по маршрут "Безбог", "Демяница", "Вихрен", "Яворов", "Предел". Идеално време, хубави маршрути, супер компания, въобще - отпуска мечта! Хижите навсякъде са пълни, но ние си имахме резервации. Това, което е положително за мен е, че навсякъде предлагат нещо за хапване. Е, вярно, че срещу съответното заплащане, но си е все пак на прилични цени. Общо взето може да се тръгне с половината от необходимото ядене на гръб, а другото да се набавя по места. Разбира се при наличието на съответния пълен джоб! Друга изненада за мен бе, че цените на нощувките са си минологодишните: 4-5-6 лв на различните места. Напълно човешки. Не мога да кажа нищо срещу условията по хижите, всичко си е в рамките на нормалното. Мога много да похваля хижа "Предел" - въпреки, че е на цивилизовано място и близо до асфалтивия път, си е чисто "туристическа" - 4 лв нощувка с карта на БТС, 5 лв без, със столова - външна и вътрешна, с добро посрещане и отношение. А иначе си има всички екстри на цивилизацията - кръчма с пиене и скара, идеално поддържана градинка, чиста и зелена, стаи с две и три легла, всяка със собствен санитарен възел - баня и тоалетна и топла вода в изобилие. Идеално място за завършване на няколкодневно скитосване и мизеруване по планината.

Предполагам интерес за тук четящите ще представлява само преходът от х."Яворов" до х."Предел", който направихме не по нормалната червена маркировка, част от Е-4, а по билото до вр.Пирин. С доброто намерение да стигнем до 16.30 на "Предел" стартирахме от "Яворов" в 4,30 сутринта. В 6,45 бяхме на билото, между Разложки суходол и Албутин (или Бутин, така и не разбрах кое е по-вярно). Хапнахме набързо и в 7,00 атакувахме на север. До връх Албутин и донякъде надолу от другата му страна има колове зимна маркировка и никаква ясна пътека. А от самия връх се открива невероятна гледка към целия Пирин. Слизайки надолу кой откъдето свари, се спуснахме на едно доста ниско било, ръбато и скалисто, обрасло и с клек, което на места бие Кончето по трудност на преминаваните пасажи. За щастие такива са малко и кратки. Там пътеката е ясно изразена, тъй като клекът е просечен скоро. Евала на този, който е хвърлил толкова бачкане на баира. Това обаче не важи за целия маршрут. Като цяло е добре маркирано с пирамидки, но ясно изразена пътека липсва, с малки изключения, където тук-там се вижда някакво подобие на такава. На места е проблемно ориентирането през клека, но с краткотрайни залутвания бързо се хваща посоката. Така успешно преминахме всички върхове - Албутин, Каменишки, Даутов, Плешки. Междувпрочев, Даутов въобще не е задължително да се изкачва. Подсича се много лесно, оттам минава и маркировката, а и се спестява половине час. Всичко беше добре до подножието на връх Пирин. Изведнъж изчезнаха и пътеката, и пирамидките, и нашият ентусиазъм. След три-четири безуспешни опита за атака на междуклековото пространство изведнъж: О, Щастие! - каменна пирамидка. Оттам нататък до върха без никаква пътека, само по пирамидките, се придвиждахме бавно агонизирайки, вече изгладнели и привършили водните запаси. Въобще изкачването на връх Пирин се оказа най-неприятно - туфи трева, с дупки и скрити камъни между тях, клек и хвойна, които се преодоляват с много усилия в най-горещата част от деня. Но около 12,15 усилията ни бяха възнаградени. Изкачихме заветният връх! Е, да ви кажа, нищо особено - връх като връх. Гледката обаче е забележителна - от едната страна Благоевград и долината на Струма, от другата Разлог, Банско и долината на Места, а насреща Предела и Капатник. При по-ясно време сигурно е още по-внушително.
Там похапнахме и унищожихме последните запаси от вода с надеждата, че с навлизането в горския пояс ще си набавим такава. Какъв оптимизъм само, но кой да знае... Преди да тръгнем знаехме, че имало някаква стара червена маркировка, имало и някаква по-нова бяла, но от върха няма никаква. Само пирамидки и то толкова рехави, че с бинокъл да ги търсиш. Отначало всичко вървеше добре - по билото надолу. Стигайки обаче до мястото, където трябваше да поемем надолу и да изоставим билото, изпаднахме в огромно затруднение и направихме най-фаталната грешка. Открихме един камък с червена маркировка, разделяща се в цели две посоки! Надясно - местостта Предел, наляво - без надпис. След дълго и трудно съвещание, в което активна роля играха двете карти на Пирин - стара и нова, поехме наляво. Не трябвало натам, ама.... На старата карта има само дясната пътека - вярната! На новата карта има само лявата пътека. Така изхождайки от презумпцията, че новата карта трябва да е по-вярна и може би дясната пътека вече напълно липсва, поехме наляво. Пък и наляво имаше маркировка, а надясно никаква не се виждаше. През едно бивше пожарище, понастоящем лабиринт от трева, клони, камъни и дупки, обезводнени и замаяни, издирвайки следи от боя и камъчета между тревите, започна главоломно спускане надолу. А то си е нещо внушително - от 2600 м до 1100 м н.в. Слизаме си ние и вече се чудим как ще преживеем жаждата и какво чуваме - ромон на вода! Къде, къде - в най-близката трева! Разровихме се ние и открихме едно ручейче, едва шурти, но пък студено. Клечахме към 15 минути докато си утолим жаждата и напълним шишетата. Оттам надолу наклонът се увеличи, но с навлизането в клека пътеката стана по лесно откриваема. Само дето пътека не личеше, а само просеката, където някога е минавала. Не мога да преценя откога там не е стъпвал човешки крак. Количеството боровинки, коета сгазихме, не подлежи на измерване. Просто прелитахме над тях в надпревара с времето, а те едни такива едри, сочни, примамващи... все едно мираж в пустинята Сахара. Никакво спиране - надолу и само надолу! В един момент хванахме едно разклонение в нашата посока, което липсваше на картата и ни отведе по хоризонтал точно до мястото, където ни се искаше. Придвижването вече се извършваше в гора, с маркировка тук-там по дърветата, но без никаква пътека в нея. Сигурно е маркирано преди десетилетия, а не е минавано оттам пак от толкова време.. Всичко беше добре, докато изскочихме на билото. Прехвърлихме надолу, стигнахме последното дърво с маркировка и изведнъж осъзнахме, че пред нас надолу се простира сечище. Доста старо, съдейки от степента на обрасналост с боровинки. Можете да си представите какво означава това. Няма пътека, няма маркировка, само камъни и дънери. И дупки между тях. След поредното съвещание между нас и картите решихме да хванем хоризонтално надясно, където има хълм точно над интересуващата ни местност с полянка на него. Изподрани и окървавени, с поизкълчени крака се тътрехме към заветния хълм. И изведнъж - О, ЧУДО - маркировка! Отново без пътека, на разстояние 50 м от дърво до дърво, но все пак маркировка. И то в нашата посока. Докато не я загубихме пак. Възстановихме решението да атакуваме хълма през една полянка от другата му страна и газейки трева до кръста се добрахме до гората, която трябваше да пресечем, за да достигнем заветната полянка. Само че гората се оказа от типа "влизаш с дрехи, излизаш гол" и това ни принуди да изоставим този си план. Върнахме се надолу до мястото, където загубихме маркировката и в отчаянието си успяхме да открием следващата боя 50 м надолу, но доста в ляво от предишната посока. Това е и било причината първия път да я изпуснем. Мсичко беше добре следващите около 200 м, където вече изгубихме маркировката окончателно и безвъзвратно. Но тя беше поела път доста стръмно надолу и ние решихме да продължим тенденцията, като забихме право надолу, през гората и един огромен сипей. По едно време - що да видим - бял покрив на около 100 м надолу. Радост и щастие! Бегом, че и на пътека излязохме. От пътеката - на път, а на пътя - фургон. Заключен и без следа от живот. Обхванати отново от отчаянието, поехма по пътя в нашата посока. Следващата среща обаче се оказа щастлива. На пътя режеха дърва, имаше хора, коли и фургони. Само дето не се хвърлихме на вратовете на хората. То едни хора, ама да не разпалвам етнически страсти... Та запитахме любезно за пътя и любезно ни бе отговорено. Ще продължите по този път, след 2-3 км ще свърши, ще слезете в дерето, ще изкачите следващото било, там ща намерите друг път и по него сте право на Предела. Но ако искате по-напряко, ей тука надолу направо през гората, после леко в дясно и след час сте на път, който ще ви изведе където трябва. А ние какво да кажем, естествено сме по прекия път. Благодарихме и се юрнахме надолу в гората. Няма да описвам подробно това слизане. Който е правил нещо подобно, знае какви са усещанията. Който не е , да опита, за да разбере. То не подлежи на описание. Изпълнихме стриктно указанията, но с навлизането в широколистната част на гората нещата се влошиха още повече. Едни полянки, едни храсталаци, папрати, къпини, коприви, чудесии изобщо. Но смело надолу и смелостта ни бе възнаградена. Първо с нещо като дълга и тясна полянка, обрасла с растителност до кръста, после преминаваща в нещо като обрасъл и дълго неизползван път, преминаващ съответно в нещо като нормален неизползван черен път и накрая достигащ нивото на използван черен път. Изведнъж, нещеш ли, огради, градинки, цивилизация. Че като се откри един широк и равен път, не бе радост, не бе чудо. Добри хора се намериха да ни упътят за посоката и всичко вече беше ОК. Няма да описвам думите и изразите, които употребихме, когато вървейки си по широкия път открехме табелка с бял надпис "вр.Пирин - 5,30 часа" и търсената бяла маркировка. Открихме я, но в обратна посока. За другия път ще знаем - първо отдолу нагоре, пък после слизане!
Пристигнахме благополучно на хижата в 18,00 часа. По прости сметки това прави 13,30 часа и то почти без почивки. Само с две по сериозни - една от половин час и една от 15 мин. Последвалото блаженство не подлежи на описание - гореща баня, скара, картофки, бира, чисти чаршафи и здрав сън. Е, днеска още ме болят краката, но здраве да е! Не е за сефте, няма да е и за последно.

Поздрави на всички!

Ясен

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!

Направо ви завиждам. Все пак сте видяли красоти, които малко хора биха рискували да търсят. А и удоволствието от топлия душ, скарата и вдигнатите крака след такъв терен е несравнимо и незаменимо.

When the music is dead, you can't hear the melody.

Твърде добре - явно емоции не са липсвали!Предполагам, че в момента всичко предизвиква у теб само усмивки.Сигурно не би се отказал от следващо излизане, дори и да знаеш, че ще бъде съпроводено с абсолютно същите терзания.Само хора, заразени с нашата болест, са в състояние да го разберат.Както бе казал един китайски поет (със съкращения):"Питат ме защо живея там - в сините планини.Смея се и не отговарям...Има и друг свят - не нашия човешки."Пожелавам ти здраве и още много "изпълнения"!

Hubav prehod ste napravili! Az mnogo obicham tozi marshrut. No shte dam malki poqsneniq za teb i za onezi, koito posle shte chetat.
Pytekata sled Pleshki do vryh Pirin vyrvi po ryba - na 1 metyr ot kleka. Piramidki ima v izobilie. Qvno ne ste slizali i do Dautovo ezero, a mozhe veche i da e bilo presyhnalo, inache shtqhte da se zapasite s voda. Na vruh Pirin ima tetradka, v koqto vseki izkachil vyrha mozhe da se zapishe. Tq e dobre skrita ot vynshni vliqniq i ako ne znaesh, che q ima mozhe vyobshte da ne q namerish.
Problemyt s pytekata ot vryh Pirin nadolu naistina e seriozen - az lichno sym pravil slizane ot tam do Predel za 9 chasa i polovina. Ne sym vyrvql po pytekata, koqto otbiva vdqsno pri razklona, no ako mi ostane vreme tova lqto shte q proucha. Pytekata vlqvo vodi kym mestnostta Sapatovo - mqstoto s furgonite. Tq e na okolo 1550m nadmorska visochina i na okolo 2,8 km ot vyrha (spored GPS-a) - pravete si smetka za naklona! Ot tam naj - dobre e da se prodylzhi kym selo Brezhani - drug udoben izhoden punkt za vryh Pirin. A po pytq ot Sapatovo do Predel sa 4 chasa.
Marshruta kato cqlo e neveroqtno krasiv i mnogo div - poveche ot vsichko drugo, koeto sym sreshtal v Pirin. No vseki, kojto misli da go minava trqbva da e mnogo dobre podgotven - osobeno za slizaneto ot (ili kachvaneto na :)) vryh Pirin, a syshto i za rybcheto mezhdu Butin i Kamenishki vryh. Tova rybche ne e mnogo trudno, no si ima "nervni" mesta. Ne e ot tipa na Koncheto, no pyk e bez osigurovka. I e po - trudno za minavane v posoka vryh Pirin.
Nadqvam se sled okolo 2 sedmici sled kato svyrsha markiriovkata po E4 okolo Predel da mi ostane vreme i za vryh Pirin, no ne ochakvajte chudesa!
Za imenata na vyrhovete - Dautov vryh na novite karti e izpisan kato Gyrbec, a vyrhyt na severozapad ot nego e bezimen. Obache sym sreshtal opisaniq na marshruta v stari pytrevoditeli, kydeto tozi bezimen vryh e tochno Gyrbec. Dautovo ezero na novite karti e Sylzica.
Izvinete me, che ne pisha na kirilica, no tuk nqmat Phonetic, a za BDS nqmam vreme.

Ами и аз ще коментирам по ред. Пирамидки по ръба на самия връх Пирин наистина има - няма пътека! И по-проблемно беше подхождането към самия връх, там, където се подсича едно малко връхче, което така и не разбрах дали е част от вр.Пирин или е самостоятелно.
До Даутово езеро наистина не сме слизали, видя ни се далеч, а и още имахме вода. Беше пресъхнало наполовина.
Тетрадката на връх Пирин, ако наистина я има, е прекалено добра скрита. И помен нямаше от такова нещо.
До Сапатово не се слиза! В един момент стигнахме разклон, на който в едната посока пишеше Сапатово, а в другата - нищо, просто имаше маркировка. Поехме по нея, защото посоката ни устройваше по-добре. Към Брежани изобщо нямахме намерение да ходим, защото ни чакаха на Предела. А цялото слизане от вр. Пирин до Предела ни отне около пет часа. При предварителното ни разузнаване ни бяха казали, че се слиза за три часа, но по дясната пътека, която ние не посмяхме да хванем.

"Marshruta kato cqlo e neveroqtno krasiv i mnogo div - poveche ot vsichko drugo, koeto sym sreshtal v Pirin. No vseki, kojto misli da go minava trqbva da e mnogo dobre podgotven - osobeno za slizaneto ot (ili kachvaneto na :)) vryh Pirin, a syshto i za rybcheto mezhdu Butin i Kamenishki vryh. Tova rybche ne e mnogo trudno, no si ima "nervni" mesta. Ne e ot tipa na Koncheto, no pyk e bez osigurovka. I e po - trudno za minavane v posoka vryh Pirin."
Това е излишно да го коментирам!

Ясен

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!

Ама ти се шегуваш! Че ако след всяко подобно преживяване съм мислел да се откажа от ходене по баири и чукари, то досега да съм забравил що е туй планина! Че предизвиква усмивки - така е. Както всеки път след подобни изпълнения. А в края на краищата, всички се прави именно заради емоциите! От тази зараза не се умира (обикновено), но и не се лекува.

Поздрави!

Ясен

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!

Бихте ли дали малко напътствия за изкачване на връх Пирин точно откъм Предел. При единствения си опит да се кача оттам се изкачих на Сегмен тепе, което се разклонява от билото при Плешки връх, а от там до връх Пирин са към 2 часа.

П.С. Сегмен тепе е с 40 градусов наклон със солидни морени и триметров девствен клек

Видях да язди през реки, те седем са на брой...

Xm, shto Dvucvetkovci na edno miasto...za chii triabva da se tarsi otchaiano markirovka, kogato vsichko tochno v taia chast na planinata ti e pred ochite i niama nikakav shans da se zagubish??? Ne razbira
Ne sam slizal ot vrah Pirin, no sam hodil na Kapatnik za gabi (mnoogo loshi gabi, ama kato ne sme se rodili v Kolumbia...:((. Ako tragnesh po nai-malkia naklon, gledaiki slanceto da ti e otdiasno i Rila otpred, i sledvash prosekite kadeto gi ima bez da ti puka za markirovkata, maximum sled 5-6 chasa shte stignesh do shoseto, a mnogo po-rano pone do shsoseto za Iavorov. Ochevdno triabva da se tragne leko vliavo ot varha. I taka bez krav, navhvania na kraka i drugi extri. Zashto triabva da se borsih s gorata zaradi niakakvi "marki"...pone da ti plashtaha za vsiaka namerena, a to...

Такъв съм си аз - шегоубиец. А иначе спор няма - пипне ли те веднъж заразата, както трябва, е завинаги. И това и е хубавото. Със здраве!

Сега на х."Предел" има табелка, указваща посоката и с надпис: "връх Пирин - 6 часа". Има и прясна маркировка, бяла, колкото и изненадващо да звучи. Предстевлява една бяла лента. Доколкото подочух, дело е на някакъв местен образ и май не стига до върха. Поне на върха не я видяхме:). Но поне ще даде посоката и мисля че най-малкото извежда до място, откъдето вече върхът не може да се сбърка и щеш-нещеш излиза на него. Проблемът е, че не може да се уцели отгоре...

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!