Неблагоприятните прогнози за времето за неделя ме възпряха от идеята за качване на Вихрен, така че реших сам да реализирам един план, който преди известно време обмисляхме заедно с още един член на клуба – обиколка на Витоша с колело.

В неделя сутринта тръгнах доста късно – към 10.30 ч., поради което през цялото време имах съмнения дали ще се прибера по светло, а освен това съм новак в колоезденето (по-точно новак след 15 годишна пауза), така че ми беше трудно да преценя необходимото ми време за това разстояние. Поех по маршрута Бистрица – Железница – Ярема. На Ярема се подвоумих дали да не направя кръгом и да се кефя на продължителното спускане или да си карам според заплануваното – Ярлово – Боснек – София. Все пак реших да продължа, защото имах достатъчно време а и нямаше сериозна причина да се отказвам. Спускане към Ковечевци, после – в Ярлово.

Дотук пътят ми беше познат. Но от Ярлово до Боснек разчитах само на това, което е дадено в картата, а именно: асфалтов път до средата на разстоянието между двете села, а след това черен път, спускащ се до Боснек. Първо питах групичка дечурлига с колелета. Указанията им не ми бяха особено полезни, но ме придружиха до началото на пътя за Боснек. След това питах още няколко човека от селото и се повтори ситуация, която ми се случва почти винаги, когато питам някой местен за пътища и посоки. На кратко 3 човека ми дадоха 5 различни информации, определено противоречащи си една на друга, и най-неприятното – бяха убедени, че не бих могъл да стигна направо до Боснек, а трябвало да мина през Чупетлово (Чуйпетльово), защото асфалтовият път стигал до военно поделение, през което нямало да ме пуснат да мина. Айде де, не на мен тия!

Тръгнах по стръмния асфалтов път нагоре. След около 4 км. бях пред портала на поделението. Пазачът ми обясни, че това вече не е военно поделение а база на горското стопанство, и че наистина не мога да мина през нея, защото била оградена от другата страна. Бях сигурен, че не е искрен, но пък за сметка на това ми обясни от къде да хвана пътя, който заобикаля оградата. Става въпрос вече за черен път, който се отделя от асфалтовия на 500 м. под портала на горското, на характерен голям панорамен завой, в страни от който се вижда беседка и няколко самотни скалички. Ако се идва от селото, черният път се отделя вдясно, точно при табела с изтрит надпис “Охраняван обект” или нещо от тоя род. След като се тръгне по черния път, на около 100 м. се завива вляво за Боснек. Предполагам, че направо пътят продължава за Чупетлово. В началото черният път се изкачва за да достигне котата на портала на горското, след това започва спускане по много изровен и разкалян път с по 4 – 6 коловоза, през които не беше възможно да се кара колелото. Същевременно заваля и доста силен дъжд, който направи пътя още по-трудно проходим. Надолу преди Боснек срещнах цигански катун с много коне и Уаз-ка. Поздравихме се, увериха ме, че съм на правилния път и продължих надолу. А дъждът си валеше неспирно.

Четирите километра от Боснек до пътя София-Кулата се минават неусетно. След това започва тази част от пътя, заради която повече няма да повторя това изпълнение. Не е необходимо да описвам какво е да се кара с колело по този път и то в дъжд и в неделния трафик към София. Последно спускане от Владая до Княжево и у дома – 20.00 ч.

Много добре, браво!

Миналото лято един мой много добър приятел от детинство си купи колело и тъй като като малки сме ходили по планините и сме карали заедно колела из София, а пък си е и натренирано момчето, решихме да си изпробва новата придобивка като направим обиколката на Витоша. Тя се води около 100-тина километра с лека горница.
Като време горе долу като теб го взехме. Към 11 минах да го взема от тях - стария ми квартал до НДК, гърба на АГ-то. Минахме през Хладилника и нагоре ясно. На мен ми беше познато от предната есен на Е4 билото, което се пресича между Ярлово и Чуйпетльово, а и съм бил в последното селце и от там съм се качвал до въпросното било. Въпреки това питахме няколко човека в Ярлово, за да изберем по-добър вариант, а те, въпреки много черни пътища, са основно два: този по асфалтовия път, който е даден на картата и който се вижда да катери по склоновете леко в ляво като погледнеш от селото или да продължиш напред по дерето и после да се отклониш по един, обрасъл в началото ръб, по който се движи черен път за Чуйпетльово. Мислехме първоначално да направим това, което и ти си направил, но в допитването надделя вторият вариант, който ни изведе на една билна седловинка, където веднага след като се прехвърли баира има на известно разстояние край пътечката, хубаво в миналото кладенче. Един местен дядо навремето ми го беше показал, но сега за съжаление установихме, че се е затлачило. Обядвахме на билните полянки. След това спускане по пътя, който само на места е повечко разровен и се излиза на асфалта Чуйпетльово-Боснек, на съвсем кратко разстояние от първото селце. Следва май към 8 км. спускане, по време, на което установихме, че приятелчето ми си е забравил слънчевите очила, където обядвахме. Бяха маркови и скъпички, но определено го мързеше да се връща. Аз също вече чувствах някаква умора и се бях настроил вече за асфалт, но какво да се прави, не ми се искаше да запомни този поход с лошо. Върнах се с колелото до билото, разбира се бутайки го нагоре по сравнително стръмния черен път, намерих ги цайсите и се спуснах бързо надолу по вече добре познатия терен. После покрай Перник и към София, минахме по Беловодския път над Княжево и се озовахме в Бояна. Спуснахме се надолу покрай резиденцията и по бул. България и бяхме отново в квартала. Там се отбихме на гости при една приятелка колкото да я навием да си изкара колелото и да покараме, след което отидахме в Борисовата градина в "Лодките", където пък се засекахме с още наши приятели и познати също с колела. Към полунощ заваля и се преместихме под една беседка. На всички им бяха свършили цигарите и отидахме с мойто приятелче (Сашо) да купим до денонощната лафка на Попа. Явно уморени от дългия ден, бързо се бяхме напили от по няколко бири, затова слизайки от тротоара на "Графа" Сашо нещо се беше отплеснал и се блъсна в един от металните колове, дето са ги сложили да не се качват колите.
Сцената, която се разрази за секунди пред очите ми беше направо като от някакъв екшън филм, но за щастие и с хепи енд. Сашо тренира от немалко време различни бойни изкуства, така че падайки с предно салто се претърколи като топка на земята и веднага се изправи невредим. Поизправихме и колелото и скоро разказвахме случката на останалите.
За съжаление дъждът не спря, а се и засили. Повечето от хората бяха лесни за прибиране, тъй като бяха по-наблизо, но аз за Младост бях единствен....
Май се поотплеснах малко, но това е асоциацията, която веднага ми изплува от спомените, във връзка с темата ти.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Йоги, и аз прецених разстоянието на около 100 км. но все още не съм си взел километраж за колелото, а освен това пътувам от "далечния север" на София, от където до полите на Витоша са над 10 км. А в Ярлово и на мен се опитаха да ми пробутат вариант с някакъв път, който вървял по реката и стигал до Чупетлово, но реших все пак да следвам посока Боснек, защото не исках да се отклонявам от западното направление към София-Кулата, а за Чупетлово е първо на север, а след това пътят до главния път е вече поне двойно повече. Между другото, ходил ли е някой до пещерата Духлата, която на картата е дадена някъде около Боснек?

Духлата е веднага след като излезеш от Боснек в посока Чуйпелово, от дясно на пътя се вижда входа. Няколко километра по нагоре по пътя в Струма се влива реката от Рибни дол, преди имаше старо дървено мостче на Струма. От там минава пешеходна пътека за Ярлово(трасето на "Обиколката на Витоша"), но става мисля и за със колело, ако се носи на рамо.

Духлата е на десния бряг на Струма, а Рибни дол се влива от ляво

Хм, Витоша определено може да се обиколи предимно по черен път, за тези, които го предпочитат. Ако си достатъчно подготвен, дори не се налага да се бута/носи колелото повече от 100-200 м. за цялата дистанция от около 100 км.
Аз, лично, предпочитам да карам извън асфалта и затова последния път, като обиколих Витоша, на 16.05., карах по шосе само докато стигна от Люлин до Бялата вода над Бояна, и от чешмата на Ярема до ханче "Брезите". После от Драгалевци до Люлин също.
Първите два-три пъти, когато карахме по този маршрут, въртяхме доста повече по шосето. Освен че е неприятно да се кара между автомобилите, е и по-дълго с около 20-30 км., в зависимост от къде се минава, а е и по-отегчително. Лично мнение!
Ако има някой, който се интересува от подобно каране, скоро предстои състезание "Обиколка на Витоша". Като науча повече, ще пиша.
Айде!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

миналата година щях да правя каквото ти си правил, но минах и през Поповяне да видя едно манастирче.

в Ярлово селяните съвсем се оплетоха да ми обясняват, времето напредна и се върнах.

апропо - имам питане дали от Ярема до Ярлово прекият път, даден на картата на Витоша, който вероятно е и маркиран, е проходим с колела?

иначе аз хващам рейс 69, горе над Железница ме оставя и после до Ярема е нищо работа. мързеливо, ама така е, като не съм карал от години

K .

Тучко, аз не разбрах какъв е маршрутът, който върви само по черни пътища. Би ли обяснил по-подробно?
Апропо, а от къде минава маршрутът на ежегодната "Обиколка на Витоша"? - подозирам, че не точно от където аз съм минал, защото иначе местните в Ярлово все щяха да знаят за това събитие и за маршрута му...

К., има един черен път, който се отделя от чешмата на Ярема, ако се идва от София - вдясно (естествено). На самия разклон има табелка, на която с бяла боя на ръка е написано "Ярлово. Пешеходен път". Аз тръгнах по него и на около 50 м. нататък реших да попитам един възрастен човек дали пътят става за минаване. Той започна да ми обяснява, че пътят изобщо не бил за колело а само за пеш и че било по-добре да се върна на главния път и да се спусна до Ковачевци. Послушах го. И не съжалих - до Ковачевци спускането е много приятно, а след това до Ярлово е равно. А иначе съм почти сигурен, че по този черен път можеше да се стигне и с колелото... но тогава реших да се вслушам в съвет от вида "това е много трудно или направо невъзможно". Всъщност това е най-често първото нещо, което чувам, когато питам някой от местните хора как да стигна до едикъде си- никога не се е оказвало вярно, но пък е твърде показателно... Но това е тема за съвсем друг разговор.

Има две обиколки на Витоша:
1. Пешеходна организирана от ТД "Витоша" като "100км за 24 часа". Нейното трасе с много малки изключения става за минаване с каране на колело. Но участъка от село Студена до разклона за село Боснек е по пътя Софя-Кулата. Там обаче се минава около 3-4 часа сутринта и движение на автомобили почти липсва.
2.Колоездачната обиколка на Витоша е състезание от календара на Федерацията по Колоездене (или както се казва) и минава само по асфалтови пътища. Над 100км е.