Здравейте,

За топонимите се е дискутирало доста пъти, но днес научих някои нови неща, които искам да споделя с вас. От достоверен източник научих за мотивите на Картография ЕООД да обозначава всички нови карти само с български имена. Преди няколко години е излязла книга (нещо като речник, но не знам нищо повече за нея), в който са посочени "насилствено" преименуваните местности в края на 80-те години. Твърдението в книгата е, че именно българските имена са натрапени, а турските са си от време оно. Книгата е изпратена в ООН с искания за евентуални териториални претенции.
Сигурно на някои мотиви на Картография излеждат смешни, нелепи, пък дори и националистически, но лично аз ги приемам като съвсем сериозни. Има и един проблем с нормативната база: най-големия брой преименувания на местности са извършени през 1989 г. като за тях има Протоколни решения на Държавния съвет (органът имал правомощия да преименува), но поради настъпилите промени не са издадени съответните Укази, т.е. преименуването е било в процедура. Приема се, обаче че протоколните решения са достатъчно основание да се използват новите наименования. Явно Министерският съвет трябва да доведе нормативно това дело докрай.
В сега готвената Географска енциклопедия на България най-вероятно ще се възприеме същата позиция.

Поздрави

Тезата се потвърждава с подочута от почти-едва-ли-не стопроцентов източник информация, че Байкушевата мура без каквито и да било нормативни правомощия е пратила Оня списък от непубликувани укази с евентуални претенции не само в о-о-не, ами и в ес-ес-ес-ер, бе-зе-не-се и не-се-ре-те

Нека изоставим проблема за политическите спекулации - за тях не е необходимо обосновано мотивиране, те са шмекерия независимо от доводите си.
Преименуването е белег на архаично донаучно мислене, което антрополозите със симпатия наричат магично. Вярата във връзката между същността на нещата и имената им е логическата основа на убеждението, че сменяйки името, ние променяме същността. Оттук са произлезли повечето форми на устната (по антропологичното клише - вербална) магия, най-простата от които например е псувнята или проклетисването. Затова преименувателните процеси в балканските държави от следосманско време са опит да се построи недействителна самоидентичност, съобразена с фантазмите на националните доктрини (уви, взаимната омраза и алчните политически апетити са конституирали това поведение). Да се откажем от културната сплав на вчерашния си ден значи да си построим ново минало и удобна същност. Да затворим очи и да ги отворим, въобразявайки си.
Нещата са страшни, доколкото разни книги с някакви имена служат за основание за междудържавен натиск, а в разни институти, наместо да изяснят теоретично и на практика кое е водопад и кое - не, са се заели с творене на топоними. Добре е, че са и забавни - кое име е турско, след като се употребява в българска планина и от изцяло българско население?!
Накрая ще дам един особено симпатичен за мен контрапример. В разговор с евреин, роден в България и изселил се в Израел, принадлежащ към групата на сефарадските евреи, узнах, че до средата на миналия век сефардимите са изучавали поеврейчен староиспански, говорен от предците им, прогонени от католическите крале Фернандо и Изабел преди около пет века. На въпроса защо са се затормозявали с този ненужен им на практика език, получих отговор "За да не забравим страданията и жестокостите и да помним прогонването си".

Синева

Димитре,

Обикновено мога да преценя достоверността на това което съм чул и не бих написал нещо, ако се съмнявам в него. За повече информация можеш да се обадиш на директора на Картография ЕООД - тъкмо ще дадеш инфо от първа ръка. Пък ти може да продължаваш да наричаш Асеновград - Станимака, Ботевград - Орхание, Русе - Русчук, Вихрен - Елтепе, вр. Пирин - Джинджирица, списъкът може да се продължи до безкрай - имаш пълното право на това, пък и свободата на словото ти е гарантирана от Конституцията. Пък аз ще ги наричам с новите имена, без да забравям да пояснявам, че по време на 500-годишното турско робство на селищата и на топонимите са били дадени ВРЕМЕННИ турски наименования. Защото тези имена трябва да ни напомнят за неща, за които вече забравяме.

Турист

Брех да му се не види...
Имената Пловдив и Бесапарски са с предславянски, предримски и даже неелински произход. Ами Несебър?! Гръцко злоумишление... А топонимите Лом, Арчар, още повече пък Монтана...Какво да ги правим, като не са се оказали временни?


Синева

Хе-хе, мога да разбера мотивите на преименувателите - има обаче и няколко комични примера, показващи как покрай сухото може да изгори и суровото... Та, във всеобщия юруш при сменянето на турските топоними с български можете да видите в картите на Пирин как грозното турско име Джано са го сменили на Кривец. Обаче Джано е италиански географ, занимавал се и с България...

Според мен преименуването е абсолютна параноя.
Имена като Сиврия, Дженгала, Папаз гьол и т.н. са дадени от народа, а не от управниците. Това е зачеркване на история. С една дума - талибанщина.

Аз мисля да избегна коментара и само ще дам няколко примера.

Как предпочитате:
"Синаница" или "Сини връх"
"Муратов" или "Гранитен връх"
"Саръкая" или "Жълтец"
"Аладжаслап" или "Пъстри връх"?

И нима някой знае кое е "другото" име на Марагидик? Има такова. Ако някой го знае, да пише. Любопитно ми е какво са му били измислили.

Конкретни примери мога да изброявам много, просто цитирах няколко върха, някои от които са емблематични за българските планини. Някак си не мога да ги възприема по "друг начин".

Ясен

За върха бях написал преди време - 99 година нещо и го копирам по-долу:


"Красива е Пирин планина! Всеки, който е скитал из нея е останал е останал възхитен от високите й, с алпийски вид, върхове. Може би най-атрактивната и посещавана част от планината е районът на хижа Вихрен. Почти всеки турист, поел към заслон Синаница оставя раницата си на Бъндеришката порта и изкачва върха, намиращ се на северозапад от нея, висок 2669 м. Допреди десетина години официалното му име бе МУРАТОВ ВРЪХ, но бе наричан от някои и Малкият Вихрен, поради пирамидалния му вид. В края на осемдесетте години бяха променени всички топоними (имена на местности, включително и на върхове) от турски произход. Муратов връх бе променен на ГРАНИТЕН и във всички географски карти фигурира под това име. Туристическата общност, обаче ( особено по-възрастните туристи ), упорито отказва да приеме новото, много по-подходящо име на този пирински "красавец" и твърди, че новото име е наложено изкуствено. Това е може би, защото не е популярна легендата, дала името на върха. За справка се обръщаме към най-достоверния източник, относно Пиринската топонимия - Географския речник на Пирин (Добри Душков, издателство Наука и изкуство, София,1982). Според легендата, когато местното население бягало от турците, най-напред бягала хубавицата Радга. Тя се изкачила на върха, но турският предводител Мурат я стигнал, озлочестил я и я заклал. Така че, името Муратов не произлиза от дървесния вид мура (който отсъства от склоновете на върха) или от вафлата Мура, а е наречен на името на на жестокия турчин Мурат. Новото име, освен че премахва тази груба несправедливост (да се нарече връх на името на престъпник), е изграден изцяло от гранит. Вярвам, че новото име бързо ще придобие популярност, така както никой не нарича Вихрен със старото му, турско име - Елтепе. "

В архивите на клуба ще намериш цял куп агитационни позиви от Турист по тия примери. Специално за връх Муратов, който несъмнено е единственото находище на гранит в геоложката карта на България.

За Марагидик също имаше някакво предложение, но не помня "Самодива" ли беше, "Руслака" или "Медуза".