Re: Триглав самостоятелно / Хоби, Развлечения / Туризъм

Може и самостоятелно.
Ако не Ви устройва период, времетраене и др.
Или ако искате сами да си взимате решенията, а не някой друг да ги взима вместо Вас, па макар и срещу заплащане.
Върхът най-често се изкачва от север, от х. Алязев дом. Дотам най-лесно се стига с кола. При липса на такава като начало трябва да се доберете до Jesenice в Словения. Най-лесно е с влак от Белград, по-евтино е билети да се купят от Белград, отколкото от София. Пътува се около 14 часа. От Jesenice има редовни автобусни връзки до с. Mojstrana. В селото има хубав супермаркет, но там е и гробището на загиналите в Юлийските Алпи.
От селото до Алязев дом са около 12 км по черен път, при късмет може да се изминат на стоп. Пътят минава по долината на р.Триглавска Бистрица, по средата има красив водопад. Хижата е на 1015 м н.в.
Тук няма да коментирам алпийските турове. Основните туристически маршрути са 2 (те се събират на около 2200м н.в.). И двата са добре маркирани. Първият се отделя от долината на 10 мин.от хижата, изкачването е около 1ч.30 мин. през гора, след това се излиза от нея и се траверсира част от стената. На по-трудните места има метални скоби и въжета. В тази си част е доста стръмен. До 2 часа се излиза на Котела, където наклонът вече е много по-малък. Там е и събирането с другия маршрут. За още 45 мин.се стига до х.Триглавски дом на Кредарици (2500м н.в.). Наблизо е бившия ледник, сега снежник. Оттам до върха е не повече от 1,5 часа, или общо около 6 часа. Изкачването е по тесния алпийски ръб на Триглав. Лятно време горе съм виждал да продават бира, кола и шоколади. От върха има хубава гледка, но маранята често пречи на видимостта.
На връщане може да се слезе по същия маршрут до хижата, за разнообразие да се отиде и до близката хижа Валентин Станич, а после по втория маршрут да се слезе в долината на Триглавска Бистрица, през мястото, наречено "Праг" право надолу по стената, още по-стръмно, но добре обезопасено.
От върха може да се слезе и в другата му посока, като се продължи по ръба към премката зад него и оттам по сипея да се слезе пак в долината.
До х.Станич може да се стигне и от долината на р.Котарица, съседна на Триглавска Бистрица.
До Триглавския дом на Кредарици може да се стигне и от юг. Изобщо това си е красива планина, с много поддържани маршрути. Хубави карти продават в Мойстрана и в Алязев дом. Нощувката преди няколко години беше около 6 евро, сега не вярвам да е повече от 10.
Колкото и да е стръмно и на места да изглежда опасно, на върха се качват и 6-годишни деца. Говоря за лятно време, сезонът основно е юли и август, когато е достатъчна пиринска екипировка. През септември 1998 направихме неуспешен опит да достигнем върха, газейки пресен сняг. Достигнахме по първия маршрут едва 1800м, като ни спряха не отвесните участъци (обезопасени със скоби), а не толкова стръмни сипеисти участъци, покрити с нестабилна снежна покривка. При падане или свличане спирането е 700 м по-ниско. Наистина бяхме без екипировка, но какво ли щеше и тя да помогне в този случай. В добавка духаше и ураганен вятър. Група словенски алпинисти, които вървяха по стъпките ни със всичките необходими сечива, стигнали до същото място, паднали няколко пъти и също се върнали. После в хижата заедно пихме сливовица и споделяхме преживелици. Говорихме и с двама, които по втория маршрут бяха стигнали до Триглавския дом, но оттам нагоре било много по-зле. Така и те се върнали. И сливовицата свърши.