Описанията / Хоби, Развлечения / Туризъм

След последното прибиране от Рилски манастир в адска жега, от напечената страна(зад шофьора) в раздрънканата "Чавдар"-ка от град Рила в мен се заговориха носталгични настроения по пътуванията към Трън. За да бъде всичко истинско избрах последния горещ според прогнозите ден - вторник(2 август 2005). Избрах и подходящото време на деня - рейса в 15:00. Не бях направил и 30 крачки от таксито, когато чаканата "Чавдар"-ка закова спирачки на стоянката и отвори врати.Тъкмо повдигнах крак да се кача, когато сякаш изпод земята изникна предприемчив съгражданин с писналиия ми въпрос "До Трън на цената на билета?". Не бях настроен за съпротива още повече, че човека преодоля с лекота заучените ми опити да го отпратя. Нещата не вървяха по план - ура!
На Горнобански път светлолика билборд мацка ме върна в действителността - "Филателистка, нотариус и дресьорка - 3 в 1"... трите ми идваха в повече и реших да пропусна филателистката, тоест да се качвам само на Любаш и Руй.
В 16:00 бях на спирката на село(село Баба, но не го търсете с това име, на табелата пише "неделково") и се отправих да видя дядовата къща. Беше там и се радваше да се видим. Чичо ми дори реши да дойде с мен до Любаш - за 5 мин си намери 5 килограмовия спален чувал и брезентовата раница в която едва го напъхахме заедно с 5 литра вода и литър овче кисело мляко в буркан с винтова капачка. В разгара на жегата поехме през Дърлупавица към Лялинци и Любаш. Ползваната в детството ми пътека е почти заличена, но на Минчина поята хората пластеха.
"Помози Бог, Ордане!"
"Дал ви Бог добро... На Рашу момчето ли е?" - човекът ме беше познал, макар да не го бях виждал над 10 г.
"За Любаш? Аааа там че спите... е убаво, одете".
В Лялинци ремонтъраха църквата Св.Никола. След мандрата няма промени, просто всичко е по-зелено от обикновенно. В 19 и нещо бяхме на върха заедно с ветреца предвещаващ края на деня и жегата. Хубава гледка, топла нощ(температурата не падна под 16 градуса според термометъра в gps-a), снимки на изгрева(на следващия ден) и на още замъгленото Знеполе с Руй зад него. Слязохме бързо за да хвана рейса в 10 без 20 за Трън - отказах да се кача и в двете застигнали ме коли преди Лялински мост.
В 10:15 бях в къщи където обсъдих с баща си каквото се сетих. Взех си 3 литрова бутилка за вода и в 13:00 тръгнах по пътя към Ждрелото. Качих се на Манастира Св. Архангел Михаил където заредих с вода (студена и голям дебит)и тръгтнах по стъпките на Йоги към Руй. Стари пътища и пътеки има през Манастирски ливади до ловния фургон в местността Пицийски кладенец, след това остава 15 минутно изкачване без пътека, което ме изведе на Спанчев камък. На полянката над него жегата ме посрещна мощно - капките пот се избиваха над кожата пред очите ми. Единственото решение което се роди в прегрялата ми глава беше да ускоря ход в изкачването към Сип, за да си правя вятър в нетрепващия въздух.
След като взех точка от Сип, Локви рид вече ми се падаше в страни, но тази чешмичка е с най-сладката вода... за мен. Характерна е с постоянния си дебит през всички сезони - тече като рЕкия на казаница с да речем... 300 литров казан. Трудно намираема е в леко наклоненото тревисто плато, също така е и "трудноналиваема" - църцорещата струйка има пад само от 3-4 см между ръждясалата тръба и позастоялата вода в старото корито. С много търпение успях да се измия и напия, преди да продължа към Руй. В 15:00 бях на панорамния завой. Заровете сърцето ми на Бераинско равнище. Разположих под сянката на втората бука, за да изчакам жегата преди да се кача да спя на върха. Сянката на буката се разрастна закривайки постепено целия склон към Руй. Чакам. Увеличават се облаците - кондензират бързо в явно нахлулия на голяма височина студен въздух(издаден от цирусите). Почна да "сева", далечни гърмотевици и все по-близки светкавици... леден полъх и силен вятър... едри капки. Сложих дъждобрана и зачаках в най-ниската част на седлото преди Говедарника. 30 мин дъжд, чакам, още 30 и вече само ръмеше. Внезапно ми се прияде постно, прясно, задушено зеле.
Сгънах дъждобрана и го монтирах като жълт спойлер в задната част на раницата "Младост", точно над шалтето. Това даде допълнителна стабилност на задните гуми "Boreal" в областта на петата и позволяваше влизане с приятна динамика в завоите с най-различна настилка. Жълта кал, чакълест сипей, червена кал, мокри застинали камъни, мокра трева на туфи, мокра широколистна шума. Отпраших в посока Баринци... по точно "откалих" натам. Изненадах се приятно, че някой е разработил нова пътеката успоредно на заличената още преди 10 г. между широколистната и иглолистна гора. Но това е много комфорнтно изживяване... отбих в дясно стигайки оградата на гробищата. Пред мен имаше само гъсти и разноонразни мокри храсти. Скочих в тях. Само ходилата усещаха пътеката по терена. На 30 см по нагоре растителността беше плътна, драскаща и жулеща. За 5 мин минах оставащите 200м до Св.Петка където стреснах две дечица играещи нещо като бадминтон с ракети за тенис на маса и топка за тенис на корт.
"Чиче, Бате, ти ли беше с парашутът?"
"Не :)" - одавна съм приключил с това, ура!
Дадох газ по асфалта към постното зеле в нас изпреварвайки наводненията.