Искам да изкажа благодарности към хижаря Иван за гостоприемството и уютната атмосфера, за това, че ни осигури 5 лопати, за безплатния чай по случай мероприятието, за осигурените безплатни нощувки на отбора победител (понеже отбора спа в иглуто имената им бяха записани за да могат да се възползват от тях при следващото си пребиване на хижата).

пп
Стояне, това не беше хижаското куче. Тръгна с нас от Боровец. На другия ден беше потеглило с първата група в посока мусала през в. Шатър и тн...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше ми много приятно да разглидам снимките, защото не можах да се явя на мястото:)

А с това трионче (на снимката) явно доста тухли са направени - съвсем без зъби е останало!

пп
А кучето щом не е било хижарското и щом е тръгнало с първата група нагоре, явно е било от планинарските;)
Преди време една овчарка ни следваше в Пирин няколко дни, докато едно хижарче си я хареса и я върза. Не знам дали я е опитомил, но много жално скимтеше добичето вързано...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много, наистина много се надявам за Четвъртък да успея да се прибера в София, понеже сега съм в Бургас и имам още доста много работа. Няма как да опиша колко съм щаслив че успяхме да станем номер 2, защото и сега ме боли гърлото от "Кой сега е Номер Едно"
За първо правене на иглу - усещането е невероятно - пожелавам на всеки който не е опитал тази магия - да се пробва
И една голяма благодарност (бира) на Стоян - избраното място за строеж ми позволи на мен и другите да си тръгнем в 18:30 (преди официалното награждаване) за да може в 20:15 да сме в Боровец (невероятна гледка са осветениет писти и самият курорт ношем) и след това изведнъж в 21:00 си бяхме в София. Е чух малко прикази колко "бързо" карам, но аз все още ги отричам. И така - ако имам късмет - в Четвъртък ще се видим.
П.П. За съжаление няма къде да кача и моите снимки, а имам еда-две мноооооогооооо вълнуващи ;-)

Усмивки !!!

Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!

Метни ги тука -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търси се участник от състезанието, който да е от югозападна България.

Имаше ли такива в сътезанието?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Държа да уточня, че всички тук споменати иглута като незавършени, всъщност бяха ЗАВЪРШЕНИ! (май само с едно изключение). Всички признаха, че нашето иглу е най-голямо . Абе малко мегаломански ни излезе проектът, ама нали и Цецо трябваше да може да се разхожда прав вътре, няма да го караме да се гърби човека . Завършихме го с много мерак и с още по-много инат.

Сигурно всички са забелязали лавинния слой сняг, който излезе по едно време. Сипе се като захар. Аз даже видях мини-демонстрация. Като изрязах поредното блокче, без да го подрязвам отдолу, то се хлъзна напред по този съвсем неустойчив слой.

Да ми бяха казали, че съвсем доброволно и даже с кеф ще изчистя половината квартал след като е паднал 50 см сняг, ... хм, щях да си помисля разни нещица.
Това, играещият човек, е голяма работа!

... започва път от моя праг ...

Зависи за какво се търси.

Живота е такъв, какъвто си го направиш!

Здравейте,

Понеже обещах, ето няколко думи и от мен...

Първо две думи за иглутата. Беше наистина забавно и свалям шапка на победителите. Как го построиха това иглу за 2 часа така и не разбрах. И все пак, нашето иглу беше по-хубаво, въпреки че го зидахме почти 5 часа... Да, ама награди за красота не раздаваха!

В неделната сутрин потеглихме с Ники (nnn) към вр. Мусала. Идеята беше да минем по билото от Сладката вода до вр. Мусала. За няклко минути излязохме на горната поляна с бунгалата и свихме на дясно, за да излезем на билото под вр. Шатър. На това място е хубаво да се нацели просеката на лятната пътека, защото клека е бая гъст и човек може доста да се полута, по иначе късото разстояние до целта. Пътеката ни отведе до Сладката вода, където клека оредя и ние завихме наляво. Постепенно набрахме височина и преминавайки през малко безименно връхче, достигнахме вр. Шатър. След кратка фотосесия в компанията на вятъра, който ни брулеше, се спуснахме до голямата каменна пирамида, където се събират летните пътеки от х. Чакър войвода за х. Мусала, съответно през Сладката вода и Саръгьолските езера. Пред нас се извиси вр. Дено с огромния си масив. Ръбът, който се спускаше от него бе осеян с каменни блокове, които снега не бе успял да затрупа. Движението ни доста се забави, а снегоходките ми започнаха да стенат, драскайки скалите под новонавалялия пухкав сняг. Имах чувството, че склона няма край и когато най–накрая се добрахме до върха ми беше ясно, че Малка Мусала и Трионите ще трябва отново да почакат. Ники още таеше надежди и решихме да отидем до Иречек и там да решим какво да правим. По пътя хапнахме набързо до Сфинкса и поехме нагоре. Доста бавно качихме, иначе гостоприемния (от тази страна) склон на Иречек и това ни подсказа, че няма да го бъде мечтания траверс. Аз определено не бях в добра кондиция, а и Ники беше поуморен от вчерашните изпълнения по иглуването. На гости у Иречека постояхме точно един час, наслаждавайки се на прекрасната панорама. Гледахме със завист и уважение към Малка Мусала и Трионите и си казахме, че рано или късно и на тях ще им дойде реда. Време имахме достатъчно, но формата ни и състоянието на снега не предразполагаха към едно такова по-екстремно начинание. От върха се спуснахме по назъбения рид, спускащ се на запад и не след дълго бяхме на Палеца и оттам на х. Мусала.

Поздрави на всички,
Павел

Редактирано от Пaвeл на 21.03.06 16:33.

Слави, кучето ни беше верен другар през целия ден. Смело крачеше по козирките и хич не се притесняваше...

Павел