, дали има нещо на гърба и как реагира. Продължавам “сравнението”: За да не му пречиш, а само да го улесняваш при препускането ви в галоп, правиш всичко възможно да влезеш в неговия ритъм и такт и в крайна сметка трябва да се слеете в едно цяло /силно казано е, че при нас това на практика се получваше.../. Когато приключи ездата или просто се спре за почивка, трябва да се поощри коня и тн и пр-пр...- да не отегчавам, че ако продължа, няма да ми стигне и два дена време. В заключение мога да споделя, че преди ездата, не вярвах, че с кон можеш свободно да извършваш преходи и във високата част на планината. Според думите на Бате Димо, когато конете позаякнат /в предвид зимната липса на паша/, спокойно на ден, без някакви свръх усилия от страна коня, може да се изминават разстояния от 40 до 60 км и то забележете: в галоп. Що се отнася до нас, първия ден направихме 6 часов преход по билото /част от маршрута Ком-Емине/, а в неделята в рамките на 8 часовия преход, имахме удоволствието да качим и връх Козница /1637 м/. Това за изживяването и гледките се досещате, нали? Като е Да, няма да разказвам, просто ще го препоръчам на всички! Езда в планината си заслужава и съм готов да се обзаложа на половин агне, че абсолютно никой няма да съжалява, ако предприеме подобен приключенски преход по билото на Стара планина или където и да е...
До скоро!
Жоро
пс

Въпреки молбата и настояването на Бате Димо и Леля Ванче, да не отварям скоба за некои “интересни” обстоятелства, около организацията на този конен преход и с риск за последващи негативи за техния бизнес, си позволявам, а може би съм длъжен, да опиша следната поучаваща случката, а пък вие си вадете заключения: Когато предишната седмица /в не без известна туристическа агенция/, са те уверили, че наред с ездата и квартирата, в цената на услугата са включени и два пикника, заедно с една вечеря и закуска, а ти си им наброил на ръка 12 банкноти с лика на Ст. Стамболов, всеки среден оптимист би очаквал на обедния пикник от кошницата да изскочи, ако не нещо изрязано в областта около врата на два тринадесет месечно жувотно, то поне нещичко от заден бут, па макар и в по-голяма близост до копитото... Ето защо, появата на дебело отрязана филия, намазана щедро с пастет, породи у нас естествената реакция с подобното за такъв момент изражение в лицата на туристи, /които са застанали на рецепцията с по два куфара в ръце и с предварителна резервация в джоба за предплатен апартамент с изглед към морето/, облещили физиономиите си срещу щедро протегнатата ръка на чаровно усмихнатата служителка, която разклаща пред носа им - ключа от пералното помещение...
Пс2
За нощувка с вечеря и закуска Леля Ванче получава – 15,00 лв. на човек;
За ездата, Бате Димо – около 30 лв. Кой трябва да поеме и с какво, двата пикника, така и не разбрахме. Оставам с най-добри чувства и към двамата /даже с Бате Димо се видяхме и в София, а на Леля Ванче оставих от срам допълнително пари/. А за тези, които искат да пояздят без “помощта” на агенция /в рамките на ПО-ДОЛНИТЕ цени/, мога да оставя техните координати и тел. за връзка!