Ето го и пътеписът: / Хоби, Развлечения / Туризъм

Павка, погледнахме към Триглав, но бяхте завити в облаци

Ето и маршрута:

Тръгнахме в събота от София с автобус в 9.30ч. В 14.00 Македонско време бяхме в Скопие. С един телефон и 5 мин. чакане се срещнахме с Боге (май е секретар на туристическото им дружество). Той ни даде напътствия за транспорт, смяна на валута и закупуване на дини . Междувременно се появи и Любо – председателот. Хората са много любезни и организацията им беше чудесна, та ни изпратиха до автобуса и така към 16.30 натоварени с две дини (единствената храна на Лора) бяхме на хижата в каньона Матка.
Районът е приказен. В долината на река Треска между Планината Водно и Сува гора се намира този каньон, запушен с язовирна стена. Язовирът е дълъг 8 км, покрай брега има живописна пътека. Склоновете на околните планини са стръмни, а денивелацията 400-500м. Нагоре по течението на реката строят още две язовирни стени, дано да не съсипят района.
Хижата е на 10 мин. от автобусната спирка на брега на язовира с прекрасна гледка. Стаите 6-10 легла, на тавана 15 (Уютно местенце в сравнение с тавана на “Седемте езера”). Нощувката 3.5 Е, на тавана с чувал 2 Е. Последва хапване между обеда и вечерята полято със Скопско пиво. Междувременно района се напълни с групи от Словакия, Хърватско, трима Босненци и др.
До хижата е църквата Св. Андрей с добре запазени стенописи. Разходихме се надолу по реката – има изкуствен терен за рафтинг. Там се запознахме с леля Веса и стрина Цветана – много хубави хора. Жените си припомняха как са се къпели в реката като девойки, от коя скала са скачали и въобще за доброто старо време. Разказаха ни, че същия ден сутринта в реката са кръстили около 400 възрастни – съвсем по библейски. Тази информация ни заведе и в едноименния манастир, където разбрахме, че кръщенето е всяка година на Св. Богородица (стар стил).
Така след вечерната разходка легнахме рано, защото ни чакаше тежък ден. Ставане 05.00, сборен пункт 05.15, чакане на автобус до 05.45 – е 30 мин. закъснение са си чисто балкански нрави. Пътят минава покрай Мавровското езеро и без да спираме на Мавровски ханове, където се събират автобусите от Скопие за 2 часа стигнахме изходния пункт. Последната отсечка с автобус е по един тесен черен път и кой до където стигне. От там за 15 мин. Бяхме на заставата, където се събра голямото меле. Бърза закуска и потрес от навалицата докато стане време за официалния старт в 09.00ч.
Народа беше много нетърпелив и май не изчакаха официалната церемония. Статистиката отчете над 1000 души от 17 държави желаещи да качат Голем Кораб (колко от тях стигнаха до горе, никой не знае)
Маршрута: Тръгва се по черен път, който след 2 завоя навлиза за кратко в горичка. След около 40 мин се достига до едни кошари, където имаше медицински пост. Там пътя се изоставя и започва скучно и стръмно изкачване, след което гледката си заслужава. Отпред се откриват варовикови зъбери с дълбока долина помежду ни. Още нагоре и истинска трогова долина в ляво – направо като за учебник по география. Пътеката е ту стръмна, ту полегата. Навалицата се разрежда. За около 2 часа се стига до едно място, което всички единодушно нарекохме Кончето. След всеки нов зъбер си мислим, ей сега ще се покаже и върха – все си мислех, че е по-близо. Миналата година бях с голяма раница и не ми се видя толкоз далеч, сега с еднодневката – все не се показваше. Така напред и нагоре – пейзажа се разнообрази от облаци, които на върха размазаха гледката. Миналата година се видяха Албански махали и няколко бункера – този път само облаци. Границата не е отбелязана с пирамиди, а за бразда няма как в скалата. Единствената пирамида е на върха, но до там не можеше да се стигне от навалица. Народа се трупаше да се снима баш на върха.
Прехода като време – според хората: Еди -3.5ч.; Моя милост – 4ч.; Снежанка – 4.5ч. По предварителна програма връщането надолу трябва де е не по-късно от 14.00ч. за да има време да се стигне обратно до автобусите. С малко влачене и тичане за разнообразие се върнахме на изходна позиция, където поляхме прехода с ром без чай. Тази година организацията беше по-слаба, нямаше казани с чай, а извинението: Предната седмица Гранична полиция поела охраната на границата от военните и нямали опит с масовките.
Накрая раздадоха грамоти за участие и обратно към Матка. Последната спортна изява за деня беше в 22.00 надбягване към банята...
Следващия ден отделихме на района в каньона Матка. Разходи ни Любо – председателот. Благодарности на него за цялата организация. С лодка прекосихме язовира, от там по козя пътека за 15 мин до манастира “Св. Никола” – гледки, снимки, релакс. Връщането беше по заобиколна пътека и качване на отсрещния склон до манастира “Св. Неделя”.
Последния ден беше за път, разнообразен с два тегела из Скопие и десетка кебапчета на чаршията, поляти със Скопско.
Догодина е петнайсетото изкачване и всички желаещи са поканени. Времето и мястото са известни.