Здравейте,
Прекарах около месец, в периода март-април, с Българската експедиция Еверест 2004. Пътувахме заедно през Тибетското плато и направихме първото аклиматизационно изкачване от Базов лагер нагоре. Целта беше Преден базов лагер на 6400м, но аз се върнах преди него.
Имах възможността да се разходиа и из западната част на Непалските Хималаи, в района около Анапурна и Дулагири.
В рамките на двата трека съм нащракал доста кадри, част от които могат да се видят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълни ми душата!
Благодаря ти.
Чакаме нови фотоси от още интересни и вълнуващи места.
И стискаме палци на всички. Най вече - живи и здрави.
Очакваме с трепет новини от върха. Успех Петко!

Много яки снимки , дай Боже всекиму такава възможност.
С какъв фотоапарат си снимал?
Поздрави

Здравей, снимките са много хубави, а и сайта е много практичен, да не кажа най удобният фото албум който съм срещал в нета :)

пс
ще добавяш ли коментари и на останалата част от галерията със снимките от Тибет?

Особено тия с рейсовете по непалското шосе и къщичките в град Шегар. Съвсем по мой вкус Не се и съмнявам, че и преживяването е било достойно.

Minolta Dimage S414 4Mp, матрицата е на Sony, обектива е ахроматичен, ползвах две CF карти от 1GB и 256МВ, батерий Sanyo 2300mA.

Преди малко говорих с Карина Сълова, Петко е без радиостанция. Няма новини от него. Времето е хубаво като за местото. До 16ч, местно време, имало поне 15 изкачили се на върха. Карина се намира в преден базов лагер, на 6400м и гледа с бинокъл. Първата възможност за новини от Петко би било ползване на чужда радиостанциа при завръщането му в лагер 4 (8200м).
Прогнозата е за по-ранен мусон (5-6 дни). Очаква се времето да се задържи благоприятно поне още 5 дни. В графика на експедицията е предвидено на 25 да се "събира" АВС, на 26 ВС и отпътуване на същия ден за Катманду.

Радвам се, че ти е харесал албума. Обещавам да довърша коментарите при първа възможност. Пуснах албума недовършен заради предварително обещаната дата 17.05.

Премисляйки сега рисковите моменти, си давам сметка, че пътуването по непалските пътища е далеч по рисковано, отколкото соловите разходки по ледника под Комбуче. Шосетата са без мантинели и знаци, маневрира се без мигач, но с постоянно натиснат клаксон. Завоите се "секат" в насрещното, защото така може да се кара по-бързо. При разминаване на два автобуса и двата излизат в банкетите, защото няма достатъчно място. На няколко пъти видях горящи превозни средства, предимно автобуси. Това е ежедневие там. Средната скорост за автобус, при движение по първокласен (според тях) път е 50км.
Пропътувах около 7-800км в Непал, пътищата приличит много на отсечката Асеновград-Чепеларе.

Подобно е положението на много места из Третия свят. То там си е и тръпката, де. Още ми държи влага едно пътуване със селски автобус в Еквадор. Пътят се виеше по стената на бездънен каньон, валеше дъжд, водопадите шуртяха директно върху покрива на автобуса, а на места от свлачищата едва оставаше място за една кола да мине с четирите си колела, камо ли две да се разминат. В Африка пък много често рейсовете се движат "по Божия воля". В смисъл, че шофьорът може да е подменил изтърканите накладки на спирачките с мукава, но е спокоен, защото е лепнал мото "С нами Бог" на предното стъкло. Което освен другото му ограничава и видимостта. Даже в Южна Африка, дето уж е цивилизовано, се напрягам ако на магистралата застигна "черна" маршрутка, защото не минава и седмица на някоя да не и се откачи колелото. А и от гледна точка на пътник съм виждал с очите си как всички лостове и лостчета за управление, включително скоростният и кормилото са прикрепени с тиксо и канап към останалата част от колата.