Уточнение:Тъй като съм отскоро и държа да посоча, че съм регистрирана, и след допусната от мен малка техническа грешка, се наложи отново да пусна своето мнение, за което повторение се извинявам



Здравей, Ясен! Аз съм отскоро в клуба и с интерес чета повечето неща, които публикувате тук и в planinari.org.
Наистина съм впечатлена от ентусиазма, с който реализирате инициативите си! Мисля, че такива екскурзии съчетават по особено привлекателен начин потребността на човек да общува с други хора и с Природата! Възхищавам ви се, че умеете да импровизирате и да довеждате докрай замислените начинания:)
Сега конкретно за твоя пътепис. Прочетох го с интерес, той ме накара, без да очаквам, да се замисля за пореден път над въпроса за приятелството и над това кое свързва истински хората и кое ги задържа трайно заедно. Аз отчасти имам своите отговори на тези въпроси, но все още продължавам да търся останалите...В разказа си ти задаваш навярно реторично въпроса: " От какво се определят събитията в човешкия живот? " Това е една толкова широка тема, толкова е изписано и говорено по въпроса и от професионалисти - учени от най-разнородни области, философи, психолози, от една страна, и от обикновения човек, кой по-повърхностно, кой по-задълбочено разсъждаващ, че може би няма по-дискутирана тема от тази. И тук тя може да се разисква продължително. С риск да прозвучи твърде обобщено, нека споделя моя възглед. Аз мисля, че хубавите събития, които ни се случват, които наистина ни изпълват с радост от живота, са тези, които стават вследствие на правилните решения, които взимаме и правилните действия, които произтичат от тях. Аз винаги безкрайно много съм държала на общуването, много често съм тръгвала към хората с надеждата да станем приятели, да си помагаме да растем, да се обогатяваме взаимно умствено и духовно. Имала съм и много красиви, и много тъжни мигове с хора, които са идвали и са си отивали от моя живот. Често съм се замисляла кое най-силно споява сърцата и може би вие всички, които четете това, имате своите тези и житейски наблюдения. Имам ги и аз. Но понякога са доста противоречиви. За мен идеята за клубове по интереси е много примамлива, в нея виждам много потенциал и затова истински се радвам, че тук и в първата си екскурзия с хора от клуба, срещнах сърдечни и истински инициативни хора, които мисля, че биха запълнили една празнота в душата ми. Обожавам пътешествията, а с приятни, интелигентни и ведри хора чувствам, че те се превръщат в незабравимо преживяване! Поздравявам ви за хъса, с който всеки път се отправяте към планините заедно! За това, че твърдо и решително преследвате целите си, а аз както казах намирам тези цели за наистина прекрасни! Вярвам, че събитията в човешкия живот с положителен знак се определят от нашата решимост да търсим все по-сродни души и да откриваме и правилно да оценяваме неповторимото у тях.

Моля се и аз да изградя наново здрава връзка с Природата и с хората, които истински я обичат, и да се връщам всеки път към нея и в хубави, и в трудни моменти!

Благодаря ви за вниманието и до нови срещи:)

Редактирано от Ralitsa на 27.05.05 14:40.

Да знаеш как ми липсват ходенетата с Моис! Като чета пътеписа ме въвличат много спомени и ми става едно топло, топло, носталгично... Чат, пат, виждам Явор, днес евентуално ще видя Ели и ще я агитирам да се регистрира, да пропише и тя, че много има да разправя! Чуваш ли Ели!
Петко

Ден трети: х.”Пробойница” – х.”Лескова” – 16 часа

От вечерта проведеното разузнаване знаехме, че сутринта в 9.00 има автобус от гара Лакатник до село Лакатник. Естествено нашите планове за деня веднага се завъртяха около тази възможност, предвид денивилацията, която има да се преодолява между гарата и селото. Съставихме програма за сутринта, която бе стриктно изпълнена. Моис и Явор станаха рано-рано и в 5.30 потеглиха към гара Лакатник с цел пристигане по-рано и прибиране на колета с храна, който бяха изпратили от Русе. Ние останалите станахме някъде по това време и в 6.00 също поехме надолу. Това надолу е много неприятно 15 км слизане по път. Бързахме да хванем автобуса, което доведе до кофти последици за всички. Подбити ходила, пришки и т.н. екстри. Преминаването през село Губислав ни предложи хубава гледка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пристигнахме в селото. Слизайки доволни видяхме един спрял камион и веднага си помислих за евентуалната полза от него. След кратък разговор с шофьора мисълта ми се материализира и спокойно си позволихме едночасова почивка до тръгването на камиона. Този факт изцяло промени настроението на Галя, като сълзите й преминаха в усмивка.
В момента, в който отворихме колета, с ужас установихме какво всъщност трябва да мъкнем със себе си. Веднага се роди идеята да върнем част от храната. Идеята се доразви, когато Елка и Николай предложиха да изпратим храната до Котел.
След кратка докерска работа в селския магазин успях да изпразня един кашон от сапун за пране. Всеки от нас даде по нещо и напълнихме кашона. Оказа се, че колетът задължително трябва да е обвит, а ние нямахме хартия. Един чувал за брашно, получен от магазина срещу 10 лв, реши проблема. В крайна сметка след приключването на импровизациите имахме приличен пакет – 11 кг.
Проблемите не свършиха дотук. В пощата имаше заместничка, а тя не разбираше нищо. Наложи се да извикаме излязлата в отпуск пощажийка. Чест за нас бе фактът, че колетът бе №1 за годината. Поради това 30 минути търсихме ценоразписи, проверявахме и други подобни обработки. Чест прави на жената, че отказа парите, които и предложих за разкарването. Вече се надявахме, че като пристигнем в Котел, освен палатки ще ни чака и храна. Едва приключил с колета и Ясен дойде да ме вика за камиона. Щастливи, преодоляхме още 300 м денивилация (снимки –

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

), транзитно преминавайки през х.”Тръстена”. Камионът ни стовари до една чешма, където се разположихме да похапнем. Никой не подозираше, че ни очакваха 9 часа път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До какво доведе това специално внимание, ще разберете към края...

Ама ние май се сещаме.

Ясен отдавна си го е казал това в една тема преди около година - две. Така че поне в това отношение изненади няма. Ако си следила редовно и внимателно форума де. Иначе може и да ти е убягнало.

Убягнало ми е. Ако е било преди повече от две-две и половина години - със сигурност. Или не съм запомнила.
Мдааа, ето още едно потвърждение, че на младини не трябваше да ходя само с брат ми на планина.

А Ясен наистина не трябваше да пита за пътеписа, а направо да пише.

Много интругуващ разказ! Достави ми истинско удоволствие да го прочета! И сериозно се замислих над реалните трудности над един такъв преход

Да така е и за двете ти последни твърдения. Само че възрастта няма особено значение. Аз на младини например по планини не съм ходил. На 35 г. проходих, на 36 г. срещнах Жената в планината по време на преход в група с туристическо дружество. На 38 се ожених. Никога не е нито рано, нито късно. Има си една сляпа неделя и само тя си знае кога ще споходи човека.

А Ясен наистина нямаше нужда да пита. Много народ се точи за прехода Ком-Емине. И едно такова четиво е много полезно. Надявах се, че Йоги ще пусне пътепис за неговия самостоятелен преход от преди две години, тъй като той по принцип е доста подробен в описанията на маршрутите, но явно и той има недостиг на свободно време. А иначе аз вече си вадя изводи и поуки от някои грешки на Ясен и приятелите му, които и той сам е посочил. И набелязвам тактика за евентуалния бъдещ наш опит. Пред мен стои обаче един голям проблем. Никой няма да ми даде отпуска от 3 седмици в разгара на лятото. Те и три седмици няма да ми стигнат, щото съм си слабосилен и може би 25 дни е по-реален срок за мен. Явно ще почакам още. Тъкмо ще поразуча маршрута доколкото мога.



-------------
за Ясен
-------------

Давай!!!

Колкото повече, толкова повече!
Разказът ти е както интересен, така и полезен. Дано и други се "заразят" и да споделят своя опит по темата в подробности т.е. в пътеписи.

Аз дойдох пак, за да си трия предходното мнение, че взе тъпо да ми звучи, но гледам, отговорил си ми и се обезсмисля триенето. Само ще кажа, че и на мен, като чета пътеписа, ми се прави такъв поход Ком - Емине, и морето накрая - ама може и на мен да ми трябват 25 дни, знам ли, не съм пробвала. Е, не, чак толкова сигурно няма да са.
Другото беше (почти) на майтап.

Досега не бях отварял темата. Гледах броя на мненията и мислех, че си го докарал до край, но...
Онзи ден си взех един 300-грамов пакет солети от Билла за 89 ст., но нещо го забравих вкъщи. Сега го подпуках и седнах да чета разказите. Минаха се 5 минути и Котката усети, че има купон и тя дойде да "слуша" до монитора и така един час. Солетите свършиха с края на 3-я ден от разходката ви...
Не се притеснявай, че има вероятност да фалирам и да преям със солети по време на четенето на разказите, ами давай с пълна газ нататък.
По-евтино щеше да ми дойде едно гостуване у Търново отколкото солетуването пред монитора.
Отивам да събирам стотинки за солети и чакам с нетърпение следващите дни.
Щом аз се навих да чета дълъг пътепис, то значи има защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите