Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:16 09.05.24 
Хоби, Развлечения
   >> Туризъм
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема Списък на "възродените" имена в Рила  
Автор Orнeдишaщ (Змей)
Публикувано08.11.04 10:43



Приятели,
Направих си труда да направя списък на "възродените" имена в Рила, за да е ясно, за какво говорим. Разбира се, той надали е пълен, но все пак показва кое-що. Може някъде неправилно да съм съотнесъл "новото" към старото име, за което се извинявам. За изготвянето му съм сравнявал имената в по-стари карти: тези на ГУГК от по-старото татово време, както и справочника "Рила - географски речник" на Живко Радучев, "Наука и изкуство", София, 1984, с имената от картата на Рила 1:55000 на "Картография" ЕООД от 1995 и картите от поредицата "Е-4", карта #2 - Голям Дебелец - Маринковица и #3 - Маринковица - Предел, "Картография", София, 1992. Ясно се вижда, че работата е доста дебела. Аз категорично съм ЗА това имената - наследство от мрачните времена на робството ни под дивото и варварско турско племе, чийто смисъл е неразбираем за повечето хора, да бъдат постепенно заменени с ХУБАВИ български имена. Има обаче някои толкова сочни и изразителни, че си струва да останат (я ми прекръстете Айрандере!). Начинът да бъде направено това обаче категорично не е този на "възродителите". Това, че много от тези имена са оцелели 126 години, не е случайно. Коментарите са излишни - фактите по-долу говорят сами. Някои промени са тривиални преводи, други са наистина сполучливи опити да запазят уникалността на името, но други - леле-мале! С по една "-ица" на края не се получават автоматично блестящи кръщения! Аз лично по-лесно бих преглътнал например Голямо Пазардере (ако и да е турско), отколкото... Голяма Мокрица!?!?
Ще се радвам някой да се прежали да направи подобни списъци и за другите ни планини. Може и да дойдат по-добри дни, в които да можем да направим нещо хубаво по въпроса.


Старо име "Възродено" име Местоположение на обекта

Айрандере Чавча участъкът от реката над завоя под вр.Сиврикая
Аладжа слап Пъстри слап връх, 2683 м н.в., южно от вр.Черна поляна
Арамлийски кладенци Хайдушки кладенци северно от вр.Капатник
Аскерската чешма Войнишка чешма източно от Олушки вр.
Ашиклар Птичи връх връх, 2536 м н.в., на Отовишки рид
Ашикларгьол Птичо езеро северно от Отовишки рид
Бабино дере Бабин дол северно от вр.Чаушка чука
Баденишко дере Баденишки поток в Гешова пл. (Юндола)
Бакъртепе Медни връх връх, 1262 м н.в., северно от с.Долно Осеново
Белоборско дере Белоборски дол северозападно от вр.Чаушка чука
Блатца Блатнишка река северно и после - източно от с.Черна Места
Бричеборско дере Бричеборски дол северно от вр.Бричебор
Влашка река Клисурица северно от вр.Чемеришка чука, Славовски дял
Високото тепе Високия връх северно от гр.Белица
Водния чал Водни рид рид, югоизточно от Кобилино бранище
Водния чал Водни връх връх, 2683 м н.в., южно от Кобилино бранище
Водничалски езера Воднивръшки езера северно от вр.Водния чал
Втора (Средна) Прека река Средна Прека река северно от вр.Попова капа
Голям Мермер Мраморец връх, 2598 м н.в., западно от вр.Мальовица
Голям Мечит Голям Медарник връх, 2568 м н.в., източно от Лопушки вр.
Голяма Сиврия Голяма Острица връх, 1967 м н.в., южно от с.Овчарци
Голяма Узуница Голяма Пъстрица река, източно от вр.Узуница
Голямо Пазардере Голяма Мокрица местност, западно от вр.Дамга
Горна Кадиица Марков камък връх, 2342 м н.в., западно от Голям Мечи вр.
Горно Чанакгьолско езеро Горно Паничишко езеро източно от Седемте езера
Градена бачия Венеца връх, 2016 м н.в., западно от вр.Ташмандра
Грамадина Грамадна река река, североизточно от гр.Якоруда
Гувнище Гувница хребет, североизточно от гр.Якоруда
Гьоловете Плавище местност, северно от Семково
Гюбрена Джубрена река, през с.Крайници и Яхиново
Дамга Вазов връх връх, 2342 м н.в., северозападно от Додов вр.
Даутица Кардалица хребет, главното било на Източна Рила
(Голяма) Даутица Кардалица река, Източна Рила
Девечаир Пасището източно от вр.Трите улука
Демиркапия Железник връх, 1734 м н.в., северно от Велилак
Дервишки пролом Шишманов пролом на р.Искър
Джаферица Ферица местност, западно от яз.Чаира
Дже(е)немдере Казанишка река ляв приток на р.Ропалица
Джембевски сърт Джембевски рид южно от вр.Калин
Джендемска река Дяволска река северно от вр.Рилец
Джендемски езера Дяволски езера северно от вр.Рилец
Джендемски циркус Дяволски циркус северно от вр.Рилец
Джоганица Джопаница югоизточно от с.Сапарево
Димчово дере Димчов дол северно от вр.Аризманица
Доброполско дере Добропалски дол южно от Добро поле
Добърска река Клиница през с.Добърско
Долна Кадиица Вододела връх, 2367 м н.в., северно от вр.Аризманица
Долно Чанакгьолско езеро Паницата източно от Седемте езера
Доново дере Донова река северно от вр.Сиврикая и м.Ечемиците
Друшлявица Друшльовица северно от Рилския манастир
Дядоильово дере Дядоильов дол югозападно от вр.Дъбрава
Елбетица Елбеница източно от с.Сестримо
Жълтия гьол Жълтото езерце североизточно от Лопушки вр.
Зеленовръшки езера Сухите езера южно от вр.Венеца и Зелени вр.
Злото дере Зли дол южно от вр.Аризманица
Исмаилица Равнец връх, 2408 м н.в., северозападно от седл.Русалиите
Кабулски поток Кабулска река източно от вр.Кабул
Кадиин гроб Седлото седловина, южно от вр.Аладжа слап
Казанчалски езера Казански езера източно от х.Заврачица
Калбура Ситото хребет, западно от р.Мальовица
Калугерско дере Калугерска река северозападно от Рилския манастир
Каменити чал Каменити връх връх, 2591 м н.в., западно от яз.Белмекен
Карааланица Чернополянска река южно от вр.Канарата
Карааланишки езера Чернополянски езера южно от вр.Канарата
Карааланишки циркус Чернополянски циркус южно от вр.Канарата
Карабунар Черни рид южно от вр.Върла
Карагьол Черното езеро северно от яз.Калин
Караомерица Чернатица местност, южно от вр.Теодосиеви караули
Караомеришка река Чернатица от Синьото езеро
Караомеришки езера Чернатишки езера западно от вр.Канарата
Караомеришки циркус Мраморецки циркус западно от вр.Канарата
Каратепе Черни връх връх, 1802 м н.в., южно от м.Куртово
Картала Орлите местност, южно от вр.Аризманица
Клинеца Клиница през с.Добърско
Коджакарица Пъстрица хребет, северозападно от вр.Узуница
Коджакарица Каменица река, северозападно от вр.Узуница
Кози връх Генералския пагон хребет, западно от х.Заврачица
Коларов Белмекен връх, 2626 м н.в., източно от вр.Равни чал
Краварско дере Краварски дол северно от Добро поле
Кривачка река Кривак източно от с.Черна Места
Кривия гьол Кривото езеро северно от вр.Калин
Кривия улук Кривица река, северно от вр. Исмаилица
Курджилък Стражник връх, 2469 м н.в., южно от вр.Ковач
Куртдере Вълчи дол река, югоизточно от гр.Долна баня
Куртово Вълчи поляни местност, южно от яз.Белмекен
Куртово Христо Смирненски хижа, южно от яз.Белмекен
Куртовска река Куртовски дол южно от яз.Белмекен
Курутман Ковачица връх, 1640 м н.в., югозападно от вр.Ризваница
Кьоравица Острешки рид хребет, западно от Рибни езера
Кьоравица Острец връх, 1640 м н.в., западно от Рибни езера
Луджадере Луди дол северно от гр.Долна баня
Лютак Злата усойка хребет, северозападно от гр.Якоруда
Малка Сиврия Малка Острица връх, 1805 м н.в., южно от с.Овчарци
Малка Узуница Малка Пъстрица река, югоизточно от седл.Кадиин гроб
Малко Пазардере Малка Мокрица местност, западно от вр.Дамга
Малък Мечит Малък Медарник връх, северно от вр.Голям Мечит
Манафска река Кръстова река южно от яз.Чаира
Маришки чал Маришки връх връх, 2765 м н.в., северно от вр.Овчарец
Матобишница Мотодичница река, западно от с.Голямо Белово
Мермера Мраморец хребет и връх, 2602 м н.в., западно от вр.Канарата
Мермерски преслап Мраморецки преслап седловина, западно от вр. Канарата
Мермерски циркус Мраморецки циркус западно от вр. Канарата
Мермерско езеро Мраморецко езеро западно от вр. Канарата
Мечит Медарника хижа, северно от вр.Голям Мечит
Мусанов чал Пъклица връх, 2345 м н.в., югоизточно от Казанчалските езера
Мусановчалска седловина Пъклица източно от хр.Даутица
Мусличал Ясник връх, 2554 м н.в., източно от х."Марица"
Мусов връх Белчевица връх, 2260 м н.в., западно от вр.Ризваница
Мустачал Заврачица връх, 2633 м н.в., североизточно от х."Заврачица"
Налбантско езеро Ковачко езеро югозападно от вр.Ковач
Обесеник Смилица връх, 1354 м н.в., южно от гр.Самоков
(Х)Оджовица Радулка река, северно от х."Белмекен"
Ортачал (I) Средни връх връх, 2570 м н.в., югоизточно от х." Заврачица"
Ортачал (II) Средни връх връх, 2434 м н.в., западно от контрастената на яз.Белмекен
Пазардере Мокрица циркус, западно от вр.Дамга
Пазардеренски рид Мокришки рид западно от вр.Дамга
Първа (Източна) Прека река Горна Прека река северно от вр.Попова капа
Равни чал Равни рид хребет, северно от вр.Равни чал
Равни чал Равни връх връх, 2637 м н.в., западно от вр.Белмекен
Равничалско езеро Равнивръшко езеро северно от вр.Равни чал
Радовичка река Раловичка река западно от Голям Мечи връх
Раковица Раковец река, източно от с.Черна Места
Реджепица Скалишки рид хребет, южно от вр.Реджепица
Реджепица Скалец връх, 2678 м н.в., югоизточно от вр.Канарата
Реджепица Скалишка река река, южно от вр.Реджепица
Реджепски езера Скалишки езера южно от вр.Реджепица
Реджепски циркус Скалишки циркус южно от вр.Реджепица
Рупа дере Рупа дол северозападно от вр.Баба
Ръжавица Ръждавица река, северно от с.Бистрица (Благоевградско)
Сакарджа Сухарка хребет и вр., 1483 м н.в., западно от с.Костенец
Самарска река Славова река южно от яз.Чаира
Саръгьолски езера Жълти езера югоизточно от вр.Шатър
Саръгьолски поток Жълтоезерен поток под Саръгьолските езера
Саръгьолски циркус Жълтоезерен циркус югоизточно от вр.Шатър
Сейменски камък Скалица връх, 2666 м н.в., западно от Отовишки вр.
Сефер чешма Войнишка чешма Шумнатица
(Горна) Сиврикая Остра скала връх, 1972 м н.в., южно от хр.Топуклия
Сивричал Острец връх, 2641 м н.в., южно от вр.Равни чал
Скакавишко езеро Скакавица езеро, югоизточно от вр.Кабул
Солената вода Соления дол северно от вр.Дено
Софандере Софаница река, горно течение на р.Черна Места
Стамов андък Стамов дол северно от вр.Килеро
Стара река Чавча между водосливите с Крайна р. И р.Пленщица
Студения чал Студения рид хребет, източно от вр.Иречек
Студеното дере Студения дол югоизточно от вр.Дено
Султанка Елица връх, 1530 м н.в., източно от вр.Балабаница
Сунгурличал Соколов връх връх, 2349 м н.в., източно от вр.Белмекен
Сухия чал Сухия рид северно от ез.Бъбрека
Тахчийско дере Дърварски дол северозападно от вр.Чаушка чука
Ташмандра Мандрата връх, 2166 м н.в., северно от вр.Кабул
Темиите Темните връх, 1611 м н.в., южно от с.Сестримо
Тепето Тумбата връх, 1770 м н.в., югоизточно от Семково
Тополичка река Топаличка река източно от с.Долно Осеново
Топуклия Петата хребет, северно от вр.Ибър
Трета (Западна) Прека река Долна Прека река северно от вр.Попова капа
Тъпанете (Горен и Долен Тъпан) Тъпането местност, западно от вр.Исмаилица
Узуница Голяма Пъстрица връх, 2606 м н.в., североизточно от Ангелов вр.
Фудиня Фулиня река, източно от с.Овчарци
Фъндаклия Извора извор, северно от хр.Сакарджа
Хаджидадейца Славовица река, източно от Станков балкан
Хайдушки камък Камъка връх, 2080 м н.в., източно от х."Отовица"
Халовито езеро Песъкливо езеро северозападно от вр.Драганица
Харамийски кладенец Хайдушки кладенец извор, югозападно от Ястребец
Харамията Хайдута връх, 2465 м н.в., източно от Седемте езера
Чаира Лъкавица летовище
Чаирска река Славова река под яз.Чаира
Чалмалиташ Камъка връх, 2016 м н.в., източно от х."Отовица"
Чалтъка Мочурището местност, южно от вр.Ибър
Чалтъшко езеро Мочурищенско езеро южно от вр.Ибър
Чамберлия Борин хребет, северно от вр.Мусличал
Чамберлия Борин връх, 2205 м н.в., северно от вр.Мусличал
Чанакгьолски езера Паничишки езера източно от Седемте езера
Чаушка чука Пъдарска чука връх, 2574 м н.в., източно от вр.Бричебор
Чаушко дере Пъдарски дол река, югозападно от вр.Чаушка чука
Чемеришка чука Чемеришки връх връх, 1797 м н.в., източно от яз.Чаира
Ченгенечал I Дяволски връх I връх, 2567 м н.в., източно от х."Заврачица"
Ченгенечал II Дяволски връх връх, 2417 м н.в., югозападно от вр.Ибър
Червиви езера Шишковско езеро между вр.Шишковица и Зелени вр.
Черкезина Дамянов вр. връх, 1970 м н.в., между вр.Чемеришка чука и вр.Балабаница
Черни гьол Черното езеро езеро, северозападно от Смрадливото ез.
Чифтечешма Двата чучура извор, западно от вр.Богдая
Шиварито дере Шиварития поток северно от вр.Равни чал
Шишков борун Шишков нос хребет, западно от Петков вр., източно от вр.Суха вапа
Юмерджик Герман връх, 2484 м н.в., северно от вр.Езерник
Юрукова поляна Овчарска поляна местност, в долината на р.Черномех
Юрушка река Овчарска река източно от х."Мечит"
Янчов чал Янчов връх връх, 2481 м н.в., югозападно от х."Заврачица"
Янчовчалски циркус Янчоввръшки циркус южно от Янчов чал




Тема Re: Списък на "възродените" имена в Риланови [re: Orнeдишaщ]  
Автор Яceн_ (като мъгла)
Публикувано08.11.04 10:51





Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене


Тема Re: Списък на "възродените" имена в Риланови [re: Orнeдишaщ]  
Автор Yassen ()
Публикувано08.11.04 15:09



Бурни и нестихващи - както се казваше в близкото минало!

Ала тук без никаква ирония. Къртовски труд си положил...



Бъди здрав
Ясен

Красотата ще спаси света...


Тема Re: Списък на "възродените" имена в Риланови [re: Orнeдишaщ]  
Автор Ивaн (оптимист)
Публикувано08.11.04 19:39



Хе, хе, Мокрица по ми бие на име на някаква буболечка, та и на мене ми се вижда неудачен превод.

А сега сериозно: след като данните за Рила са събрани, добре ще е някой WEB професионалист от клуба да ги вкара в база данни и да оформи анкета в някакъв вид. Примерно трите колони си стоят и после две колони с Radio-buttons , едната за едното име, другата за другото. Да се гласува, разбира се с контроли против многократно гласуване и каквото друго трябва. Не съм много вътре в нещата, ама си мисля дето на PHP сигурно не е сложна работа.

Който няма смелост да мечтае, няма смелост и да действа.


Тема Аз да допълня някое именови [re: Orнeдишaщ]  
Автор Speedy_ (Любознателен)
Публикувано17.11.04 11:11



Старотите имена са с големите букви, в скоби какво аджеба е това, а с малките букви след тирето "възроденото" име.

Почти съм завършил един подобен (що годе пълен) списък на възродените имена в Пирин, който ще пусна утре или в другиден.

БАЛАРБАШИ (възвишение) - Лозята

БАХЧИЛЪКА (възвишение) - Градинище

ДАУТИЦА (връх) - Кардалица

ГОЛЯМА ИСМАИЛИЦА (местност) - Голям равнец

МАЛКА ИСМАИЛИЦА (местност) - Малък равнец

КАРТАЛСКО ДЕРЕ (река) - Орловица

САРАНДИЛА (седловина) - Преходо

СПАХИЙСКА МОГИЛА (връх) - Якорудска могила

ЮРУКДЖАМИЯ (връх) - Църквището

ФАКИРО (връх) - Голи връх
__________________________________________

Който може да добави, да го направи!



Тема Хаосът на преводитенови [re: Speedy_]  
АвторCинeвa (Нерегистриран)
Публикувано17.11.04 14:21



В досегашните преименувания, при все че целта е била чрез идеологизиран подход да се изличат точно определени културни пластове в именната система, са били вършени доста разсмиващи неща. Един от най-забавните примери е замяната на харамия с хайдут, а и двете думи са влезли в езика ни чрез дивото и варварско турско племе... Найден Геров ги използва в речника си, за да поясни синонимно значението на славянското разбойник.
Има обаче една група имена от османския именен пласт, които не зная дали трябва и как може да бъдат преведени. Те означават реалии, съществували само в онова време - производните на чауш (думата не означава пъдар), мечит, кадия, юрук, спахия, джамия, както и на понятия, дълбоко навлезли в българския език - харамия, хайдут, самар, пазар, дере, чал, бачия...

Поздрав!

Синева



Тема Нещо интереснонови [re: Cинeвa]  
Автор Aндoн (Родопи)
Публикувано17.11.04 14:53



Ето какво намерих.



Чауш си е баш пъдар, но с висше образование.




Тема Re: Хаосът на преводитенови [re: Cинeвa]  
Автор Speedy_ (Любознателен)
Публикувано17.11.04 15:08



Като спомена думата бачия, аз съм се чудил доста време какво означава. Оказа се, че това е унгарска дума и значи мандра

Сега пък ми е интересно как е влязла в нашия език, понеже съм я слушал в няколко народни песни.



Тема Мандранови [re: Speedy_]  
АвторCинeвa (Нерегистриран)
Публикувано17.11.04 15:23



пък идва от гръцки... Човек би могъл да се запита какво означават словосъчетания като "хубави български думи" и да не намери ясен отговор... Никак не ми е ясно какъв може да бъде редът, който трябва да се установи на мястото на сегашния хаос.



Тема Затованови [re: Aндoн]  
АвторCинeвa (Нерегистриран)
Публикувано17.11.04 15:40



мисля, че именната система не бива да се променя без участие на специалисти от свързани с проблемите дисциплини. Иначе пак ще се повторят смешни ситуации като превръщането на Калугерско дере в Калугерска река, при което гръцкото калугер явно не се счита за заплаха за българщината, ако и да е архаично и днес почти да не го използваме, за разлика от ежедневно употребяваното турско дере...



Тема И специалистите не могат да помогнат понякоганови [re: Cинeвa]  
Автор Speedy_ (Любознателен)
Публикувано17.11.04 16:18



Пазех си го за, когато пусна пиринските "възродени" такива, но защо да не го пусна и сега. Когато няма жив спомен, откъде е излязло името иди та тълкувай. Аз тълкувах на базата Защо да е турско, като може и да не е. Зависи от гледната точка май!

Един пример от мен

ГАЗЕЙ (ВРЪХ)
Ново име – “Войводски връх”
Не е ясен със сигурност произхода на името на този емблематичен за любителите на Пирин връх. По наше мнение като основание за преименуването на този връх (изхождайки от новото име) считаме недоказана теория, според която името “Газей” е производно на турската дума “гаази” (означаващо смел /непобедим/ воин, главатар). Изледвания на учени върху местните диалекти ни дава основание да приемем една по-различна и не без основание теория. Според нея името на върха идва от "гозя, хозя" /господар, стопанин, собственик/ - дума запазена при волжските българи преминала и в руския език, като звукът "о" е преминал в наше "а", но близо до "ъ".


И без това моабета в клуба е в застой - добре сме я почнали тука!



Тема Газей...нови [re: Speedy_]  
АвторCинeвa (Нерегистриран)
Публикувано17.11.04 17:12



Скептичен съм относно етимологии и заигравания с прабългарски - волжскобългарски връзки, както и с цялата мода на прабългарщината.
Газия не означава смел, непобедим войн и главатар. Преводачът на книгата на Мехмед Нешри "Огледало на света. История на османския двор" Мария Калицин дава следните значения на газават и газия:

газават - "свещена" война за завоюване на иноверни земи и народи. Типично мюсюлманска религиозна норма, идейно знаме за завоевателни войни, водени от всички мюсюлмански общества.

гази (газия, мн. ч. газии) - мюсюлманин, участващ в "свещена" война за вярата. Също почетна титла на прославилите се в газавата.

Пример за употребата им във въпросната книга - думи на гази Мурад хан за враждата му с тюркския бейлик Караман (апропо, сред газиите на Мурад хан в конфликта му с правоверните от Караман били освен мюсюлмани и гяурска войска от Сърбия, владетелите на Кюстендил и Срацимир от Видин, срещу които застанали татари, тюркмени, тургут, байбурд и т. н.):

Вижте какво върши този безумен злосторник. Аз се трудя за прослава на вярата по пътя на всевишния аллах. Изоставих земята си и се врязах между неверниците на месец път. Деня и нощя животът ми е обречен на газавата. Отрекох се от радостите и веселието на живота и избрах бедите и несгодите. А той дошъл и нападнал беззащитните мюсюлмани. Граби и ги мъчи. Ей, газии, какво да правим с тези насилници? Към грях ме тласкат те - да изоставя свещената война за вярата и да размахам сабята си срещу мюсюлмани. А ако се откажа и пак подхвана газават, мюсюлманите ще попаднат в насилнишки ръце. Ако ударя него, ще трябва сабите да се обърнат срещу правоверни!

Още един пример, този път за любопитната стилистика на Мехмед Нешри - думи на гази Мурад хан, изречени към сръбски пратеник:

Ей ти, устат проклетнико, мръсно адово псе! Ако ще с вас да бъдат войските на целия свят, с помощта на аллаха и чудотворството на Мохамеда аз ще напоя земята с кръвта ви, ще ви оскубя като гарги. С един удар хиляди ще коля! И твоята глава ще отсека!



Тема Re: Газей...нови [re: Cинeвa]  
Автор Speedy_ (Любознателен)
Публикувано18.11.04 11:14



Срещал съм и следното значение:

гази - турски военоначалник - победител

Аз чесно казано не съм скептик с предтурския произход на доста имена в планините. Все пак за тези с турски произход има спомен у дядовците - да не забравяме, че пиринския край до преди 92 г. е бил в пределите на турската държава.
Интересно е, че за някои обекти има легенди разни, които са свързани с турко време и такива от преди турците да дойдат.

За мен доста от легендите също може да се приемат за глупави с оглед на факта, че масово от разни скали и върхове скачат разни моми, които отказвали да приемат другата вяра и затова е пълно с Момини кули да речем. Защо да не е логично името да е предтурско, да няма спомени за него и народа да си е съчинил тези истории.

За Безбог не ми звучи добре примерно оная история с безбожното клане. Виж това за разните богове от езичеството, с които са свързани разните легенди за Перун, Попово ез, Безбог, Дженгал, Джано по ми се виждат вероятни.

Не може да се отрече, че народа тогава е бил яко суеверен и е вярвал в самодиви, полубожества, караконджури, духове и прочие. Примерно баба ми разправяше, че нейната майка е вярвала много в такива неща. Днес от тях са останали само "дядо торбалан" примерно, за да се плашат децата или станалите модерни покрай разни филми в момента елфи, енти и не знам си какви глупости. То е същото!
Сериозно, аз имам приятели западени по тоя сорт филми и направо съм учуден как те вече вярват в такива работи. Вървим си през гората и им се привиждат елфи и тролове, а не са пили или пушили трева. Уж големи хора, а плещят глупости и вярват.
Избягах от темата в опита си да онагледя тезата за някои имена!
Просто хората и в момента вярват в такива неща и ми се вижда нормално имяната да са предтурски.



Тема В речника на чуждите думинови [re: Speedy_]  
АвторCинeвa (Нерегистриран)
Публикувано18.11.04 12:51



на БАН значението на гази е обяснено като турски военачалник и победител, което е в несъответствие с употребата му в османската литература и с арабския произход на понятието. Газии са не само военачалниците, а изобщо всички войни или дори невъоръжени тълпи, при това без връзка с етническата им принадлежност, вземащи участие в газават (или джихад). Отделно от това гази е титла, давана на прославил се в газавата войн, какъвто е гази Мурад хан (или султан Мурад Първи, както го наричаме традиционно).
Скептичен съм не по отношение на предосманския (или "предтурския") именен пласт, който е неоспорим, а по-конкретно за опитите да се търсят прабългарски етимологии. Пък и да не забравяме, че преди модата на иранския произход на прабългарите официална доктрина бе тюрко-алтайското им потекло. Не знаем почти нищо за езика на прабългарите, при това съществуват много сериозни хипотези, че те не са били единен народ, а военен съюз с разноплеменни и разноезични съставни части (както Османската империя впрочем), пък намираме етимологии?!
Май е време за бягство от темата...

Поздрав!

Синева



Тема Re: В речника на чуждите думинови [re: Cинeвa]  
Автор Speedy_ (Любознателен)
Публикувано18.11.04 15:30



Май е време за бягство от темата...

Съгласен съм! Много задълбахме с тоя аскер! ма и аз откъде го дадох тоя пример.
Последно:
Между другото в училище навремето и ние така сме го учили, че всички войни са газии - сега не знам защо така го срещнах по разните тълкувания различно.

Айде со здраве!

Да оставим Газеите на мира.



Тема Re: В речника на чуждите думинови [re: Cинeвa]  
Автор Ивaйлo (не е прякор)
Публикувано18.11.04 16:16



Да ама преди да оставим темата мен един въпрос не ми се изясни: Каква е разликата между "газават" и "джихад"???



Тема Текна ми още един...нови [re: Cинeвa]  
Автор Speedy_ (Любознателен)
Публикувано18.11.04 16:57



пример за т.нар. прабългарски корен на някои наименования в нашите планини, но ще я оставя за утре, когато ще пусна един все още не пълен списък на "възродените" имена в Пирин-а.



Тема Хм...нови [re: Ивaйлo]  
АвторCинeвa (Нерегистриран)
Публикувано18.11.04 20:32



Трябва да се направи по-задълбочена справка. Не мога да дам напълно сигурен отговор. От различни ислямски сайтове:


Здесь был вопрос о понятии Джихад. Так вот, для тех кто до сих пор не понимает: джихад (усилия души, разума и тела) и газават(священная война против неверных) - практически (а сегодня это более чем верно) - две разные вещи. Пожалуйста не путайте. Некоторые приравнивают джихад как столп Ислама - и это понятно, Ислам невозможен без джихада, терпения и искренности. Ну а что касается газавата, то он приемлим только в таких случаях, как например в Палестине.




Российская пресса трактует джихад как священную войну за веру. Для правоверного мусульманина понятие джихада (по-арабски дословно: "усилие", имеется в виду усилие на пути к Богу) более содержательно. Джихад - не обязательно только война. Может быть джихад поэта, который обязал себя не написать ни одной лживой строчки. Может быть джихад путешественника. Джихад учёного, обязавшегося перепроверять любое своё знание стократно и подавлять своё тщеславие. Большой джихад - всегда говорить правду, особенно лицу, обладающему властью, начальству. Газават - это лишь понятие внутри джихада, и означает оно буквально "набег". Военное действие.




Джихад

Джихад - (араб. усилие, отдача всех сил и возможностей ради распространения и торжества ислама) - одна из главных обязанностей мусульманской общины. Первоначально под джихадом подразумевались главным образом военные действия мусульманского государства. Это значение стало основным для немусульман и получило у них название "священная война" (у многих мусульманских народов - газават).
Начиная с IX-X вв. понятие джихад наполняется новым содержанием: появились представления о высшей форме джихада - духовном джихаде, внутреннем самосовершенствовании на пути к Аллаху, а также представление о четырех типах джихада - джихаде меча, джихаде сердца, джихаде языка и джихаде руки.
В наши дни мусульманские авторы особенно подчеркивают оборонительный характер джихада и предпочтительность мирных средств для защиты и распространения ислама. В современных мусульманских декларациях джихад понимается как мобилизация сил мусульман для защиты ислама, в частности ради освобождения Иерусалима.



Поздрав!

Синева



Тема Re: Хм...нови [re: Cинeвa]  
Автор Ивaйлo (не е прякор)
Публикувано19.11.04 10:17



Благодаря! Информацията е достатъчно изчерпателна



Тема Re: Списък на "възродените" имена в Риланови [re: Orнeдишaщ]  
АвторCтaмeн (Нерегистриран)
Публикувано29.06.06 18:04



Как ще е сменено името на Червивите езера с Шишковско езеро? Те са южно от него. Ако са им променили името не става ясно кое им е новото.



Тема Re: В речника на чуждите думинови [re: Cинeвa]  
Автор Плaнинapчo (новак)
Публикувано29.06.06 18:21



Те ви и от мен нещо - ВИТОША -
връх Самара - Седлото (хаха)
Даута - Дамян (бих казал на чист български "УАУ!")
връх Асланов рид (много възможно да е видоизменео от Арсаланов - т.е. Арсалийче - вид растение) - Асланов рид (при положение, че въпроса с турците по Боснек и Чуйпетлово е ясен)

Абе, айде стига, че ще ни чуе ГосподПетров-Прекръстител и ще ни порази с гръмотевица!...





Тема Re: Списък на "възродените" имена в Риланови [re: Orнeдишaщ]  
Авторgargara (Нерегистриран)
Публикувано30.06.06 13:57



Браво дядка!!!




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.