Нека да се отделим от конкретния случай и да си кажем как стават нещастията горе.

Имам един приятел, който казва, че 90% от случаите стават по причина на хората и 10% по случайност. В един друг спорт, по-екстремен, процента е 95. И е прав, според мене.

Накратко причини:
група с неравни възможности на физиката и психиката.
прекалено голяма група -- това води до предишното.
лоша преценка на моментното състояние на планината и времето.
лоша преценка от страна на водача на способностите на групата.
непремерено трудно достижима цел.
егоизъм от страна на водача: 'Хайде да минем от тук и от тук и от тук, какво толкова, щом аз мога, вие сте длъжни'.
отказ от носене на лична отговорност от страна на членовете на групата: 'какво ни дреме, нали ни е водач, длъжен е да ни изпишква даже'.
липса на чувство за другарска взаимопомощ и проява на егоизъм.
опити на членове на групата, без достатъчно опит да влияят върху водача при вземането на решения, особено при критична ситуация.
случайно събрана група от непознати хора.
...
...

И какво е решението ?

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

1.група с неравни възможности на физиката и психиката.
Съгласен!
2.прекалено голяма група -- това води до предишното.
Съгласен!
3.лоша преценка на моментното състояние на планината и времето.
Ами като си сгрешил, върни се! Да не говорим, че ако не можеш да направиш преценка, не ти е мястото там като водач! Това определено въври заедно с т.4
4.лоша преценка от страна на водача на способностите на групата.
Виж т.3
5.непремерено трудно достижима цел.
По-голяма глупост от това няма! Лошото е, че е факт и много хора така си намират белята.
6.егоизъм от страна на водача: 'Хайде да минем от тук и от тук и от тук, какво толкова, щом аз мога, вие сте длъжни'.
Това пак е пряко свързано с т.3 и т.4
7.отказ от носене на лична отговорност от страна на членовете на групата: 'какво ни дреме, нали ни е водач, длъжен е да ни изпишква даже'.
Е това е проблем. В таков случай в критични ситуации предлагам бой на вироглавите...
8.липса на чувство за другарска взаимопомощ и проява на егоизъм.
Когато се предполага, че има вероятност от изпадане в екстремна ситуация, с такива хора да не се тръгва изобщо! Т.е. само с познати и такива, на които може да се разчита!
9.опити на членове на групата, без достатъчно опит да влияят върху водача при вземането на решения, особено при критична ситуация.
Това как да е. Ако водачът умее да се налага, проблемът е решим. Ако не умее - не е за водач и тежко на групата! Проблемът е обаче, когато има двама или повече опитни в групата и негласно всички ги приемат като равнопоставени водачи. Ако възникне противоречие между тях, тогава става една... Патил съм си и ви казвам, че това е най-проблемното нещо, което може да се случи. Радващото в случая е, че се случва рядко. Защото обикновено такива хора проявяват достатъчно разум и правят компромиси в името на общото оцеляване!
10.случайно събрана група от непознати хора.
С такава само на леки маршрути, докато се опознаят!

И друго мога да изприказвам, ама няма време. Пък и предполагам и други ще вземат отношение.

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!

В много голяма степен си прав! Нещо повече, злополуки стават много по рядко със самотни туристи, отколкото с организираните групи... Противно на разпространеното мнение...
Но има и още един фактор - ИНАТА и САМОЛЮБИЕТО на водача. Примерно, при движение в група се е случвало да ме загубят посред бял ден на такива НЕВЕРОЯТНО лесни места.... Просто, защото водача, не желаейки да признае, че е сбъркал и е изпуснал маркировката, отказва да се върне назад (или поне да изпрати някого!) и да оправи нещата. Преди години, по подобни причини, на 24 май, във Врачанския Балкан, във внезапно появила се снежна буря загина група от десетина опитни и подготвени туристи.....

Редактирано от Topepo на 12.12.02 10:27.

Аз смятам, че в туризма злополуките са на 100% зависими от субективния фактор. Казвам го, правейки аналогия със спелеологията. Там единствената обективна предпоставка за злополука е земетресение, което да причини срутвания. Презумпция е, че всички останали опасности могат да бъдат предвидени от водача и избегнати.
Тъй като в откритата планина едно земетресение не може да причини сериозна злополука, излиза, че всички предпоставки за нещастни случаи са предвидими и подлежащи на избягване, ако мога така да се изразя.

За земетресението си прав, но къде остана лошото време? В пещерите няма такова, нали? Като влизаш знаеш - толкова и толкова градуса, такава и такава влажност и това е. А в планината се случва да тръгнеш по хубаво време и по средата на пътя вече да те духа такава хала, че за са оцелееш предприемаш отчаяни действия, които иначе не би си и помислил да правиш. И рискуваш! Ако спечелиш - оживяваш. Ако загубиш - губиш и това е! И не ме убеждавайте, че не може да се изпадне в такава ситуация. Има достатъчно райони в нашите планини, отдалечени на прилично разстояние от най-близка хижа или заслон, където отклоняването от маршрута си е чисто самоубийство. Но когато напускането на маршрута предлага 5% шанс за оцеляване, а продължаването по него 1%, то не ви остава нищо друго, освен да поемете по-малкия риск, колкото и нищожно по-малък да е.

Искам да кажа че:
1. Не е удачно да се сравнява спелеологията с голото било на планината
2. Наистина рядко се случва, но се случва проблемът да не е по вина на групата или на неин член. Колкото и да е нисък процента на трагично стекли се обстоятелства по този начин, той все пак съществува!

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!

Човек като ви слуша - супер сте на хартия...(на екрана на компщтъра) и най - обичам теоретичните излияния за това какво трябва да се прави ...Само да ви питам...КАКЪВ ОПИТ ИМАТЕ (ама реален) ...колко пъти сте попадали в лавина или ектремна ситуация и колко групи сте водили зиме и лете по нашите планини...Пък тогава може и да ви повЕрвам..

Човек като ви слуша - супер сте на хартия...(на екрана на компютъра) и най - обичам теоретичните излияния за това какво трябва да се прави ...Само да ви питам...КАКЪВ ОПИТ ИМАТЕ (ама реален) ...колко пъти сте попадали в лавина или ектремна ситуация, и колко групи сте водили зиме и лете по нашите планини...Пък тогава може и да ви повЕрвам..

За загиналите бъркаш. Не беше във Врачанския, а във Вършецкия - в района на Тодорини кукли, на 1700 м н.в. на 24-25 май 1991 г.

Вижте,

голяма част от написаните от вас неща са вярни. Обаче да се говори за Звездьо без да го познавате не бива - той беше неповторим човек. Жалко за него. Моля ви, подкрепете предложението на Edna, и днес в деня на погребението на Звездьо помълчете в негова памет и не публикувайте нищо.

спирам дотук

Вижте,

голяма част от написаните от вас неща са вярни. Обаче да се говори за Звездьо без да го познавате не бива - той беше неповторим човек. Жалко за него. Моля ви, подкрепете предложението на Edna, и днес в деня на погребението на Звездьо помълчете в негова памет и не публикувайте нищо.

спирам дотук