Ще повярвате ли ...... / Хоби, Развлечения / Туризъм

Здравейте всички тук

Отдавна се навъртам и здраво Ви чета , но рядко да постна нещо искам , защото за любимата ми планина Родопа твърде малко срещам тук , а към другите интерес засилен рядко проявявам .
И така както вече споменах , за мен Родопа е повече от планина , тя отдавна е начин живот , мястото където още като стъпя дишам , чувствам и живея различно . Почти няма местенце , което да не съм обходил и чешмичка от която да не съм пил... И така години в блажено неведение към останалите планини с леко пренебрежение и досада се отнасях . До 29 .10 .2005 , когато с мисълта , че времето си губя към Ботев с жената се запътих .
Погледнах картата централен Балкан , свалих я от рафта в Хеликона , свирнах на приятел да ни откара и ето ни в Априлци . На паркинга където колата ни изплю , заварихме един отдавна минал първа младост индивид , който ни погледна презрително и изграчи съмненията си по отношение на благополучното ни стигане до Ботев в рамките на следващите 7- 8 часа .
-В тази мъгла и студ ако до хижа Плевен стигнете - добре .
Беше 2 следобед и строго погледнато до Ботев да стигнем без да знаем пътя наистина трудничко си беше . Както и да е 45 минути по късно вече се навъртахме край хижата в мъглата и миг преди в табелата огромна главата си да прасна - тя изплува от мъглата . Пет минути по - късно отпивахме от чая и слушахме предупрежденията на персонала , че да тръгваме към Ботев - лудост е велика . Двамата с жена ми и дъщеричката вземахме та да поостанем за деня решихме . В девет ранили на следващия ден вече рипахме нагоре. Мъглата беше две идеи по - гъста и от пътя до мястото където се разделят двете маркировки - лятната и зимна - нищо не видяхме . И изведнъж о Чудо , измъкнахме се от мъглата като от море . Като зейнало едно слънце над нас , като прижулило тия ми ти склонове сърдити . Извадих фотоапарата и снимах, снимах до полуда. Пред очите ми се изписа прелестна картина . Всичко под нас някак се изгуби . Сякаш никога не е имало нищо друго освен величествените подстъпи към Ботев, ние тримата и кипрото, нежно и галещо слънце над нас . В един часа и половина вече на Ботев отпивахме от приказния чай на метеоролога Димитър в сградата на чийто вход не без чувство за хумор някой табела с името на улица беше курдисал . Пиехме от чая и се чудехме на късмета си като гледахме как мъглата бавно се издига и върха да погълне сякаш иска. Макар и за пръв път в Балкана на гости да бяхме решихме да го прекосим и да слезнем от другата страна. Когато тръгнахме надолу по стръмната пътека , която като Тарзанова някой ни представи , ново чудо с удивление видяхме . Мъглата , която цял предиобед по дирите ни беше , пред нас заслиза бавно . Не можех да повярвам , и сега ми е трудно да го споделя , но чудото си беше факт . Мъглата отстъпваше и малко по - малко разголваше гордия Балкан . Сякаш някой гигантси пъзел за нас да нарежда се беше захванал . В началото дори не се надявах , че Райското пръскало, което на снимки само виждал бях , ще видим в таз мъгла . Но чудото се случваше и когато застанахме под Райските скали мъглата се свлече , слънцето огря и видяхме всичко в пълния му бляск . И накрая , когато съборих батериите на фотоапарата от снимки , същата тази мъгла , която цял ден ни гони , после тича пред нас , грациозно се издигна и заобикаляйки хижа Рай бавно се излегна и погълна всичко . Забележете плъзна се, но заобикаляйки нас и хижа Рай така , че нито за миг в сянката и да не попаднем . Чаят при Чочо , на когото името от форум някакъв знам, не ми допадна много и не защото от лоши билки беше , не . Просто този човек не ми се вижда читав .
Както и да е вечерта вече на Пъниците , очаквайки да ни откарат бяхме вперили поглед в тъмнината и без да говорим мълчаливо се врекохме , че винаги с любов за Балкан ще си мислим . Когато можем с желание из дебрите ще бродим. И ще го поставим завинаги в сърцата си .
Там където навярно и за Рила и Пирин местенце ще сторим .
И ако Родопа е кипра хубавица , където Бог сам слиза , то Балкана е левент ненадминат , който Бог до себе си допуска .

Твърде много на изток - е вече на запад !