МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – СОФИЯ

София 1618; п. к. 332; бул. “Цар Борис III” №136; ет. 10;
Счетоводство: 856 70 95; Зелен тел.: 856 51 52; факс: 955 93 62; e-mail: riew-sofia@riew-sofia.government.bg

ПРИЕМНО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
№2
за предоставяне достъп до обществена информация съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗДОИ

Днес, 05. 11. 2004 год., Жанет Тодорова Атанасова, ст. експерт при РИОСВ – София, във връзка с постъпило заявление вх. №94-00-7013 / 06. 10. 04 и в съответствие с Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №10 / 19. 10. 2004 г., предаде на: ....., представител на ....., следната информация:
I. Вид на информацията:
1. Всички проведени комисии, срещи и др., които касаят “Бистришко бранище” – протоколи, решения, писм. съоб.
2. Всички извършени проучвания и наблюдения по този проблем и свързаната документация
3. Всички взети решения от РИОСВ – София и др. администрация
4. Всички внасяни становища
II. Форма на предоставен достъп: хартиен носител

Настоящият протокол се съставя в два екземпляра, по един за всяка от страните.

За .....
Гр. София

За РИОСВ – София: Ж. Атанасова



МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – СОФИЯ

София 1618; п. к. 332; бул. “Цар Борис III” №136; ет. 10;
Счетоводство: 856 70 95; Зелен тел.: 856 51 52; факс: 955 93 62; e-mail: riew-sofia@riew-sofia.government.bg

До .....

Относно: Заявление за достъп до обществена информация за резерват “Бистришко бранище”, постъпило в РИОСВ – София с вх. №94-00-7013 / 06. 10. 2004 г.

Уважаема госпожо .....,
Резерватът “Бистришко бранище” е обявен за защитена територия през 1934 г., едновременно с обявяването на Витоша за национален парк и е един от първите резервати в България. Общата му площ е 1062 хектара, като от тях 605 са заети от горски екосистеми, а 457 ха са заети от високопланински тревни и храстови съобщества и скални комплекси.
През 1977 г. по програмата “Човек и биосфера” (MAB) на ЮНЕСКО резерватът е обявен за биосферен.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), обн. в Д[ържавен] В[естник], бр. 133 / 1998 г., резерватът е “изключителна държавна собственост” и се стопанисва от МОСВ.
В съответствие с чл. 17, ал. 1 на същия закон, в резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на:
1. неговата охрана;
2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяване на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;
5. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. бр. 77 от 2002 г.) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Съгласно чл. 17, ал. 4 (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., доп. бр. 77 от 2002 г.) на ЗЗТ санитарните мероприятия по ал. 1, т. 5 се извършват с разрешение от Министерството на околната среда и водите, издадено след положително научно становище от Българската академия на науките и положително решение на Националния съвет по биологично разнообразие.
В следствие на силната буря, разразила се на 22. 05. 2001 г., са засегнати около 60 ха от горите в резервата. Изцяло са повалени около 25 000 м3 дървесина, предимно смърч и единични дървета бук. Засегната е и част от пътеката “Меча поляна” – с. Бистрица.
Съгласно тогава действащите разпоредби на ЗЗТ в резервата е било допустимо: потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25% вследствие на природни бедствия и каламитети. Санитарните мероприятия се извършват с разрешение на МОСВ, издадено след положително становище от Българската академия на науките (БАН).
Непосредствено след възникване на ветровала от името на МОСВ е разпространено съобщение до пресата, с което се дава информация за нанесените щети.
Предвид пораженията, нанесени на около 10% от горите в резервата, със заповед №РД – 463 / 06. 07. 2001 г. на Министерството на околната среда и водите, е назначена комисия от представители на Българската академия на науките, Лесотехнически университет, Национално управление на горите (НУГ), Лесозащитна станция – София, Дирекция ПП “Витоша” към НУГ и неправителствени организации, която да се запознае на терен със щетите, нанесени на резервата и да даде предложение за необходимите и възможни действия, с оглед намаляване на опасността от последващи поражения. Проведено е заседание на комисията на 18. 07. 2001 г., съставен е протокол, участниците стигат до заключение да не се сече дървесината и да започне провеждането на мониторинг. От участниците в комисията са поискани и писмени становища.
С писмо №91-00-6235 / 08. 08. 2001 г. на МОСВ, съгласно изискванията на тогава действащата нормативна уредба, е поискано научно становище от БАН относно допустимите “санитарни мероприятия” в резервата. С писмо №91-00-6233 / 08. 08. 2001 г. на МОСВ писмени становища са поискани и от Лесотехнически университет – София, Регионално управление на горите – София.
В МОСВ и РИОСВ – София са постъпили писмени становища от Българско дружество за защита на птиците, Лесозащитна станция – София към НУГ, Дирекция ПП “Витоша” към НУГ, Лесотехнически университет – София, Институт по ботаника към БАН, Институт по зоология към БАН и официално становище на БАН.
Становището на Българската академия на науките от 18. 09. 2001 г., на отделните институти към БАН (Институт по зоология №298-РД-08 / 13. 08. 2001 г., Институт по ботаника от 18. 07. 2001 г.) е, че ветровалът е естествено природно явление и предвид статута на територията не трябва да се предприема намеса, която нарушава териториалната цялост на резервата и естествените биологични процеси, протичащи в него – повалената дървесина да не се почиства и извозва. Необходимо е да бъде организиран и осъществен мониторинг върху здравословното състояние на горските екосистеми и преди всичко на развитието на ксилофагни насекоми и да се вземат мерки за предотвратяване на опасността от възникване на пожари.
Подобно становище е изразено и от Лесотехнически университет - №3386 / 12. 09. 2001 г., Дирекция на Природен парк “Витоша” - №63 / 26. 07. 2001 г., Българско дружество за защита на птиците - №142-001 / 26. 07. 2001 г.
В становището си - №100 / 17. 08. 2001 г., Лесозащитна станция – София приема провеждането на мониторинг и прави коментар на обсъжданията, проведени от комисията на 18. 07. 2001 г., като отбелязва опасността за бъдещото състояние на смърчовите насаждения.
Одобрени и отпуснати са средства от Националния фонд за опазване на околната среда (сега Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда), с които е коригиран и разчистен участък от пътеката комплекс “Алеко” – с. Бистрица, преминаваща през ветровалното петно.
Разработен е проект за противопожарно устройство на резервата, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите №РД-597 / 05. 07. 2002 г.
С договор №185 / 13. 12. 2001 г. е възложено на “Пролес инженеринг” ООД да извърши картиране на ветровалното петно.
Със заповед №РД-139 / 27. 02. 2002 г. на МОСВ от Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС) са осигурени средства:
- за мониторинг върху развитието на вредителите във ветровалното петно;
- за изработване и монтиране на интерпретативни и указателни табла;
- за изработване и монтиране на табели с противопожарно съдържание.
С договор №57 / 24. 04. 2002 г. на Института за гората към БАН е възложено провеждане на мониторинг на развитието на ксилофагни насекомни и други вредители, както и на свързания с тях паразитен комплекс във ветровалното петно и прилежащите му територии. Съгласно първия междинен отчет, изготвен от Института за гората, прилежащите на ветровала насаждения са в добро здравословно състояние. Няма масови повреди, свързани с насекомни вредители, развиващи се във ветровалната площ.
Основните изводи от окончателния доклад са:
· Развитието и нарастването на числеността при вредителя I. typographus през 2002 година високи стойности, което предполага потенциална опасност за съседните насаждения.
· Намалената хранителна база в резултат на изсъхването на повалените дървета и тяхната кора създава възможност в следващите години огромният запас от насекоми постепенно да премине към дърветата в съседните на ветровала насаждения.
Институтът по гората при БАН препоръчва продължаване на мониторинга.
На 18. 07. 2002 г. е проведено заседание на Комисията по околната среда и водите при 39-то Народно събрание – протокол №27. Комисията приема следните препоръки – да се продължи мониторинга, като се включат и други части от екосистемата.
През 2003 г. около ветровалното петно се появява съхнене на смърча и се образува короядно петно. Площта му е около 30 ха.
Същата година е сключен договор с представители от Института по ботаника, Института по зоология, Института за гората и Централната лаборатория по обща екология при БАН за осъществяването на бърза екологична оценка на ветровалното петно и засегнатите площи извън него.
Резултатите от проведената през 2004 г. БЕО [Бърза екологична оценка] ще бъдат представени в информационния център на МОСВ през месец ноември, откъдето можете да се информирате относно интересуващите Ви въпроси.


Поздрав:

Синева

Питане за информация относно измирането на иглолистните гори в биосферния резерват "Бистришко бранище" във Витоша във форум Туризъм:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

male kqv forum kvi planinari abe nqkoi tuka ebava li kvo stava s prirodata ami sporete si za 6tekite nema lo6o basi licemerieto

Някои неща просто няма как да се скрият. Какво виждаме:

- 05.2001 събитието;
- 04.2002 Договор с два института на БАН за мониторинг след съответните проучвания - дотук добре;
- няма нужда от намеса, след което изведнъж в 2003 се получава, виждащото се с просто око изсъхване на гората в ГОЛЕМИ размери;

ПЪРВИ ВЪПРОС: За какво е служил мониторинга (може би е по-правилно "на кого")?

- същата година, 2003, е възложена БЪРЗА Екологична Оценка на ЧЕТИРИ института, която се очаква да излезе този месец;

ВТОРИ ВЪПРОС: Колко време трае една Обикновена Екологична Оценка?

И още нещо. Ветровалът е унищожил 60 ха. Човешкото бездействие 30 ха, засега.

ТРЕТИ ВЪПРОС: Кой всъщност е ОТГОВОРЕН?

... От вратата ми почва пътека...

по въпроса... Откриват се все нови и нови неприятни неща.
По смисъла на Закона за защитените територии в един резерват при природни бедствия и каламитети е възможна теоретично всякаква човешка намеса, ако тя бъде счетена за целесъобразна от представители на БАН и стопанисващите резервата. Отново искам да подчертая, че аз не съм привърженик на сеч или каквото и да е друго действие по простата причина, че съм лаик и нямам правото на такова мнение. В случая обаче въпреки ясното и недвусмислено експертно посочване на опасността за живата към 2002 и 2003 години гора дори не са били били правени системни и регулярни научни наблюдения и оценки. Докато за 2001 и 2002 РИОСВ - София сочи около 15 отложени документа, за 2003 и 2004 за направеното по проблема свидетелстват само 2-3. А най-голямата част от смърчовата гора измря през лятото на 2004... Най-вероятно договорът за разширен мониторинг от 2003 изобщо не е бил изпълнен, което, струва ми се, се явява в разрез с решенията на Комисията по околна среда и води към 39-то Народно събрание.
Апропо, вече са мъртви не 30 хектара, както през 2003, а почти половината от горите в резервата, които имат обща площ от 605 хектара, тоест грубо казано около десет пъти повече...
След този отговор на РИОСВ - София вече не ме учудват шикалкавенията, опитите да се отклони интереса към тези проблеми, взаимните обвинения на отговорните, грубото отношение, отказите да се разговаря.
Предстои да се подаде ново заявление за достъп до обществена информация с цел да се получат копия на по-важните от цитираните в отговора на РИОСВ - София документи (включително разяснения за договора за разширен мониторинг от 2003, неговите конкретни извършители, задачи и методики и, естествено, финансирането му, а също така и междинните и окончателните му заключение - ако ги има, а ако не то поне да се зяви направо, че такива няма), както и да се поиска копие от заключенията на "бързата екологична оценка" от есента на 2004, която трябва да е готова през този месец.

Тъжен поздрав:

Синева

Качих малко снимки във www.photo-forum.net в албума "Списание Одисей" с идея ако в списанието имат доброто желание да напишат статия по този въпрос - материали могат да вземат от тук и от където успеят да съберат. Там не успях да сложа линк до темите в клуб туризъм и екология (т.е. некакви линкове не съм сложил)

АКО НЯКОЙ РАЗГЛЕЖДА СНИМКИТЕ, МОЛЯ, НЕКА СЕ ОПИТА ДА СЛОЖИ ЛИНК ДО ТЕЗИ ТЕМИ, АЗ НЕ УСПЯХ!

Допускам, че системата отхвърля някои символи и трябва да се пише с %ХХХ, но нямам възможност да се боря сега с това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цитат от отговора на РИОСВ - София:

На 18. 07. 2002 г. е проведено заседание на Комисията по околната среда и водите при 39-то Народно събрание – протокол №27. Комисията приема следните препоръки – да се продължи мониторинга, като се включат и други части от екосистемата.
През 2003 г. около ветровалното петно се появява съхнене на смърча и се образува короядно петно. Площта му е около 30 ха.
Същата година е сключен договор с представители от Института по ботаника, Института по зоология, Института за гората и Централната лаборатория по обща екология при БАН за осъществяването на бърза екологична оценка на ветровалното петно и засегнатите площи извън него.
Резултатите от проведената през 2004 г. БЕО [Бърза екологична оценка] ще бъдат представени в информационния център на МОСВ през месец ноември, откъдето можете да се информирате относно интересуващите Ви въпроси.

Бързата екологична оценка, възложена въз основа на решения от лятото на 2002 и наблюдения от неизвестен период през 2003 година вероятно чрез договор с многочислени научни институции, сключен на неспомената от РИОСВ - София дата през 2003 и съдържащ премълчани от РИОСВ - София задания, методики, финансиране и време за изпълнение, към 8 декември 2004 година още не е готова и съответно не е предадена на поръчителя.
Благодаря на Митко за опита да привлече вниманието на общо взето апатичното гражданско общество и за много полезните снимки!

Поздрав!

Синева

Редактирано от Cинeвa на 08.12.04 12:31.

Мисля, че на този етап, важното е не да се ловят вещици (кой какво не е направил, когато е трябвало), ами да се насочи вниманието върху възможните сценарии за по- нататъшното протичане на епидемията - със и без човешка намеса.
Струва ми се очевидно, че натрупаната жива маса от паразита е вече колосална и едва ли може да се разчита популацията му да спре да расте и да започне да намалява преди да е унищожил всичкия достъпен му смърч...

По този повод е интересно, ако някой има информация - какво е разпределението на смърча във Витоша и в околните планини - какви са минималните разстояния между отделните смърчови популации, за да се направи някаква оценка на вероятността епидемията да не напусне границите на засегнатата смърчова популация. Освен това - много съществено е до къде се простира последната - защото ако е от Плана до Люлин планина... тогава положението е повече от бедствено.

Не мога да си представя вземането на каквото и да било решение без щателен анализ на всички мислими сценарии, а това би трябвало да стане чрез компютърно моделиране, но то е най-добре да се възложи на компетентна и престижна международна организация - не знам коя точно - с цел не само да е безпристрастна и неподкупна, но и защото точно такъв модел явно не е правен досега у нас, а е важно методиката на моделирането да е проверена.

Горещо се надявам, че всичко това е съществена част от провежданата експертиза, и че фактите и прогнозите ще бъдат предоставени на обществеността при първа възможност.

на институциите, овластени да стопанисват Витоша, от които всеки може да поиска отговори на въпросите си:

PR на РИОСВ - София Жанет Атанасова, тел. 955-54-40

Началник-отдел в "Земни недра, защитени територии и биологично разнообразие" в РИОСВ - София, отговаряща за информационните ресурси за Природен парк "Витоша" и Биосферен резерват "Бистришко бранище" Стела Тодорова, тел. 955-43-63

Директор на РИОСВ - София и лично отговаряща за Биосферен резерват "Бистришко бранище" по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО Гергана Благиева, тел. 955-93-62

Директор на института по ботаника към БАН проф. Димитър Пеев, ръководител на групата, извършваща настоящата бърза екологична оценка, тел. 979-37-77

Ана Петрова, Институт по ботаника към БАН, директор на програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО за България, тел. 72-06-85

Директор на Природен парк "Витоша" Тома Белев, тел. 989-53-77

Лоши новини - короядът вече е на Алеко!

По целия северен склон източно от пистата Лалето из иглолистния масив, който явно е от смърч, се забелязват кавеви петна от изсъхнали групи дървета... При запазване на миналогодишния темп на разрастване, това лято трбва да завладее масива на 100%... :/
Много добре се вижда от панорамното барче на хотел Морени - засегнатия масив е в дясно и е по- тъмен от този в ляво (на отсрещния склон). Т.е. за щастие не всички иглолистни масиви в този район са от смърч.
Едно от петната горе е само на 100-тина метра от хижата и се вижда и от стената (пистата).