Re: Митко / Хоби, Развлечения / Туризъм

Цяла зима ме преследва мисълта, че от 8 декември 2003 насам не съм се отчел в Голямата планина. Дори новата си лопата не можах да изпробвам. А хората спаха в иглу! Както и да е. Може да валят камъни, но тези три дни 22,23,24 май няма да ги пропусна! Имам си и нова палатка и трябва да я пробвам в условия близки до боя! Храна за три дни, спален чувал, топли дрехи, котки, гети, ръкавици, (знае ли човек в тия времена какво го чака Горе! ), палатка, екипировка за дъжд … Домашният кантар излезе от обхвата си – някъде около 16 kG! Както ще се види по-нататък всичко влезе в употреба без котките и гетите – чичо Насо е патил и знае! Сутринта в събота с бодра песен на автогара юг. Виждам – взели са мерки – голям автобус, няма вече скандали кой да влезе и кой да остане за другия курс. Вътре пълно с непознати младоци с грейнали очи от предстоящото свещенодействие! В Самоков всички се отправиха за Боровец. Няма значение. Аз пък съм за Говедарци. И ето вече съм при чешмата с кравешките изпражнения. Един поглед на ляво – о Господи, този сняг… не ми се гази с този товар в сняг! Поглед на дясно – да, там не съм бил и решението е взето – предимството на самотните групи е, че това става винаги с консенсус! … Като цяло Лъкатишка Рила прилича малко на Родопите умалени няколко пъти. След около час човек губи представа къде се намира. Постройки почти няма, няма характерни ориентири, не видях нито една скала, няма извори, само гори и зелени поляни! Маркировка съвършено липсва. И така, след многократни съмнения и лутане под палещото слънце в края на деня се намерих на около 1 час от с. Клисура. От облаците на запад взеха да се спускат завесите на идващия дъжд. Ние сме готови и за това! Тук му е мястото да се похваля с палатката която ми подариха синовете и снахите. Много е добра за хора с висок ръст. Има ги още в Метро в два варианта. Не се заблуждавайте от размерите написани на кутията – това са външни габарити. Ако сте с висок ръст купете си по-голямата с обявени размери 240х210х130, която вътре е 210х170, двуслойна и могат да спят трима души в нея – цената е 120.00 с ДДС. За хора с нормален ръст е по-малката с обявени размери 210х210х120 и цена 80.00 с ДДС. Дъждът трополи отвън, а вътре е сухо и топло… Събуждам се сутринта – Верила ни зове! Малко преди с. Клисура се появи стара маркировка в червено и зелено, а на входа на селото хубава табела, която сочи – ето натам е Рила! Наливам вода и хайде на билото. Хващам пътя, който според картата е верния. След около час той изчезва, но няма време за връщане. Гъсталаци, дерета, коприви, пак гъсталаци, на края излизам на път и вече съм в Белчин. Няма време за разсейване, една симпатична белчанка ми налива вода и навлизам в полето на р. Палакария. Обрасло с буйна трева, мисля си за змии. Не срещнах нито една. Ето я и Палакария, с глинести брегове, обрасли с върби зад които прозира село Алино. Прецапвам я на бързо, но от север е по-неприятно: мочурища, обрасли с блатна трева, кал и вода. На картата над Алино е изобразен язовир. Достигам стената по селската река от долу и навлизам в строго охранявана зона! От горе оградена и заключена, отдолу свобона! Пазачът видя попрегърбения ми вид и се смили: отключи портата и вече съм на Плана а целта ми е едноименното село! И тук отново: залесени иглолистни гори, малки връхчета недостойни да имат собствени имена, липса на всякакви ориентири и никаква вода! Към 19:00 скапан от горещина и жажда видях с облекчение първите къщи на с. Плана. Тръгнах по най-прекия път и както много пъти ми се случва тези дни, той свърши! Вече чувах селските кучета и продължих напред но гората се сгъсти до толкова, че накрая не можех да се продължа ни напред ни назад. Вече беше 20:30 и заваляха първите капки дъжд. Намерих малка полянка и отново палатката ме спаси. Цяла нощ валя и непрекъснато се събуждах с тревожния въпрос: как ще излезна от това място. Имаше и едно хубаво нещо: Палатката позволява да се събира и вода! Напълних 8 литрова кутия от течен шоколад! Сутринта имах нова изненада – 1 cm слой сняг! Излизането от гората ми отне около 1 час и към 10 ч. след още едно подобно изгубване бях на спирката на автобуса. Видимостта беше около 100 m и идеята да ходя до Урвич или Пасарел отпадна. GPS-ът е хубаво нещо, мислейки и джвакайки с обувки около 2 ч. навлязох в Железница, което е кажи-речи у дома. Слизайки от рейса в Дървеница реших да закръгля километража на 50, затова добавих още 2 km като минах под балкона на Маргото за да го поядосам малко – Чичо ви (вече дядо!) Наско още го бива!

see|(er ... the reason.