Като стана дума за пешеходни рекорди...

Най-удивителният рекорд, който зная, е поставен от български турист - Георги Великов Сергиев от Разград (1918-1998) - 600 км без спиране за 108 часа по маршрута Добрич - Варна - Бургас - Пловдив - София. Направил го е през 1979 година (близо 61 годишен!) и не ми е известно рекордът да е подобрен. Бил е документиран от комисия, но от тъпоумието на "отговорните другари" никога не е представен за публикуване в книгата "Guinness".

Та, майстори и майсторици - равнявайте се... Има поле за изява! Аз май не се наемам.

Тъкмо си мислех да открия отделна тема за рекордите, но докато прегледам другите писания в клуба, някой ме изпреварил! Как де не го е яд човек!

Та добре е всеки да си сподели личните рекорди на специално място за това. Макар че аз не се сещам за мои рекорди, но ще се понапъна, току виж изскочило нещо!

Ясен

с рекорд по пиене на бира? То и да може, май Сибирски ще ме бие при всички положения, така че по- добре да не се обаждам

Радвам се винаги, когато видя думата рекорди:)))

Аз съм свръх човек, не се майтапя и хоренето на 600 км въобще не ме впечатляват когато съм постоянно на каптагон.

Рекродът на обиколката ЦПШ - Езерата - Ловна - Пионерска - ЦПС е три часа и нещо (3.30 мисля) и е поставен от възпитаник на ЦПШ през миналата година, по принцип същите изминават това разстояние за около 4 часа, но без раници. Иначе преди време първия, който поставил рекорд бил един немец- минал разстоянието за 5.20. Е без имена е всичко ама то това може да се провери.

Човек дори и добре да живее..

Хижа "Ехо" - х. "Амбарица" за 12 часа. Не знам, дали може да се смята за рекорд, но си беше яко ходене.
Друго - х.Чумерна - х.Грамадлива за 11 часа. Това като време не е бързо, но беше от 1 часа следобед до 12 през нощта. Беше си хубав нощен преход, почти без маркировка и по обрасли пътеки. Дори ни валя два часа дъжд по тъмното. Романтика!
Друг хубав преход ми е от това лято - з.Тевно езеро-х.Попови ливади за 14 часа. За него не смея да твърдя обаче, че е кой знае какво постижение.

в Стара планина. Пътувахме с нощен влак до Казанлък. После хванахме първия "пътник" до едно село по линията обратно за Карлово и качихме оная хижа в подножието на масива Триглав, после се загубихме в един дъжд, но минахме по Триглав, слязохме на х. Тъжа, а оттам почти до Априлци опънахме палатка - беше около 15,45 часа вървене, започнало в 6 часа. но и доста безсмислено.

Друго безумно ходене ми е в Пирин - от над хижа Яворов през Вихрен и Тевното до малко над Безбог - за около 13 часа, половината от които без капка вода при около 25 градуса и никакъв вятър.

Не мисля, че има смисъл да се прави това, но от друга страна, ако се налага да вървя дълго и продължително, вървя ;-)

Не ви ли се ходи на някоя от граничните планини, да подхвана аз мойта стара песен ;-)

K.

Съществува (планинско) бързоходство като развита спортна дисциплина, която сигурно има своя документирана история. Виждал съм само хора, преминаващи между Костенец и Мелник за три (по думите им) денонощия.
През октомври планирам обиколка на Осогово. Макар да не е изолирана до екзотичност планина, приема ли се такъв граничен преход?

Поздрав:

Синева

Относно бързоходството: на времето имаше една група зверове от ВХТИ (сега ХТМУ) - София, много добри в тази работа. Доколкото ми е известно, вземаха Ком-Емине за 6 дни. Не носеха никакъв багаж, разбира се. Така или иначе, това е по-скоро супермаратон, отколкото туризъм в обичайния смисъл на думата.

я не се карайте. Аз пък мога да кандидатствам за най-дълъг преход на най-късо разстояние. С група 14 души ходих Яворов - Вихрен - Бъндерица за внимание 15 часа. Е да де те хората умряха от шубе докато стигнем самото конче и на него не им се видя трудно, пък катеренето на Вихрен беше комедия от грешки. Много беше.... за-бавно най-вече БАВНО.

Човек дори и добре да живее..