Иглу-town отчет / Хоби, Развлечения / Туризъм

"Официалния отчет" и класирането ги пускам сега, така и така са подготвени, а в четвъртък ще е раздумка

Веско, молбата ми е да запазиш предварително необходимия брой места в "Дон Вито", защото при последните бирени срещи имаше проблем с местата.

---

На 18 март на хижа Чакър Войвода в Рила проведохме първото в България състезание по строителство на иглута.
Организирахме го екип на сайта www.planinari.org /аз – Стоян, Альоша и Слави/ с любезното съдействие на хижарите – Иван и Елена.

Целта на състезанието бе да подготви участниците как да си построят подслон през зимата, чрез опит в реални условия. Този опит е полезен при екстремни обстоятелства, като нужда от организиране на бивак в планината през зимата, за да се оцелее през нощта.
От друга страна е отличен модел за стиковане на екипи и форма на организация на тиймбилдинг мероприятия за в бъдеще.
И не на последно място разбира се – невероятна емоция и забавление за всички, които участваха.

И така – в хижата по обяд се събрахме около 45 души. Изчакахме и последните, които дойдоха към 14,10 ч. Двамата с Альоша направихме показно и кратък инструктаж как се строи иглу. В същото време Слави записваше отборите. Екипът на телевизия “Здраве” включи камерата и започна да записва за подготвяния от тях кратък филм. Поради качеството на снега решихме отборите да бъдат по 5 души.

В 14,30 свирихме старт на състезанието.

Отборите бързо заеха позиции на поляната пред хижата и се заеха да разриват пресния, около 40 см сняг на повърхността, който не ставаше за строителен материал.
Под него имаше пласт от около метър слегнал сняг, подходящ за изрязване на тухли за иглутата.

Шест отбора с общо 31 участници. Останалите 10-ина души влезнаха в ролята на наблюдатели. Ние тримата със Слави и Альоша – комисия по провеждане на състезанието и оценка на иглутата. А тримата души екип на телевизията снимаха неуморно и интервюираха участниците.
Дори хижарското куче прояви завидно любопитство и си навираше носа навсякъде за да разбере – какво става тук?

В началото решихме с Альоша да довършим набързо малкото учебно иглу, докато отборите наберат скорост.

После, като хора с двегодишен опит в строителство на иглута, се заехме с наблюдаване как вървят строежите и “даване на акъли” на отборите.
Твърде любопитни неща ставаха наоколо – отборите започнаха взаимно да се разузнават и да ползват ноу-хау от другите. Примерно “Млад огнеборец” ползаха вода за да поливат редовете от тухли с цел по-добро слепване. Някои от другите отбори веднага копираха тази практика.
Почти всички отбори се възползаха от дебелината на снежната покривка и издълбаваха пода на иглутата си с цел постигане на по-голям диаметър на основата /основен критерий за оценяването/.
Липсата на опит у участниците си казваше думата – в началото строежите вървяха трудничко, с доста умуване от типа – така ли трябва да бъде?, как да го направим по-лесно и по-добре?
Постепенно добрата организация на работа започна да си казва думата и един отбор видимо дръпна пред останалите.
Два от отборите /“Млад огнеборец” и “Ябълка и черешки”/ правеха отлични тухли и строяха добре, но не спазваха наклона на строежа и срещаха трудности.
След средата на състезанието някои от строителите “хванаха цаката” и подобриха строежите си, работата им потръгна.
Някои обаче се поизмориха и поседваха за почивка или прескачаха до хижата за топъл чай.

На втория час, малко след края на контролното време отборът “ФМИ” завърши купола на своето иглу и проби отвора за вход. Чудесно иглу се получи. 5 ухилени физиономии, прегърнали тела пред готовото си иглу, позираха пред множеството фотоапарати.
Този момент се оказа критичен за останалите отбори – на някои им подейства мотивиращо и ги провокира да ускорят работата си, но на други обратно – демотивира ги, загубиха вяра, че ще се справят в рамките на състезанието, т.е. оставащия един час до пределното време.

Все пак в края на третия час още два отбора /”Ескимоси” и “Млад огнеборец”/ завършиха своите иглута и влезнаха в класацията.

В 17,30 свирихме – край на състезанието. Двамата с Альоша решихме да подпомогнем други два отбора – “Ябълка и черешки” и “Зюмбюл” за да довършат своите иглута и да има достатъчно места за нощувка в снежните подслони.

Единствено отборът на “Файв старс” се отказаха да довършат иглуто си, но твърдо решени да направят добър строеж догодина.

Към 19 ч. хижата буквално се пукаше по шевовете. Беше пристигнала и още една група от 15-ина души – хората на Румен Грънчаров.
В столовата нямаше място за всички, затова след като всички се навечеряхме и след като връчихме купата “Златно иглу” на отбора победител решихме да пренесем купона в най-голямото иглу.
Само за протокола ще спомена, че купата представляваше бутилка френско шампанско, опакована в златисто фолио и през целия ден стоеше върху купола на малкото учебно иглу, за да мотивира отборите.

И така – към 22 часа вечерта 10 – ина души и една китара се намърдахме върху няколко шалтета в иглуто на победителите. Цвети задрънка по струните и извиси глас меден загорски. Много песни се изпяха. По-късно още 5-6-7 души успяха да влезнат в иглуто. Аз бях в дъното и нямах видимост към входа, но някой беше броил и каза, че вътре сме били 17 души. 17 души на площ от 5,5 кв.м.!
Нарочно изгасихме челниците, само две малки свещички осветяваха иглуто отвътре.
Атмосферата и купонът в иглуто бяха уникални. Тая картина ще я помня цял живот.

Половин – един час след полунощ се разпределихме по иглута и подготвихме чувалите за нощувка. 16 души в иглута и още двама в снежна пещера облекчихме препълнената хижа. Хижарят Иван беше доволен, че сме увеличили капацитета на хижата.

За завършек ще спомена, че това бе едно невероятно преживяване. Не само за мен. Прочетох го в очите и на останалите присъствали на състезанието.
Още няколко седмици снежния град ще привлича вниманието на посетителите на хижа “Чакър войвода”, но вярвам, че Георги – синчето на хижаря не ще се умори да им обяснява какво е ставало тук, защото и той непрекъснато обикаляше около иглутата и се учеше как да строи.
И понеже основният въпрос, който ми задаваха беше – “Догодина нали пак ще направите състезание по строеж на иглута?”, отговорът е – да, разбира се.

Стоян