|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Денот на независноста - освојување на Голем Кораб
|
|
Автор | Cинeвa (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.09.05 11:04 |
|
Денот на независноста - причина за освојување на Голем Кораб
Нада Маџовска
08.09.2005
Највисокиот планински врв во Македонија, Голем Кораб, во неделата се обидоа да го освојат над илјада луѓе. Причина за ваквиот потфат беше 8-ми Септември - Денот на независноста. Врвот ретко кој може да го освои. Од учесниците, кои ги имаше и од странство, само стотина го имаа тоа задоволство.
„Кога сум во природа и се чувствувам како да сум дел од природата“, изјави планинар.
„Малку е превисоко. Јас успеав само до еден превој, каде што има прекрасен поглед - за мене тоа е доволно за оваа година“, рече планинарка од Хрватска.
Патот до Голем Кораб, висок 2.764 метри, стартува од караулата Стрезимир на македонско-косовската граница. До врвот има околу 30-тина километри пешачење низ недопрена природа. На безбедноста на планинарите внимаваше граничната полиција.
„Тука е една од најубавите, најдлабоките и недопрените реки во Македонија. Тука исто така се наоѓа највисокиот водопад во Македонија - 138 метри височина“, вели Љубиша Котевски, претседател на ПД „Кораб“.
На безбедноста на планинарите внимаваше граничната полиција. Оние кои не го искачија врвот, го искористија времето да наберат лековити билки, кои овде ги има во изобилство.
„Набравме диво нане, за чајче и за грваче“, вели жена планинар.
Во регионот под Кораб, Горна Река, некогаш беше преполно со живот. На околните падини пасеа илјадници овци. Од нив живееја цели семејства во 15 села. Денес има само неколку стада, а со овчарство се занимаваат оние кои мораат.
„Кога нема подобро и ова е добро, ама јас како стар човек треба да бидам дома“, рече овчар од Кораб.
Иако богат со природни убавини, Кораб е недостапен за домашните и странските туристи. За да го посетите треба да минете сложена процедура да добиете дозвола од пограничната полиција. Затоа, пак, планината е лесно проодна за криминалните групи од Албанија кои често ги ограбуваат околните села.
Досега ниту една влада не успеа да го афирмира и заживее под планинскиот регион. Останува само 8-ми Септември како повод да се сетиме на Кораб.
| |
Тема
|
Някой от пишещите тук покори ли върха?
[re: Cинeвa]
|
|
Автор | Cинeвa (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.09.05 12:08 |
|
Кратка информация за и снимки от изкачвания откъм Албания.
| |
Тема
|
Re: Някой от пишещите тук покори ли върха?
[re: Cинeвa]
|
|
Автор | Taня (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.09.05 12:57 |
|
Снежанка и Еди се качиха,
Моя милост повторно. Догодина пак.
Лора, Жан и Ани се опитаха...
Снимки да качи Еди :)
Поздрави!
| |
Тема
|
Може ли да опишеш маршрута?
[re: Taня]
|
|
Автор | Cинeвa (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.09.05 13:16 |
|
Ще бъде полезно и интересно!
| |
Тема
|
Re: Денот на независноста - освојување на Голем Кораб
[re: Cинeвa]
|
|
Автор |
БAPAБAHЧИKЪ (Екзаминатор) |
Публикувано | 09.09.05 13:41 |
|
Да не повярва човек!
На ум не ми идва защо им е на тези хора да честват независимостта си по планинските върхове?Не знам къде са я обявили,но да бяха дошли на Царевец-никой нямаше да ги изгони,пък и щеше да е по-прсвдиво от историческа гледна точка -ние(и те) българите там ходим да прославяме подвига на предците си !
| |
Тема
|
Re: Може ли да опишеш маршрута?
[re: Cинeвa]
|
|
Автор |
Speedy_ (Любознателен) |
Публикувано | 09.09.05 14:10 |
|
И аз съм силно ЗА да се пусне едно пътеписче и някоя друга снимчица ако може. Така и така има ходили там да споделят с нас.
| |
Тема
|
Re: Денот на независноста - освојување на Голем Кораб
[re: БAPAБAHЧИKЪ]
|
|
Автор | Taня (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.09.05 15:21 |
|
Независимостта са си обявили хората на площада в Скопие, а на планина ходят, защото само тогава имат споразумение с Албанците за достъп до границата. Иначе стрелят...
Това за Царевец не го разбрах :)
Може да разкажа друг ден, а за да изгубят интерес повечето от клуба само ще спомена, че масовката беше над 1000 души.

| |
Тема
|
Re: Някой от пишещите тук покори ли върха?
[re: Taня]
|
|
Автор |
Пaвeл (новак) |
Публикувано | 09.09.05 16:55 |
|
А помаха ли към Триглав?
Айде със здраве, а пък догодина и аз ще се включа (не за друго, ами през останалото време върхът е затворен за посещения).
| |
Тема
|
Ден втори. Информация няма...
[re: Taня]
|
|
Автор | Cинeвa (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.09.05 11:38 |
|
Ще дочакаме ли сведения за прехода до Голям Кораб?
| |
Тема
|
Ето го и пътеписът:
[re: Cинeвa]
|
|
Автор | Taня (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.09.05 10:29 |
|
Павка, погледнахме към Триглав, но бяхте завити в облаци
Ето и маршрута:
Тръгнахме в събота от София с автобус в 9.30ч. В 14.00 Македонско време бяхме в Скопие. С един телефон и 5 мин. чакане се срещнахме с Боге (май е секретар на туристическото им дружество). Той ни даде напътствия за транспорт, смяна на валута и закупуване на дини . Междувременно се появи и Любо – председателот. Хората са много любезни и организацията им беше чудесна, та ни изпратиха до автобуса и така към 16.30 натоварени с две дини (единствената храна на Лора) бяхме на хижата в каньона Матка.
Районът е приказен. В долината на река Треска между Планината Водно и Сува гора се намира този каньон, запушен с язовирна стена. Язовирът е дълъг 8 км, покрай брега има живописна пътека. Склоновете на околните планини са стръмни, а денивелацията 400-500м. Нагоре по течението на реката строят още две язовирни стени, дано да не съсипят района.
Хижата е на 10 мин. от автобусната спирка на брега на язовира с прекрасна гледка. Стаите 6-10 легла, на тавана 15 (Уютно местенце в сравнение с тавана на “Седемте езера”). Нощувката 3.5 Е, на тавана с чувал 2 Е. Последва хапване между обеда и вечерята полято със Скопско пиво. Междувременно района се напълни с групи от Словакия, Хърватско, трима Босненци и др.
До хижата е църквата Св. Андрей с добре запазени стенописи. Разходихме се надолу по реката – има изкуствен терен за рафтинг. Там се запознахме с леля Веса и стрина Цветана – много хубави хора. Жените си припомняха как са се къпели в реката като девойки, от коя скала са скачали и въобще за доброто старо време. Разказаха ни, че същия ден сутринта в реката са кръстили около 400 възрастни – съвсем по библейски. Тази информация ни заведе и в едноименния манастир, където разбрахме, че кръщенето е всяка година на Св. Богородица (стар стил).
Така след вечерната разходка легнахме рано, защото ни чакаше тежък ден. Ставане 05.00, сборен пункт 05.15, чакане на автобус до 05.45 – е 30 мин. закъснение са си чисто балкански нрави. Пътят минава покрай Мавровското езеро и без да спираме на Мавровски ханове, където се събират автобусите от Скопие за 2 часа стигнахме изходния пункт. Последната отсечка с автобус е по един тесен черен път и кой до където стигне. От там за 15 мин. Бяхме на заставата, където се събра голямото меле. Бърза закуска и потрес от навалицата докато стане време за официалния старт в 09.00ч.
Народа беше много нетърпелив и май не изчакаха официалната церемония. Статистиката отчете над 1000 души от 17 държави желаещи да качат Голем Кораб (колко от тях стигнаха до горе, никой не знае)
Маршрута: Тръгва се по черен път, който след 2 завоя навлиза за кратко в горичка. След около 40 мин се достига до едни кошари, където имаше медицински пост. Там пътя се изоставя и започва скучно и стръмно изкачване, след което гледката си заслужава. Отпред се откриват варовикови зъбери с дълбока долина помежду ни. Още нагоре и истинска трогова долина в ляво – направо като за учебник по география. Пътеката е ту стръмна, ту полегата. Навалицата се разрежда. За около 2 часа се стига до едно място, което всички единодушно нарекохме Кончето. След всеки нов зъбер си мислим, ей сега ще се покаже и върха – все си мислех, че е по-близо. Миналата година бях с голяма раница и не ми се видя толкоз далеч, сега с еднодневката – все не се показваше. Така напред и нагоре – пейзажа се разнообрази от облаци, които на върха размазаха гледката. Миналата година се видяха Албански махали и няколко бункера – този път само облаци. Границата не е отбелязана с пирамиди, а за бразда няма как в скалата. Единствената пирамида е на върха, но до там не можеше да се стигне от навалица. Народа се трупаше да се снима баш на върха.
Прехода като време – според хората: Еди -3.5ч.; Моя милост – 4ч.; Снежанка – 4.5ч. По предварителна програма връщането надолу трябва де е не по-късно от 14.00ч. за да има време да се стигне обратно до автобусите. С малко влачене и тичане за разнообразие се върнахме на изходна позиция, където поляхме прехода с ром без чай. Тази година организацията беше по-слаба, нямаше казани с чай, а извинението: Предната седмица Гранична полиция поела охраната на границата от военните и нямали опит с масовките.
Накрая раздадоха грамоти за участие и обратно към Матка. Последната спортна изява за деня беше в 22.00 надбягване към банята...
Следващия ден отделихме на района в каньона Матка. Разходи ни Любо – председателот. Благодарности на него за цялата организация. С лодка прекосихме язовира, от там по козя пътека за 15 мин до манастира “Св. Никола” – гледки, снимки, релакс. Връщането беше по заобиколна пътека и качване на отсрещния склон до манастира “Св. Неделя”.
Последния ден беше за път, разнообразен с два тегела из Скопие и десетка кебапчета на чаршията, поляти със Скопско.
Догодина е петнайсетото изкачване и всички желаещи са поканени. Времето и мястото са известни.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|