Здравейте!
В събота към 14:30ч така се случи, че се озовах на х. Ком с MZ-то и що да видя?!?! - поне 100 (сто) палатки и хора като за световното.... А се чудех какъв е този трафик нагоре и надолу по тесничкия път водещ до хижата.... Викам си "Кво се чудиш - нали е събота..." Полусконфузено пребръмках между тълпата събрала се навред около новата хижа и продължавам нагоре като виждам табела "Към старата хижа" (уточнявам, че на х. Ком бях идвал с група като ученик само веднъж, но тогава беше някакъв преходен сезон и горе имаше сняг, а и времето беше кошмар, та не се качихме до върха и така си остана във времето "непокорен" от мен. Та напоследък все към него гледах и онзи ден му се нахвърлих...) Та на старата хижа имаше по малко народ и там май с хижаря говорих това онова и го питам аз какво става тук, какви са тези хора, а той с недоумение ме гледа, ама и аз така го гледам, че той ми вика накрая: "Ми тва е празника на Балкана, бе! На Берковския балкан!" Пък аз за пръв път чувам и виждам такова нещо....
Метнах се и аз на върха по някое време и после слязох до Петрохан, там набарах небрани малини :-))), малко сетни, ама станаха. И после - хоп - във Враца пак.
Има ли и други подобни грамадни сбирки из Българските планини? Това, което видях не ми приличаше на прецедент...

Поздрави!

Не знам за други подобни сборища в България, но това е традиционен сбор на х. "Ком". Провеждат си го хората всяка първа събота и неделя на Август. Аз присъствах там през 1995 г., когато тръгвах на Ком-Емине. Беше 5-6 Август и стълпотворението беше същото. Добре, че двама приятели ни качиха с колата и с една голяма палатка, та нощувката ни беше осигурена. Във всеки случай, бирата и кебапчетата и тогава вървяха нонстоп!

Ясен

Аха.
Използвам момента да те попитам.... нали си представяш асфалтовото пътче дето води към х. Петрохан (на около 2км от главния път) ; така. цепиш по него и накрая виждаш много табели "х. Петрохан" наляво. завиваш наляво, минаваш 40-50м и виждаш хижата пак отляво. Въпроса ми е къде минава пътя (пътеката) на "Ком - Емине"? По това пътче дето продължава и след отбивката за хижата и по натам става земен път и се открива обширна гледка навред из баирите или отнякъде другаде покрай хижата, щото по това пътче няма никаква табела поне 2-3км натам... А последната табела дето видях за Ком-Емине беше долу дето има една чешма на завой (веднага след като отбиеш от главния път - на първия десен завой. Табелата сочеше нагоре през гората - предполагам пряк път до хижата...

Е, много го изпозавъртях - дано си ме разбрал...

Поздрав!

Здравейте и от мен
Малък разказ за ходене до Мусала

И аз като теб реших да се измъкна от града, да отида някаде на спокойно и високо за събота и неделя. С още двама приятели решихме да качим на Мусала. Идеята беше аз да спя на върха, а те понеже нямат чували да останат на хижата или на заслона. Към 11ч. бяхме на хижата, но излезе нещо спешно и трябваше да се върнем до кабинката(изгубихме един мобилен телефон и трябваше да го потърсим), към 2 часа отново бяхме на х.Мусала и познай - места никакви нито горе нито на хижата, питам аз Пламен защо такъв има такъв наплив, а той ми каза, че от 77 години първата събота и неделя на август се чества празника на Рила планина!!!!! Нещо за което никога не съм подозирал. Разбира се той отказа да ни настани и ни каза да ходим към Чакър войвода, ама нали знаеш целта си е цел и решихме да останем пък той иска не иска вечерта ще ни настани някаде, дори приятелите се съгласиха да спят навън ако им дадат одеала. В намален състав(двама души третия остана на хижата) качихме върха за 1h40 - 1h50, наслаждавахме се продължително на гледките(въпреки омарата). Реших, че щом няма места на хижата не трябва да се делим и аз също се върнах долу. Пропуснах да отбележа отвратителното държание на хижарката на Еверест(която едва ли не ни наруга как можем да искаме да спим там) и "непоносимата" жега!!! Никога не бях очаквал толкова високи температури и толкова тихо време(на върха подухваше незабележимо леко и много рядко!!!!) на такава височина! Слязохме за 1h15 и пак отидохме при хижаря и разбира се, се оказа че места ще има и за тримата, но аз отказах и реших да спя отвън(беше късно да се качвам нагоре).
На следващия ден!!! ооо бедна ви е фантазията - имаше толкова много хора и беше такава лудница че се изнесох на 200м от хижата. Имаше програма в която главно място заемаха песните на група ветеран-туристи, накрая дори имаше награждаване на най-малкия и най-възрастния изкачили върха съответно на 1,5 и на 82 години.
Но като цяло, ходенето си струваше въпреки малките неоредици около спането и пълчищата хора. Това определено бяха двата най-топли дни на такава височина когато съм бил на планина и разбира се сега се мажа с омекотяващ крем.

Понякога трябва да се стигне до края за да се открие правия път.

C4XPLOSIV ®

Искам и аз да отбележа, че два пъти, когато съм пристигал на хижата Мусала, около 17-18 часа (едното тази година май месец, а другото миналата септември) ми беше заявявано, че няма никакви места, имали големи групи с резервации и даже и местата в столовата са разпределени. Като се напънахме малко стигнахме до Чакър войвода. Но и двата пъти се случи, мои познати да пристигнат на хижата по-късно и също без резервации и са настанявани на легла.
Това ме навежда на мисълта, че хижаря на Мусала по този начин си подбира хора или просто не му се работи много-много.

Toва явно му е доста честа практика, на нас ни каза че в хижата има 80 места, а до момента(14h) има резервации за 120 души и ни каза да ходим към Чакър войвода, но както казах в предишния постинг целта си е цел. Вечерта в хижата спаха не повече от 20-30 човека, а другите(главно ученичешки групи) бяха настанени на палатки, но във всеки случай не бяха повече от 20 души.

Понякога трябва да се стигне до края за да се открие правия път.

C4XPLOSIV ®

Ако трябва да бъда честен, не разбрах много ясно за какво става дума, но ако въпросът ти е как се стига до х. "Петрохан" откъм х. "Ком", то отговорът ми е - и на предства си нямам! Когато ние ходихме, с нас имаше човек, пребивавал известно време на хижа "Петрохан", а той има добрият навик, когато попадне на ново за него място, да разузнае цялата околност. Та като минахме прохода, тръгнахме по някакъв път и когато преминавахме покрай една поляна, той каза: "Нататък ще вървим" и без пътека, маркировка и компас пресякохме поляната, където на другият край зад едни дървета се оказа хижата. От нея нататък проблеми с маркировката нямаше, но преди хижата, не знам. Съжалявам...


Ясен
Ясен

Здравей,

Като тръгвахме на Ком-Емине преди 3 години си оставихме раниците в ресторанта на прохода Петрохан и направихме лъч до вр. Ком. След това по шосето покрай изравнителя на ВЕЦ-овете продължихме по шосето за хижата. На един завой има пряка пътека, излизаща директно на х.Петрохан. Пътеката за х. Пробойница (респективно за Емине) започва зад хижата.

Турист

"Животът е това, което ни се случва, докато чакаме да ни се случи това, което искаме да ни се случи"

A do Proboijnica dali znaes kolko e patq gore - dolu ot h.Petrohan?- kato vreme i Km?

Az sam hodil do Probojnica prez 1999 S Valentin Peltekov ot TU ot gara Lakatnik - okolo 6 4asa baven hod po patq prez razni zivopisni Mahali ...
A kolko e patq po - natatak i do kade moze da se stigne v ramkite na max 8 4asov prehod?
Polozenieto na hizi Petrohan i Probojnica kak e ?

Predvaritelno Blagodarq !!!

Ice, kazhi mi, molya te, sayta sas snimkite ot Vrachanskiya balkan, che neshto mi tryabva.