миналата година бяхме тръгнали да катерим най-високите върхове на Малешевска и Влахина за един уикенд, но стигнахме само до Ильов връх.

затова в средата на юни атакувахме Влахина. първо стигнахме с кола до с. Сушица, на около 15-ина километра от Симитли. автобус има от Благоевград в сряда, събота и неделя, ако се вярва на разписанието, закачено на прозореца на хоремага.

няма да се спускам в подробности как търсихме пътека до върха, как местните дигнаха граничарите на крак и как те се качиха с дифендъра на 1800 м, за да ни запишат данните, защото палатките ни бяха на повече от 300 м от границата и нямаше за какво да се заядат.

ето как се стига до върха:
от Сушица се продължава по асфалта, който в някакъв момент (според местните – след 9 км) стига под формата на относително здрав черен път до бившата застава на около час и нещо под върха. На около 30-40 минути след селото асфалтът завива надясно и нагоре, а направо и леко наляво по равното се отделя черен път, който минава през бетонен мост. Идеята е да се тръгне нагоре по склончето, заключено между двата пътя. Има няколко пътеки, които тръгват да го катерят. Склончето първо е обрасло с гора, после се излиза на обширни поляни. Наклонът е постоянен, а жегата – здрава. След около час и половина-два склонът стига до билото и отново пресреща пътя. На заден план се вижда Кадийца/Огреяк, който е висок 1924 м според bgmaps

http://www.bgmaps.com/map.asp?sid=d17a17c5b5610aa255adf474f1ac7f8d&city=&plz=&maxnearest=5&nType=2&oName=&oType=1&grid=batlas2&Map3_3.x=81&Map3_3.y=81

На черния път се завива наляво и след около 20-30 минути се стига до бившата застава. Сега прилича на овчарник. Оттам се продължава за съвсем малко по черния път. На следващия разклон се поема надясно през поляна с репеи и картофи и веднага след това наляво и надолу по дърварски път през гората. Той слиза в дол на река. От дола се тръгва нагоре през гората, докато се излезе на граничното било и по него надясно се стига до върха. От заставата добилото вероятно ще отнеме около два часа. Ние го слязохме за около час. Върхът е на гранична пирамидка 55.

Влахина е изключително пресечена планина, с невероятно дълбоки долове. Теоретично може да се продължи по билото на юг, по граничния път и да се стигне до Ильов връх в Малешевска планина. Преди смятах, че това ще отнеме около три часа, но сега мисля, че ще е повече. Върхът с ретранслатора в далечината в посока Малашевска е Карабурун. Връх с ретранслатор има и от македонската страна, недалеч от Огреяк.

Тъй като това е граница, трябва да се иска разрешение от Гранична полиция, иначе ще дойде джипът да ви сваля. Сега вече искат да се обадиш на местното управление на Гранична полиция, което в този район е на Симитли.

Нямам представа какво става, след като се обадиш – дали просто те записват и на връщане трябва да им се обадиш пак или, както беше едно време, пращат някой да върви с теб.

съвсем малко снимки има тук:

http://uk.pg.photos.yahoo.com/ph/konstantinsmountains/album?.dir=/b445&.src=ph&.tok=phxr0PDBjPL5HYOo

К., браво за поредния хубав пътепис! Хубаво е, че като отидеш някъде после споделяш и пишеш, та да могат и други да отидат (а не като някои от нас, които само се шетаме, а после се оправдаваме, че нямаме време да пишем, но паразитираме, четейки пътеписите на другите ).
И аз отдавна се каня да ги посетя Влахина и Малешевската, но все време не остава. Навремето даже Евгени Динчев организираше това, за което ти пита преди време - съчетаване на Кадийца и Ильов връх. Доколкото знам, преходът отнемаше бая часове - нещо като 13-15 часа целият преход или нещо подобно. Не съм отговорил на постинга ти, защото аз самият тогава не можах да отида. После пък Евгени организираше ходеници до двата върха поотделно, а сега вече и това не прави. Няма лошо, ще си го организираме сами, таман ще си спестим ходенето в големи групи и мрънкането при евентуални изгубвания (каквито /изгубвания/ най-вероятно ще има). Може би засега обаче и аз ще го направя поотделно. Още веднъж благодарско и пак да пишеш!

Браво!Хубава разходка сте си направили:) Аз съм служил там преди години:)) /граничар/
Върнахте ме назад във времето:)
Благодаря Ви!

Аз също успях да стигна до Влахина планина и връх Кадийца това лято. Местността е прекрасна наистина
Исках да кажа на тези, които тепърва ще се запътват на там, да не пропускат други две (а може би има и повече) забележителности в района - Тросковския манастир "Св. Архангел Михаил" и Коматинските скали.
Дивно красиви са двете места! Не съм предполагала, че такива туристически забележителности могат да останат анонимни. Но пък от друга страна може би е по-добре...
Скалите са съвсем близо до село Брестово, а на 1 час от тях, дълбоко в долината на река Вранещица е манастирът.
Брестово се намира на десетина км по същия асфалтов път от Сушица, за който пише К.

... ами удоволствайте...

но за първи път чувам за тези места.
С какво пътувахте, има ли опасност да се загуби човек ?

Благодарско за инфо-то! Ей сега ще си го разпечатам и ще го сложа при другите материали за Влахина.

Бяхме с кола тогава.
До върха ни водиха граничари. Бяхме си ги поръчали по-отрано
Коматинските скали се виждат, те са в края на Брестово, което всъщност е малко и позапустяло селце, може би дори махала.
Колкото до манастира, от Брестово се върви по един коларски път, който доста заобикаля. Искахме да спестим време и пробвахме по пряката пътека, където се полутахме малко. С много питане накрая стигнахме
Не бих казала, че има опастност да се загубите, но все пак на непознато място в планината (била тя и Влахина) човек никога не знае...

ще гледам да наваксаме пропуснатото в най-скоро време. Интересно ми е, че това село е толкова близо до Благоевград, а изобщо не го бях чувала до днес.
Да, никога не е късно да се загубиш. В Родопите сме се лутали добре, всички пътища ни изглеждаха абсолютно еднакви. Скоро един приятел се беше загубил по пътя за връх Пирин, та му се наложило да преспи на една поляна в планината.
Та вече тръгвам на път с едно на ум, все пак рано се стъмва.

още веднъж, вчера ходихме до скалите. Много ми харесаха и се чудя как може да не са известни при нас. До манастира ще отидем някой друг път, защото не остана време от събиране на кестени и бране на дренки и шипки.