Проблематиката при психично болните. / dir.bg / Топ постингите

Ето и.. хм.. психиатричната ми експертиза. Вижда се ясно подчертана агресия, подплатена с недоказани твърдения и умозаключения, плод на болен мозък. Интересното е, че (според един психиатър) психично болните не осъзнават болестта си. Приемат всички останали за луди, като същевременно окачествяват своята личност като нормална. Възприемат думите на останалите хора във буквалния смисъл.

Пример : 'бой - *бане, бой - *бане.. и сръбска музика. Така правят мутрите, нали?'

С тези мой думи иронизирам (и осмивам) мутренското поведение на някой хора. Резултатът е... следвашия цитат.

Автор : File99

"Първите ми впечатления от BigBro бяха определено добри и си направих човешкото заключение, че въпросният индивид е с положителна обществено-политическа характеристика, особено като проявява търпимост по повод споровете ми в клуб Културизъм. Но очевидно твърде често се правят груби грешки при първоначалните констатации(особено в предварителното производство) изхождащи от субективни предразсъдъци относно субектът и характерът на неговите отрицателни деяния изразяващи се в случаят в упорито триене на мой постинги(явно почувствал се засенчен-интелектуален умисъл), правене на неадекватни забележки по повод отбранителното ми поведение и просташки закани за отвличане, побой и анален секс на Витоша акомпаниран от мутри и допълван от сръбска музика(аз направо се пръсвам от смях, а вие ?).
Според определяната като ненаучна, теорията на материалистическият детерминизъм, определяна през тъмните години след края на Втората световна война свързани с потъпкването културата и постиженията на цивилизована Европа, съществува определена категория хора, които се класифицират поради своята психофизиологична непригодност и невъзможност да се адаптират в обществото като родени престъпници. По време на италионафашистката диктатура в Италия и по-особеният свързан с нея наказателноправен режим, доктор Ламброзо изследва търпящи лишаване от свобода престъпници и съставя таблици с особено висока за наказателното право научна стойност. Крайният научен извод, до който стига докторът е потресаващ - съществува определена взаимозависимост между различните категории престъпници изразяваща се в закономерност на определени външни морфологични данни най-вече на телесни пропорции, форма на черепа, изражението на лицето(изпъкнали очи-базедова болест). На базата на изумителното поведение на индивидът Велизар конституиран от администрацията на дир.бг в качеството си на модератор във форум Културизъм, изразяващо се във внезапни избухвания представляващи от психиатрична гледна точка ясно изразен патологичен афект следствие употреба на медикаменти на хормонална основа, съчетано с постепенно настъпващата психична деградация а в някои случай и деменция следствие спадане акциите на същият в собственият му форум, правя научно обоснованият наказателно правно релевантен извод, че въпросният модератор BigBroо(Велизар) е типичен представител на гореописаните рецидивни, квалифицирани престъпни дейци класифицирани като италианската съдебна психиатрия като категория родени престъпници следствие на биологичната си непригодност. Очевидно стартиращ психичната деградация и провокиращ болестно поведение елемент в дебилното-културистично, увредено със системна употреба на хормонални препарати съзнание на деецът се явява “интелектуалният” му досег с лъхащата на гестаповщина и полицейщина статия “Лагери за мутри” , като особено болезнен за индивидът се явява политическото тълкувание на текста и неговото наказателно правно значение. Както изглежда, БигБро(Велизар апропо) като човек не уважаващ нравствената чистота и високият морал е познал себе си и животинските си асоциални кръгове на блъскачи и квартални крикове във въпросният кратък описателен материал публикуван във форум Политика, чиято икономическа и надстроечна обществена база в дълбоката си противоправна същност влиза в рязък дисонанс с интересите на нормалното, съвременно европейско общество и неговите норми и порядки. Няма съмнение съдейки по общата авто-определителна квалификация на субекта и издаващите го реакции по последните му постинги и откритите заплахи срещу личността, здравето и половата ми несъприкосновеност, че същият принадлежи точно към тази особена категория “хора” в нашето булгаристанско псевдообщество, които имат претенции на базата на някакви си обективно материално установени силови и спортни “дарби” развивани с тонове химия(анаболни стероиди променящи съставът на кръвта, предизвикващи оплешивяване и импотентност и спомагащи изпадането в състояние на кислороден глад) и упорита окосмена животинска идиотия да се вживяват в ролята на наказателни фактори, на класово-диференцирани субекти недостижими за държавно установената законодателна превенция и да правораздават както вече виждаме и в интернет-обществото раздавайки своето “обществено”еквивалентно компетентно мнение извисени на ниво борци за “справедливост” и антифашизъм(тоест анти-ред, анти-дисциплина) и да заплашват на свой ред от висините на модератори в дир.бг по-оригиналните потребители с отвличания, побой, анален секс и сръбска музика… Очевидно съдейки по ясно изразените във виртуални фрустации последни изблици на субектът във форумът по отношение на моята личност и болестното поведение изразяващото се и в колекциониране на постинги от информационната структура на Файл99, обществено-политическата характеристика на БигБро определено върви към не поправяне, което се дължи на липса на нормален човешки интелект, кумулативно усложнено с израстването в нездрава семейна среда на битов алкохолизъм и социално разложение и от наказателно правна гледна точка издава упоритост в осъществяване на намисленото престъпно деяние - в случая противоправното ми лишаване от свобода, нанасянето ми на средна телесна повреда и превръщането ми в обект на хомосексуални полови извращения от страна на деецът и неговият културистичен, криминогенен асоциален кръг.
Тук с оглед обществено-политическата квалификация на настоящият модератор на форум Културизъм нещата са сериозни и става въпрос за изграждане и упорито развиване(и чрез физически тренировки) на специализирани качества използвани за тежки съставомерни деяния представляващи криминални престъпления с висока степен на обществена опасност инкорпорирани по обективното наказателно право като престъпления срещу личността(отвличане -чл.142 НК), (телесна повреда чл.128 НК), престъпления срещу половата несъприкосновенност чл.157 НК и престъпленията срещу конституционно установените права на гражданско и политическо мнение осъществяващи състава на чл. 169а и чл. 169б на НК, последните от които конституционно закрепени в чл.38, 39(1) КРБ(1991).
С оглед на конкретният случай във форум Културизъм и мутреещият се модератор, препоръчвам на администрацията на дир.бг освен отстраняване на същият поради тенденциозност на изявленията му адрес на потребител, да се вземат на базата на сега действащото обективно наказателно право бързи, адекватни и навременни мерки за принудително лекуване на лицето конституиращо се с ник-нейм BigBro(спираш химията и блъскането и влизаш лудница!) по чл.89 НК в специализирано психиатрично заведение, където BigBro да бъде лекуван от своите отличаващи се с изключителен неандерталски примитивизъм налудни идеи за развиване на огромни животински мускули, орангутанска физическа сила отвличане на интернет-потребители с цел осъществяването на полови извращения с тях, да му бъдат изкоренени противообществените навици(членуване в престъпни организации - СИК, ВИС, Юпитер, носене на тъмни очила, перчене с външен вид), да бъде разбит дисонансът с нормите, разбиранията и порядките на европейското общество, и в крайна сметка да бъде подготвен за обществено-полезен труд.

Катедра III

Съдебна психиатрия

Отдел - политическа престъпност

оперативен унтерофицер

подпис - /не се чете/ "

Коментари?

BEST OF LUCK:Velizar Simeonov

Наказателен кодекс - чл. 12:
(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
2. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
3. (частично обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище;
4. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
5. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
**************************

Конституционният съд обяви за противоконституционни редица хипотези, при които не би имало превишаване пределите на неизбежната отбрана и които бяха предвидени първоначално в кодекса:
нападението е от две или повече лица;
нападателят е въоръжен;
нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом във вилен имот или стопански
обект;
нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средствоили подвижен
железопътен състав;
нападението е извършено нощем.
Мотивите на съда са в "Държавен вестник" брой 120 от 1997г.

Извлечениe oт Постановление Й 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. Й 11/73 г., Пленум на ВС:

1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.
2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.
Неизбежна отбрана се допуска и срещу нападение от непредпазливи деяния (виж чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс - бел.моя).
3. Субекти на нападението при неизбежна отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лицата, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.
Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.
4. Нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност (курсивът мой) за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. (Така, ако нападателят действа с огнестрелно оръжие или нож, нападнатият може да се отбранява и преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнато с нож. - в този смисъл постановлението)
Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение.
5. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и др. ( След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при неизбежна отбрана - в този смисъл постановлението.)
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.
6. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.
Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.
7. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
8. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.
Член 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119 НК, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 2 НК.
9. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато обективно то не съществува (виж чл.14 НК - бел. моя)
Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление. Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост и е предвидено като такова в особената част на Наказателния кодекс.
11. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние(виж. чл.15 НК и чл. 46 от Закона за задълженията и договорите - бел. моя).

Още за нападението по смисъла на чл. 12 НК:
Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на идващ влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действат, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба. на общо основание.
На деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно.

Още за превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 НК:
В чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана.

Това тълкувание достатъчно ли ти е или да продължавам. Закона си е закон и щеш не щеш ще трябва да го спазваш.