|
Аз вече пуснах едни парчета от него, но тоя път е цялото понеже вече знам автора на писанието и пълното заглавие на материала.
ЕДНО МНОГО СТАРО СКАЗАНИЕ ЗА СЕВЕРЕН ПИРИН
Илия Тантилов - Исторически музей гр. Разлог
Наименованията в Северен Пирин, погледнати от Разложката котловина, имат определена логика и изглежда именно от тази изходна позиция са кръщавани". Няма тук да се задълбаваме в "националната" принадлежност на думичките, защото това е твърде обширна и спорна тема, а и не е предмет на нашия разказ. По-важно е да разберем, че имената са слагани по определен ред и смисъл. Предел означава "граница, територия" и тази местност бележи граница на естествено между три планини територия. В Пирин отвъд "предела" виждаме Джинджирица. Това име е съставено от "джин" /лош дух/ и "джир" /въртя, завъртам/, а "ица" е окончание. В тукашния диалект "джиркам се" означава "мярвам се". който е замръквал там, знае за какво иде реч. След Джинджирица по протежение на основното било идва Даутов връх. Даут е арабизиран вариант на библейското Давид и означава "любим".Това име бележи усвоената, "обработена" от котловината територия. Имаме данни, че в подножието му са запазени останки от римски или тракийски път /пътека/, а в долния й край са руините на крепост та "калята". всеки, които е тръгвал по пътеката и от двете страни на планината, сигурно е припознавал превала под върха като "любимо" място, защото тук свършва изкачването. Същата логика намирам в име то на Муратов връх. "Мурат" ще рече желан и в подножието му е Бъндеришка порта със Спано поле, което по средата на двудневен преход и май наистина е ползвано за спане -трудното изкачване е приключило, има обилна паша и вода за керваните. И тази пътека свършва с укрепен пункт в Разложката котловина. Явно от дълбока древност планините не са били преграда за движението на хора, стоки и стада през голяма част от годината - достатъчен довод да приемем имената на тия върхове като жалони по пътеките. Такъв е и Мозговишки чукар /"мозгал мосха" - крава/. Думата е взета направо от руска публикация, в която е представена като собственост на волжските българи, следователно ние трябва да четем това "о" като "а", пък да го изговаряме между звуците "а" и "ъ". Но и в Разложкия диалект кравата не се дои, а се "мъзе", мъзгата също напомня млякото и т.н. Има запазени спомени, че едър и дребен рогат добитък от Санданско и Петричко всяко лято е пашувал по южните склонове на Рила чак до първите десетилетия на миналия век. Сигурно за целта е ползван прокар през Мозговишка порта, различен от хорските пътеки - през целия маршрут има изобилие от вода и паша. Друг основен керванджийски път минавал през Демир капия /желязната порта/ за Мелник.
Бяхме стигнали до любимия Даутов връх След него се пада (Окаден с Окаденския циркус, където е изборът на Бела река с първите й притоци. Възможно е този връх и изборът под него някога да са били включени в свещенодействен ритуал - каденето е предхристиянски обичай. Под Даутов връх се намират местностите "Kулиното", "Требищата", "Kалугерица" - все оброчни места, които имат функция да освещават и предпазват котловината. След тях се спуска Бела река през Круше, където събира всички притоци, съединява се с Църна река и се сливат с всички останали реки от западната част на котловината в Седрач. Смятам това наименование за по-късен отворен вариант на "вседарч", което може да се тълкува като всички реки. комбинацията Бяла и Черна река почти винаги е в разположение "ляво" и "дясно", ако застанем с лице към изборите. Нашите не правят изключение от това правило.
Но да се върнем пак на върха на Пирин. Има голяма вероятност първенецът Ел тепе /сега Вихрен/ да е просто десети връх в редицата Всичко започва с това, че Емилия Кадурина ми обърна внимание на едно много старо значение на "ел" като "десет". Тогава броихме десет върха в западната посока /Църна могила също се води връх/ и стигнахме до Албутин /"ал" - първи, изначален и "бутин" - идол/. Така се оформи декада от навързани в редица високи върхове, която започва с Албутин и завършва с с Ел тепе /от първи до десети/. Едва ли първенецът е бил по-бурен от останалите, та да го именуват на това. Топ е бил просто десети връх, защото най-важен се явява съседът му - Тодорка /Теодор -Божи дар/. Защо името е в женския му вариант - тоа също може да представлява интерес. Тодорка се намира под особена охрана - заградена е от "Стражите", "Дончови караули" и най-високия връх с цялата мощна фаланга зад себе си. Представлява самостоен връх с дълбоки долини, заграден е от реки и езера. Единствените очи на Пирин са точно тук - Тодорини очи" и "Окото". Това прави твърде вероятно обяснението за името на река Глазне като "от очите" - оттичат се в нея. Само един полегат хребет е оставен без охрана и ни посочва правилния подход към Тодорка /от южна в северна посока/ това са Типиците. Древните българи, например, са отправяли молитвите си към посока север. Типик означава "църковен закон, устав", но, ако търсим предхристиянски смисъл, можем да го тълкуваме като "богослужебни правила". Та ето логиката: "Ако вървим /следваме/ по "богослужебни правила" /Типиците/ - ще стигнем през възела/ до "божиите дарове" /Тодорка/. Какво маже да бъде толкова свещено в него? Топ е една сравнително правилна пирамида, ориентирана по четирите посоки на света. Това ме накара от няколко години да наблюдавам този сакрален връх по-внимателно и, струва ми се, забелязах нещо изключително интересно. Около двете равноденствия, при ясно време, последните слънчеви лъчи си отиват от Разложката котловина именно там. Когато всички върхове на трите околни планини вече са потъмнели, Тодорка свети с острието си. Древните народи едва ли са пропуснали такова явление, като се знае, че са имали определени ритуали в същите дни по изпращане на бога-слънце - в стремеж към безсмъртие. Някъде за целта са строили пирамиди, а тук са я намерили готов; като "дар от боговете". В потвърждение на това, че става дума именно за голяма пирамида, ще посоча, че в подножието й се намира Юленски рид, а "юлен, юлеп" означава "малка пирамида".
От "охраната" Дончови караули можем най-лесно да припишем на някакъв Дончо, но можем да търсим /и намерим/ някой "дон" /господин, господар/. Джангал означава "извисена, могъща душа" - "джан" - душа, и "гали, али" - биеш, могъщ. Несравнимата гледка от върха може би оправдава това име. Отвъдните, неусвоен и територии са белязани от Безбог, Джано, Самодивските езера и Тевното езеро. Джано намерих в едно обидимско предание като Джинго, което го сродява с Джинджирица. Попово езеро е "осветено" спред същото предание и около него през лятото са идвали и турци от далечни краища със семействата си на "хаджилък". Газей бих определил като "стопанин, собственик, господар"/ от "гозя, хозя" - дума на волжските българи в руския език и отново това "о" е наше "а", но близо до "ъ", та сигурно "негови" са и Дончови караули. От другата страна на стражите е Каймакчал. Свързвам го с турското "каймакам" - управител, защото никак не ми се връзва с каймака на млякото. Вероятно става дума за нагласяване на името при някое от безумните преименувания за изчистване на "турцизмите".
Така бяха премахнати и всички чалове /в турския език "чал" е връх/, но като надникнем по-назад - в езика на древните българи, ще намерим значението на думата "чал" като "набеден, наклонен". С това наименование в Пирин са само такива върхове или хребети, които бележат отклонение и /или/ накланяне на основното било. Сигурно затова и днес на наричаме "чалнати" ония, които имат необичайно и извън общоприетите норми мислене и поведение.
Накрая, за да оставим вратата отворена, ето и още един въпрос: Знаем, че Пирин идва от Перун. Тогава какво търси славянският бог в Пиринеите, което е на другия край на Европа, но обозначава същото?..
|
