Нещо напоследък свободните ми дни се разминават с тези на дружките планинари та 3 недели си въртя кръгчета с колелото.
В събота сутринта ставам и гледам стелнала се една ми ти мъгла и си казвам с'я, накъде в тая пущина!? Седнах пред тъпия телевизор и зачаках да се вдигне. Към обяд атмосферата се разведри и яхнах возилото.
Тъй като преди 2 месеца при едно качване на Попови ливади си навлякох беля (възпалени сухожилия и разхлабени коленни връзки) с това колело сега съм по-тарикат и избирам равното.
Първата ми спирка беше с. Дъбница - нищо интересно, около пътя паркирали 10 каруци пълни със зеле и хората продават. Консултирах се за цената и казах на един от продавачите ако има път към Неврокоп да мине през нас да си купя 50 кила за зимата. Дойде човека на другия ден!
Много дупки по тия пътища бе. До с. Хвостяне, следващата ми спирка, ми се натърти задника от друсане. Хвостяне е едно от трите села в околията, където живеят турци, даже беше само турци. Сега повечето хора са се изнесли към Анадола и е пълно с циганьори, много неприятна гледка. Спрях само да глътна малко вода и продължих към Блатска - не бях ходил там от 7-8 години, когато често отскачах натам на риболов. Чесно казано не бях обръщал внимание много на самото село. Гледам стърчат две камбанарии и се чудя какво става, понеже знам, че в това село има само една църква. Гледам едни ханъми кълъпясват тютюн и ги запитах. Те бяха радостни, че имат 2 църкви - едното се оказа параклис (и имената им ми казаха), но като ги питах дали джамията има име не можаха да ми акжат. Трябвало ходжата да питам! Добутах по едни камънаци колелото до църквата. Бях чел че се казва Св. Дух, а гледам пише Св. Троица. Питам едни момчета кога е храмовия празник, те викат на духовден. Питах ги и колко християни има в селото - дватрийсе беше отговора. Полафихме още малко и зацепих по пътя за с. Абланица понеже отттам се стига за параклиса Св. Арх. Михаил. Един км. след изхода на селото е отбивката за него, но първо се загледах по едни яки дебели дъбове. Не съм виждал скоро такива! тъкмо се чудя как не са ги отрязали досега, когато гледам под тях се мъдрят тревясали гробове (мюсулмански) - на едните пише на турски а на другите на български. Турци в селото не са останали почти, но предполагам плочите написани на турски са от тях, а тези на български са на помаци покойници. не знам дали е така понеже турци и помаци много не се долюбват и сега един до друг да им са гробовете....

Състоянието на параклиса не е много добро, както и на църквата. Счупени прозорци запечатани с наилон олющени стени и т.н. Връщам се към Блатска, минавам покрай джамията да и хвърля едно око и продължавам към Хаджидимово. Джамията беше с алуминиева дограма и прясно вапцана. На моста на р. Места питах дали кълве рибата. Оплакаха се хората от суша, то аз вече затова не ходя си мисля!

В Хаджидимово нищо интересно. бях решил направо да се прибирам, но отскочих до ман. Св. Георги да видя как върви строителството. там правят една кула, която се оказа, че ще бъде стаи за гости, а най-отгоре щяло да има параклис, ме светна един послушник, който ми отвори черквата да пална 2-3 свещици. За пръв път съм сам в тази черква. Винаги когато съм идвал е било фраш от народ.

Времето напредва, което ме подсеща че трябва да потеглям. След 4 км. излизам на новия асвалт водещ към неработещото ГКПП Илинден и хващам към с. Копривлен. Кеф си е да караш по мазен асфалт, ей! Транзит минавам и през с. Ляски и на прибиране хванах второто полувреме на някакъв мач нафтекс - левски.

За статистиката; навъртях 38 км. За мен това си е постижение, така че не ми се смейте много!

М, т'ва е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, добре...

Гоце Делчев - Дъбница са дупки, ясно. Ама Дъбница - Хвостяне - Блатска миналата година беше доста добре сътоянието на пътя.

В Хвостяне не видях да има джамия, май липсва...

Аз чак сега от теб научавам за параклиса Св. Архангел Михаил, та не съм го виждал все още. Състоянието на църквата в Блатска може би е единственото изключение от хубавите и поддържани църкви из цяла Неврокопска околия.

Св. Дух мисля, че беше третият ден от Св. Троица. Там са едни софри по три дена, ясни са ти нещата. Те затова много църкви са Св. Троица, за да може народът да яде и пие по три дни, а не само по един...

Не си споменал за голямата църква в Хаджидимово, точно покрай нея си минал. Не знам името й обаче... До Св. Георги има 1 км сериозен баир, пак си натоварил колената. А, може и да си се направил на по-тарикат от игумена там... Аз като бях на манастира миналата година взех, че улучих някакво кръщене и обикалях църквата като лисица грозде.

Онези дървета, дето са до разклона за летището (покрай тях си минал на връщане) не са ли по-дебели от тези към Абланица, които аз не съм виждал?

Аз ли все още държа рекорда на това Колело за най-дълъг преход на ден? Казвай, ако си го подобрил, за да идвам да слагам летвата по-високо. Тя и сега щеше да е по-висока, ама онези не ме пуснаха да разтъпча във Византийско.

Иди при онзи шеф да ти настрои обиколката на гумата на 196 см, за да ти е верен километража според новите ти придобивки.

Сложихме тройка на комбайнерите вчера. Идва ред ма студентите...

Що да ти се смеят?

Нали си с контузии. Пак, че си качил на велосипеда.

Аз като направя един - два пъти в годината Варна - Зл. Пясъци - Варна -
34-36 км и направо ще се пукна от гордост къв колоездач съм

Хем без контузии карам. И безинтересно при мен - асфалтов път с натоварено движение през вилна зона. При тебе селца, църкви, джамии, дебели дъбове...
от едната страна - Пирин, от другата - Родопите - мечта.

Между Дъбница и Хвостяне (2 км.) е мазен асфалт, но има малък участък около 50 м. дето са зейнали едни мощни 15 см дълбоки дупки. Един тъпак с кола ме натири в една като ме забърса с возилото по ръкава. Добре, че ударих спирачки та пропадането не беше фатано за джантите. Иначе после до Блатска пак е добър асвалта.
В Хвостяне има джамия, но явно мангалите не я поддържат и малко се е олюпило минарето.
Дъбовете са 1 км. след Блатска посока Абланица и не са чак толкова дебели като ония тополи, но са в перфектно състояние и бяха бая ми ти високи - на око прецених, че са 20-на м. със супер красиви корони, бе голям кеф, 15 минути ги зяпах. Толкова ми се набиха в очите, че не забелязах гробовете под тях.
В Хаджидимово църквата е "Успение Богородично", или поне така си мисля! Така беше! Аз само минах покрай нея. Виж по оня баир си карах нагоре и 100-150 м. преди него се сетих, че пак мога да направя беля и бутах смирено до входа.

Виж за сверяване на километража не бях се замислил. Ще скокна до оня да коригира малко, въпреки че не вярвам да бърка много в момента. Рекорда си е твой - 50 км., но ще го "подобрявам" догодина, че сега ме е шубе с това коляно.

Много спляскани голове вкарахме на жътварите, но пък познах резултата. студентите им закачихме петица за купата, сега ша ги мъчим на техен терен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Адаш, прав си!

За такива пишман колоездачи като нас това разтояние си е бая. То покрай Варна има хубави местенца за ходене бе. Аз съм бил например по Побитите камъни, устието на Камчия (там малко комари имаше), Аладжата - красиво е!! Пак ми се ходи, ма джоба е празен да му се невиди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То до Побити камъни по-далечко се пада като за пишман колоездачи - 22 км дотам и обратно = 44, а до Камчия още по-лошо 40 + 40 = 80.

Виж Аладжата е по-близо и от Златните. Верно, че са хубави местата, ама наизуст ги зная, без Камчията - там отдавна не съм ходил и аз. Ами ти поне веднъж си бил по нашите места. Аз какво да кажа - ни веднъж не съм бил по Вашия край. Преди нямах време, а сега - ни пари, ни време.

Да се пробвам. Аз поначало пътеписи не пиша - не мога, не за друго.
Миналата седмица. И май те бия по километри. Ботевград - Етрополе било 26 км в едната посока, а аз го минах и в двете. Е, спестих си част от наклона. Но малка!
Събота и неделя, 23-ти и 24-ти октомври, си ги бях определила, вместо за родните места, за опознаване и обикване на онази част от родината, която се намира около Ботевград. Тръгване рано сутринта и връщане късно следобед.

Някъде към 12 и половина аз и Колелото (май трябваше и Аз да е с главна буква, но без да искам, следвам правописа на Андон) излязохме от квартирата и тръгнахме да търсим бензиностанция, която има компресор. Колкото и да е чудно, имало и такива, които нямат. По неизвестни причини след всяко помпене едната гума започна да спада за няколко дни. А помпа нямам, за какво ми е, нали все ще се намери някой да услужи.
13 и нещо. Правец. Родното място на Тодор Живков и на шефа на Нефтохим. Сегашният кмет също се казва Живков. С население не повече от 7-8 хиляди, но с два големи хотела, спортен комплекс и паметник на бай Тошо в добре поддържана градина. Приятно градче. Оглеждам се за пътепоказатели, сочещи към Етрополе. Няма. Затова пък има голяма табела с надпис "Правешка баница" и стрелка. При едно от предишните ми посещения много коварно ме заблуди тоя надпис. Я, казвам си, баници, защо да не изям една, да видим с какво се различава правешката баница от пловдивската и от общобългарската. Тръгнах по стрелката и се озовах пред ресторант-градина "Правешка баница". Мераклийски направен, къща във възрожденски стил и много зеленина. А баница не ядох.
Чешмата, на която спрях да пия, също имаше надпис - "По правата пътека все нагоре". Е, как, нали е Правец.
Циганската махала. После река и пътят се разклонява. Край реката някакъв намусен чичо ремонтира коли. Добре, че беше той, да го питам за пътя, иначе щях да се озова в правешката вилна зона и да не знам къде съм.
Нататък - баир. Те ботевградчани ме предупреждаваха... Не много стръмен баир, но много дълъг. Нищо, нас баири не ни плашат. Хич даже. Носим си сандвичи за ядене и вестници за четене. Направих си кратка почивка, после - дълга почивка. Няма ли край тоя баир? Имал. От края му започва спускане към Етрополе. Возя се и си мисля, че това после трябва да го качвам.
Иначе пътят е красив, от любимите ми - от едната страна скали, от другата дере, много завои и много растителност. Широколистна. Боровете не ме кефят толкова. Цветовете са есенни, слънцето е лятно - какво повече...
Етрополе е разположено по дължина в една долина, като голяма част от планинските градове. Като влезеш, най-напред виждаш връх, който гледан от тази страна, прилича на Джендемтепе в Пловдив, но е по-зелен. Следват най-обикновени къщи и малко мизерни блокове. Тъкмо си си казал "Егати глупавото село", и стигаш центъра. Който никак не е лош, даже е доста приятен. След центъра е мандрата. Да знаете как апетитно мирише около нея, ммм...
Едно Пепси за подкрепяне (нали съдържа захар!) и обратно, че няма време. Впрочем Пепси и Кока Кола като да са си разпределили някак териториите - в Пловдив и София и със свещ трудно се открива кафене, което предлага Пепси. В Ботевград и Етрополе са поне едно на едно.
Нагоре пак се налага почивка. Но ме е страх да не замръкна на пътя и затова почивам, бутайки колелото пеш.
Близо до Правец се отбива път за манастира "Св. Теодор Тирон". Тоя път не са и двамата със Стратилат. Не знам това ли е манастирът "Св. Тодор", за който разправяли, че е кръстен в чест на Тодор от Правец. Табелката с посоката (с две "лица") е поставена обратно и сочи в другата посока. Добре, че има и вярна табелка, по-стара. До манастира пак половината път с бутане. На връщане - возене.
Накрая ме застигна големият дъжд, точно преди Ботевград. Успях да се скрия под магистрала "Хемус". До мен - баба и дядо на мотор. Много ме изкефиха. Не се подигравам, съвсем сериозно им се радвам.
След като ми омръзна да чакам дъждът да спре, реших да спра да чакам. Намери се кой да ме окъпе цялата още в началото на пътя, минавайки с шампионска скорост покрай мен. Намери се също кой да ме закара с бус - мен и Колелото - до самия вход на квартирата.

Спиди, турските надписи може да са от времето на демокрацията, а българските - от соцвремето, но пак на турци. Поне по Кърджалийско чешмите са така.

Градски, асФалт се пише, бе, човек!

Абе какво е това колело с 196 см обиколка на гумата???Моя байк с 1.90 гуми е с 204-206 см според колко е износена.Не съм карал с 1.50 или 1.00,но за първата ме съмнява и тя да е толкова,а за втората ме съмнява да кара с такава

Изпушената цигара съкращава живота с 2ч,изпитата бутилка ракия с 3ч.Работният ден съкращава с 8ч

Хубава разходка.

В Етрополе спахме миналата година с Колелата след колоездене от Пловдив (170 км). На слизане от Златишкия проход тогава ни хвана тъмното, щото колегата повече го имаше в бутането отколкот в карането. 4-5 км над града някакви ловци дебнеха плячка. Оказа се, че на метър от асфалта има диво прасе, което, ако не се беше изплашило от нас и побягнало, аз със сигурност нямаше да видя. После авджиите се "разбунтуваха", че някой изплашил прасето, ама докато излезнат от гората...
Центърчето наистина е хубаво, но като цяло градът не струва.

Знам, че го е сбъркал асФалта, ама той е много Мой човек, по много обясними и най-различни причини, така че му ги казвам на ухо работите... Велико побратимяване има между Филибето и Неврокоп. На 171 км живеем само все пак... Имаме и всекидневна автобусна линия за разлика от Пловдив - Ботевград. Шофьорите също са наши хора.

Ти вземи отвори една тема, че имаш ракия за пиене. Да видиш как ще има сбирка у Ботевградско...

За сведение иначе Правец няма и 4000 жители.

Наско, ами 26 по 1.50 са гумите. Едно време и аз карах Джугана с такива и съм ги засичал по много места, че са точно 196 см.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aндoн на 01.11.04 21:14.