живи и здрави сме / Хоби, Развлечения / Туризъм

Именните дни, както и всички празници, е редно да се отбелязват подобaващо

Та и моя имен ден беше отбелязан с един страхотен уикенд!
Събота следобед след срещата, с гостуващия в България Петер Хабелер с българската планинарска и алпийска общественост, бях изненадана с покана за скитня.

Да, но къде? След справка в нета се отказахме от първоначалната идея за х.Мургаш(попаднахме на информация, че хижата е в ремонт). Рошльо даде идея за х.Чавдар. Позабавихме се с организацията, но бяхме спокойни- пълнолуние е и може по тъмно да се върви.

Речено-сторено

. В 21.50ч. оставихме колата в с.Буново и тръгнахме. Луната наистина доста ни помагаше, фенер почти не сме ползвали, а пък и пътеката я знаем почти наизуст

Малко след 23.00 бяхме посрещнати от Илина (Илина и Алексей са още там). Стоплихме се, вечеряхме и хайде по леглата.

На сутринта обичайното ууууспиване( а и толkо дълго мечтано). Последва мързелива и спокойна закуска, или закуско-обяд

. А след това излезнахме на малка разходка над хижата. Та хайде да е до паметника под връх Баба, пък хайде после и да заобиколим върха

, пък и още мъничко да повървим...

И така разхождайки се, снимайки, наслаждавайки се на гледки и хубавото време, стигнахме до хижа Мургана. А времето беше прекрасно, слънчево, с малко ветрец. Разходката ни беше съпроводена от невероятни птичи песни. Подкрепихме се пред хижата, наляхме си студена вода и заслизахме към Челопеч. А в селото стигнахме няколко минути след последния влак за деня и повече от час преди следващата маршрутка.

Пийнахме по бира, за да е живо и здраво името ми и заехме позиция за "стоп". Скоро ни спряха двойка сродни души, с които докато обменим инфо за хижи и хижари, стигнахме разклона за Буново.С Рошльо поехме пеш към селото, където ни чакаше колата. Метнахме раниците отзад и поехме към София.

25 часа след началото на нашето приключение си бяхме у дома, доволни и щастливи и мечтаейки за следващата скитня

Благодаря ти, щастие мое, за чудесната изненада

---