Има ли според вас бъдеще подобна идея? И въобще могат ли хижите някога да се окажат частни? По-добре ли ще е за тях? Много се чудих тия дни на тази тема. Дали ако стане така обслужването ще стане по-добро, или просто цените ще скочат.. и не са ли цените вече достатъчно високи, та да скачат?

Привет!
Въпросът трябва да се обсъжда в конкретните си очертания съобразно законите на страната ни. Доколкото зная, в пределите на народните паркове частна собственост не съществува. Не съм специалист, нужен е туристоюрист.
Иначе - икономическата ефективност не е механистично следствие на някакъв тип режим на собственост. Световни примери има както за губещи частни предприятия, така и за развиващи се държавни. И обратното.
В момента статутът на стопанисващите хижите ни е неясен, така че следва да се мисли не за формалната, а фактическата собственост. Поне защото и този вид стопанска дейност е наполовина сив.
Доколкото се простира моят опит, сегашната система на краткосрочна аренда не позволява създаване на дългосрочни планове за развитие на обектите, цялостно обновяване или дори вложения, стигащи за нещо повече от изкърпване на покривите. Тя е причина за десетгодишния застой в развитието на хижите в Рила и Пирин.

Синева

Разбира се форматана собственост не гарантира успех на начинанието, както и разбира се либстата на законова база. Но въпросът ми не беше дали това е възможно кам сегашния момент. Питах друго дали според теб лично евентуална преватизация на хижите и прилежащите терени (или дългогодишен догов за аредна) биха помгнали за развитието им. Дали не е време да се промени нещо и то генерално? Иначе съм съгласна с всичко, което казваш.

Мисля да кажа нещо по въпроса, но ме погна работото, така че - по късно!

Ясен

Подкрепям Синева:)

Лично за мен е по-добре да има частни хижи, отколкото аренда на хижи. Но частни хижи всъщност има - това са примерно бивши ведомствени хижи - сещам се примерно за Янтра и Хлебна в местн. Узана в Стара планина и хижа Трещеник (стара), която е реституирана. И на трите места домакините са много гостоприемни.

Поздрави,
Турист

И аз съм за частни хижи стига със закон добре да се регламентира стопанската дейност в същите т.е. в смисъл на уточняване реда за нови строежи, обезлесяването или олесяването, грижата за отпадаците и ред други проблеми.
Съгласен съм и на по-високи цени, ако обслужването е почти хотелско и заедно с това се запази туристическия дух (имам в предвид общите столови, туристическата кухня и взаимопомощта)

АБСОЛЮТНО те подкрепям
според мен държавата е лош стопанин
няма нищо по хубаво от частната инициатива и от конкуренцията.
надявам се не само съществуващите хижи да станат частни, но и да се строят нови.
но трябва да има и железен закон за опазването на планината и за това какво може да се предлага в тези хижи и как да бъдат устроени.
конкуренцията ще направи това , което държавата никога не би могла
ако близо една до друга на максимум 15-20 мин. има две хижи мецду които мога да избирам, сигурен съм, че и в двете обслужването ще е супер, а цените нормални, иначе просто едната ще фалира
а кой частник започва бизнеса си с цел фалит :)))
не говоря за перачите на пари

the live is a party and you are invited, dont miss it

По принцип съм твърдо за. Примерите, дадени от Турист, са показателни. За мен това е бъдещето. Друг е въпросът кога, как, кой и т.н. Наистина няма необходимата нормативна база за това, но пък със сигурност това ще направят хора, които имат желанието и ентусиазма за съответната поддръжка и изисквания за такава дейност. Което автоматически ще подобри условията за туристите и тяхното обслужване. Нещата обаче са прекалено сложни. За да се получи, ще са необходими години. А в края на краищата въпросът е не толкова до собствеността, колкото до стопаните. За мен достоен за уважение и подражание пример са хижите, които стопанисват и поддържат двете русенски дружества - "Приста" и "Академик". "Тъжа", "Ехо" и "Козя стена" са в доста прилично състояние и като се има в предвид местоположението им, трудно може да се иска повече. Когато последно бях на "Тъжа", течаха ремонти и не знам докъде са стигнали, но вярвам, че нещата са се променили за добро. В тези хижи винаги те посрещат както трябва, имаш пълна свобода на действие и стига да не злоупотребяваш и да не правиш идиотски золуми, хижата е твоя.
Но имам и един пример, който е доста двустранен от гледна точка на обсъждания въпрос. Хижа "Плевен". Откакто в началото на 90-те я взеха арендатори, откъм условия и екстри всичко стана по-добре. Но постепенно се промени духът, излъчването или на знам как да го кажа, на сградата и посрещането. На мен лично ми е страшно дискомфортно, когато мина оттам. Въпреки безупречната поддръжка и високите цени, климатът, поне за мен, е неприятен. Има един куп правила за простия турист, които не са нормални за хижа, разположена на такова място. Гледат те на кръв, като си извадиш собственото ядене, а не си поръчаш в ресторанта. По един или друг поставят условия за времето и начина на прекарване на вечерта. И редица други дребни нещица, които като се наредят едно до друго, ми идват много.

Така че не най-важното е формата на собственост и стопанисване. По важно е като вляза вътре, да ми е уютно и приятно. Дори и да е крайно мизерно и неприветливо на вид. Няма спор, че в частната хижа ще се стремят всичко да бъде по-добре. Но дали ще се получи? А я си представете следното - добирате се с триста зора до някоя частна хижа в най-отвратителното време, което можете да си представите, наоколо няма друга, а собственикът ви каже: "Марш от имота ми!"? Тогава какво? Нали частната собственост е неприкосновена и няма какво да му кажеш. Със закон ли трябва да е принуден да те приеме? Или по убеждение? Да, ама ако не е убеден? Или ако каже: "Вие двамата ми харесвате, влезте, а вие не - вън!" Как ви се струва?!?

Самата идея е добра. Когато и който я реализира, ще постъпи добре. Въпросът обаче е сложен и трудно ще се регламентира. Ще трябват железни правила. Този, който по душа е турист, няма да има нужда от тях. Той си знае работата. Но този, чиято цел е друга, като например да ходи да си прави моабетите със свои хора? Трябва предварително да знаеш, че като отидеш там, най-добре е да подминеш.

Идва ми на ум и нещо друго. Конкретно хижа "Хлебна" в Стара планина. Вярно, човека посреща чудесно. Собствениците са му казали: "Приемай!". Условията са супер, но ако им дойде друг акъл? Там наоколо хижи бол, ама не навсякъде е така. От хотела на морето или някъде в ниското могат да те изгонят. Ама от хижа на връх планината...

Това е. Поувлякох се доста, но се опитах да изтъкна някои плюсове и минуси на идеята. Бъдещето е наистина там, но как ще се осъществи???

Ясен

Всички сте принцип ЗА, но смятате, че е нужен строг и най-вече стрикно спазван закон по който да се осъществява тази дейност. Притесненията са най-вече за духа на хижите (да не станат кръчми като Вихрен), да не би конкурентната среда да направи бъдещите хижари прекалени търговци и разбира се опазването на богатството наречено планина. И като стана дума за закон... Не искам да ставам нахална, обаче от няколко седмици все това ме гризе, какви според вас трябва да са най-общите му основи?

Привет!
Родното увлечение по частната собственост и вярата в магическите й способности ме предизвикаха да направя това уточнение.
Тя е само един от възможните модели на съществуване на хижите и то като стопански предриятия.
От българин, живеещ от десетилетие в Нова Зеландия, зная следното. В планините на Южния остров има развита мрежа от хижи. Представляват сгради обичайно по-големи от средните наши. Имат спални помещения, обща столова, обща кухня, санитарно отделение. По правило са електроснабдени. Заредени са с провизии, от които може да се вземе нужното за готвене. Пълни са само през топлия сезон, зимата както и у нас е време за хора с по-сериозна подготовка и авантюристичен дух. Тук следва най-интересното - преспиването, използването на уредите или баните, както и припасите в тях са безплатни, хижари няма. Хижите са обществени, като не служат за източник на приходи и не са средство за препитание. Отворени са за всички туристи. Пребивавалите в тях през лятото наесен организират снабдяването на складовете с продукти за следващия сезон, включително и транспортирането им дотам. И това - на добра воля и със свои средства.

Синева